Гутериш предлага маса за Москва, Вашингтон и Киев: шанс за разговор, но без готово примирие
Антониу Гутериш отвори дипломатическа врата в момент, когато войната в Украйна продължава да определя отношенията между Русия и Запада. Генералният секретар на ООН заяви, че е готов да съдейства за среща между представители на Москва, Вашингтон и Киев покрай Общото събрание на организацията. Това е предложение за разговор, а не обявен нов кръг преговори: няма съгласувани участници, дневен ред или дата. Точно тази разлика ще покаже дали инициативата може да излезе отвъд пресконференцията. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Украйна #Русия #ООН #Гутериш #МирниПреговори #ПрекратяванеНаОгъня #Дипломация #САЩ #Москва #Киев #Вашингтон #Лавров #Зеленски #ОбщоСъбраниеНаООН #НюЙорк #ВойнатаВУкрайна #МеждународнаПолитика #МирноУреждане #Сигурност #ВъншнаПолитика #Преговори #Европа #СветовниНовини #МариновNEWS #Новини
Какво стои зад предложението
Гутериш изложи готовността си в отговор на журналистически въпрос дали би съдействал за тристранна среща по време на Общото събрание. Формулировката има значение. Той не съобщи, че трите страни вече са приели покана, и не представи план за прекратяване на бойните действия. Постави два свързани въпроса на масата: спиране на огъня и условия за справедлив мир. Първият изисква решение кога и как да замлъкнат оръжията. Вторият отваря спора за условията, при които всяка страна би приела устойчиво уреждане.
„Интерфакс“ предава краткия му отговор така: „Я бы с удовольствием сделал это, если будет такая возможность“. Записът на пресконференцията, публикуван от ООН, е независим първичен източник за публичното изявление, за което съобщава „Интерфакс“. Двата източника насочват към едно и също разграничение: Гутериш предлага съдействие, ако възникне възможност, а не обявява постигнато съгласие между Русия, САЩ и Украйна. Това разграничение е съществено, защото самото споменаване на трите столици лесно може да прозвучи като новина за насрочени преговори.
Руската позиция добавя втори пласт към предложението. В публикация за изявление на Сергей Лавров РБК съобщава, че Москва очаква предложения за разговори и декларира готовност както за двустранен, така и за тристранен формат. Руският външен министър същевременно предупреждава да не се възлагат големи надежди на самите предложения. Това е официална политическа позиция, а не приемане на конкретна среща под егидата на ООН. За Москва форматът има значение, но още по-важно остава какво ще се обсъжда в него и дали разговорите ще засегнат поставяните от Русия условия за сигурност.
От украинска страна времето също е част от уравнението. Ройтерс съобщи по-рано, че президентът Володимир Зеленски не очаква тристранни мирни преговори преди парламентарните избори в Русия. Това изявление предхожда предложението на Гутериш и не представлява отговор на него. То обаче очертава политическа граница пред възможните срокове. Когато едната страна говори за готовност да получи предложения, а другата поставя въпроса кога изобщо могат да започнат разговори, домакинът на срещата не може сам да превърне намерението в преговорен процес.
Ролята на Вашингтон остава решаваща за тристранен формат. САЩ участват в дипломатическите контакти около войната и могат да разговарят поотделно с Москва и Киев, но участие в обща среща би изисквало съгласуване и с двете столици. Тъкмо тук инициативата на Гутериш среща първата си проверка: ще има ли еднакво разбиране за целта на евентуалния разговор? Среща, посветена на конкретни стъпки за ограничаване на ударите, е различна от среща за цялостно политическо споразумение. Смесването на тези задачи още в началото би направило напредъка по-труден за измерване.
ООН може да осигури място, публичност и дипломатически канал. Не може да наложи на делегациите общ дневен ред или да гарантира изпълнението на решение, което те не са взели. Затова готовността на генералния секретар има политическа стойност, без сама по себе си да променя ситуацията на фронта. Ако Москва, Киев и Вашингтон решат да разговарят в Ню Йорк, ще трябва да стане ясно кой ги представлява, с какъв мандат влиза в залата и дали се търси предварително договорен резултат. Без тези отговори дори среща на високо равнище може да приключи само с отделни изявления.
Възможното прекратяване на огъня е най-непосредственият, но и най-трудният въпрос. За да има практическа стойност, подобна стъпка трябва да определя обхват, начало и начин за установяване на нарушения. Общ призив за мир не решава кой следи изпълнението и как страните реагират при нов удар. Гутериш посочи необходимостта от спиране на бойните действия, без да представя механизъм за това. Следователно следващият дипломатически тест няма да бъде колко убедително звучи призивът, а дали трите страни са готови да обсъждат проверими действия, които могат да намалят насилието.
Понятието „справедлив мир“ добавя още по-дълбок спор. Москва и Киев защитават различни виждания за условията, които трябва да залегнат в едно уреждане. Русия поставя въпросите за собствената си сигурност и бъдещия статут на Украйна; украинското ръководство настоява решението да защитава страната от нова война. Разликите няма да изчезнат с преместване на разговорите в сградата на ООН. Тази площадка обаче може да принуди участниците да назоват ясно каква стъпка са готови да предприемат сега и кои въпроси оставят за следващ етап.
Има и риск публичните очаквания да изпреварят дипломацията. Предложение за среща лесно се превръща в заглавие за предстоящ пробив, докато реалната подготовка обикновено започва с далеч по-прозаични решения: дали всички ще присъстват, кой ще говори пръв и какво може да бъде записано като общ резултат. Затова всяко следващо изявление трябва да се чете според точния му смисъл. Готовност за диалог не означава съгласие по условията за мир; готовност за среща не означава и че преговорите вече са започнали.
Предстоящите събития в ООН дават възможност тези въпроси да бъдат поставени пред висши представители в един и същи град. Това е практическото предимство на предложението на Гутериш. То не изисква нова международна конференция като първа стъпка и позволява бързи контакти, ако политическа воля се появи. В същото време присъствието на делегации в Ню Йорк не ги задължава да седнат на обща маса. Разликата между удобна възможност и действителен дипломатически ангажимент остава в решенията на Москва, Вашингтон и Киев.
Следващият проверим знак за развитие би бил съобщение от участниците за съгласуван формат или конкретна среща. Още по-силен знак би бил ограничен дневен ред с ясно посочена цел — например разговор за прекратяване на определен вид удари или за условията на по-широко примирие. Засега предложението на генералния секретар стои на първото стъпало: отворена покана за съдействие. Тя има смисъл, защото поддържа канал за разговор. Тежестта ѝ ще зависи от отговорите на страните, а не от дипломатическата сцена, на която беше отправена.
Анализa на Маринов NEWS
Предложението на Гутериш заслужава внимание именно заради ограничения си обхват. То не обещава край на войната, но поставя Русия, САЩ и Украйна пред конкретен избор: да използват възможността за пряк разговор или да продължат само с отделни позиции. Изявленията на Москва за готовност към различни формати и посоченият от Киев времеви хоризонт показват, че път към среща може да има, но съгласуване още липсва. Оценката на „Маринов NEWS“ е, че първият реален резултат би бил ясен дневен ред. Едва след него може да се съди дали дипломацията приближава прекратяване на огъня.
Източник: Маринов NEWS
