Държавата затяга обръча около вноса: Абровски изгражда строг контрол от границата до магазина
Земеделският министър Пламен Абровски обяви засилен контрол върху вноса на селскостопанска продукция и храните в търговската мрежа. В центъра на проверките попадат пратките от държави извън Европейския съюз, тяхното запечатване, проследяване и последващо съхранение. Министърът увери, че Българската агенция по безопасност на храните наблюдава движението на стоките от границата до складовете и магазините. Големият въпрос сега е дали строгите обещания ще бъдат подкрепени с измерими резултати и публични данни. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#ПламенАбровски #БАБХ #КонтролНаВноса #БезопасностНаХраните #Земеделие #Храни #Внос #Проверки #Пестициди #Слънчоглед #Аржентина #ГраниченКонтрол #ТърговскиВериги #Потребители #БългарскиПроизводители #КачествоНаХраните #Проследимост #МЗХ #НАП #КошницаСГрижа #ЦениНаХраните #България #МариновNEWS #АктуалниНовини #АграрнаПолитика
Новият контрол трябва да оставя следа, а не само обещания
Темата беше поставена остро в интервю на министъра пред БНТ. „Няма да допуснем компромис с качеството и безопасността на храните“, заяви Абровски в материала на обществената телевизия. Веднага след това идва важната независима проверка: официална публикация на Министерството на земеделието и храните допълва, че контролът върху земеделския внос включва участие на НАП при проверката на фактурите. Двата източника очертават обща политика, но само бъдещите резултати могат да покажат нейната ефективност.
Абровски насочи вниманието към вноса на слънчоглед от Аржентина и контрола за остатъчни количества пестициди. По думите му след пристигането на пратките БАБХ трябва да присъства на място, да запечатва стоката, да проследява движението ѝ и при необходимост да контролира силозите, в които тя се съхранява. Това описание показва амбиция за непрекъсната проследимост, а не за единична проверка на границата. То обаче представлява позицията на министъра и трябва да бъде оценявано чрез протоколи, лабораторни резултати и информация за предприетите административни мерки.
Засилването на контрола не започва с последното изявление. Още през юли bTV Новините съобщи за намерението на Абровски да разпореди масови проверки върху вносната земеделска продукция. Тогава акцентът беше върху защитата на потребителите и българските производители от стоки, които не отговарят на изискванията. Това създава ясна база за сравнение: след поредица от обещания държавата вече трябва да покаже колко пратки са проверени, колко проби са взети и какви нарушения са установени.
През август NOVA отрази засилен контрол върху вноса на плодове и зеленчуци от трети държави. Така сегашното изявление на министъра се вписва в по-широка линия, обхващаща различни групи продукти, а не само слънчогледа. Практическият проблем е мащабът: контролът трябва да бъде достатъчно бърз, за да не блокира законната търговия, и достатъчно строг, за да открива рискови пратки. Балансът между тези две задачи зависи от капацитета на лабораториите, инспекторите и информационните системи.
При внос от държави извън Европейския съюз документалната проверка е само първата бариера. Фактурата показва търговската стойност и страните по сделката, но не доказва сама по себе си качеството или безопасността на продукта. Необходими са идентификация на пратката, проверка на придружаващите сертификати, оценка на риска и, когато правилата го изискват, вземане на проби. След освобождаването на стоката проследимостта трябва да продължи. Ако бъде установен проблем, институциите трябва да могат бързо да открият всяка партида и да спрат нейното разпространение.
Министърът направи важно разграничение между качество и безопасност. Продукт може да не отговаря на определени търговски очаквания за размер, външен вид или вкус, без да представлява риск за здравето. При опасна храна ситуацията е различна: държавата трябва да ограничи продажбата, да изтегли засегнатите количества и да приложи предвидените санкции. Смесването на двете понятия създава объркване и може да се използва за политически внушения. Контролът трябва ясно да показва кое нарушение е търговско, кое е административно и кое засяга пряко здравето на потребителите.
Запечатването на пратките има смисъл само ако всяка последваща стъпка е документирана. Трябва да е ясно кой е поставил пломбата, кога е извършено транспортирането, в кой склад е разтоварена стоката и кой е разрешил нейното освобождаване. Ако тази верига бъде прекъсната, институциите трудно могат да гарантират, че проверената на границата продукция е същата, която достига до пазара. Дигиталното проследяване, свързването на документите с конкретна партида и обменът на информация между службите са ключови за контрол, който не остава само върху хартия.
По-строгите проверки засягат пряко и българските земеделски производители. Те отдавна настояват внесените продукти да бъдат контролирани по същите изисквания, които се прилагат към тяхната продукция. Това е въпрос не само на безопасност, но и на равнопоставеност. Ако местният производител плаща за анализи, спазва ограничения за препарати и поддържа документация, а конкурентен внос преминава с по-слаб надзор, пазарът се изкривява. Обратната опасност също е реална: контролът не бива да се превръща в административна преграда срещу напълно законни доставки.
За потребителите най-важен е резултатът в магазина. Институционалните проверки имат стойност, когато опасните партиди не достигат до щанда или се изтеглят бързо след установяване на риск. Това изисква координация между БАБХ, вносителите, складовите оператори и търговските вериги. Необходимо е също разбираемо информиране на обществото: какъв е продуктът, коя партида е засегната и какво трябва да направят купувачите. Успокоителните изявления без конкретни данни не са достатъчни, когато става дума за храни, които ежедневно влизат в домакинствата.
Изявлението на Абровски засяга и спора около цените. По-строгият контрол не е инструмент за административно определяне на стойността на храните, но може да ограничи нелоялни практики, неправилно деклариран внос и продажба на несъответстващи продукти. Същевременно всяка допълнителна процедура носи разход и забавяне, които могат да бъдат прехвърлени по веригата. Затова правителството трябва да покаже, че проверките са насочени по оценка на риска, а не се извършват хаотично. Ефективният контрол защитава пазара; тромавият контрол просто го оскъпява.
Особено внимание изисква публичната отчетност на БАБХ. Агенцията разполага с широки правомощия, но общественото доверие зависи от прозрачността на нейните действия. Периодични данни за броя на проверените пратки, взетите проби, установените нарушения, изтеглените количества и наложените санкции биха позволили реална оценка на обявената политика. Така ще се види дали засиленият контрол работи еднакво по сухопътните граници, пристанищата, складовете и търговската мрежа. Без такава информация всяко твърдение за успех остава трудно проверимо от обществото.
Анализa на Маринов NEWS
Абровски поставя правилната цел, но високият тон не може да замени доказателствата за свършена работа. Проследяването от границата до магазина е необходим стандарт, а не извънредно политическо постижение. Истинският тест ще бъде дали БАБХ може да покаже непрекъсната контролна верига, бързи лабораторни резултати и ясни действия при нарушение. Потребителите и българските производители имат общ интерес: еднакви правила, достоверни проверки и публична отчетност. Ако тези три условия бъдат изпълнени, засиленият контрол ще има смисъл. Ако липсват, обещанието ще остане поредната силна реплика без измерим резултат.
Източник: Маринов NEWS
