Иран отговори и подпали региона, Ормуз души света: войната вече влиза във всяка сметка и резервоар
Войната между Съединените щати и Иран вече не се побира в границите на две държави. Ракети и дронове летят към американски обекти в Йордания, Бахрейн и Ирак, танкери са атакувани край Оман, а движението през Ормузкия проток се свива до опасно ниски равнища. Военната ескалация постепенно се превръща в глобална икономическа атака срещу горивата, транспорта, инфлацията и продоволствената сигурност. Регионалните правителства губят пространство за неутралитет, докато светът започва да плаща цената на всеки следващ удар. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Иран #САЩ #ОрмузкиПроток #ПерсийскиЗалив #Петрол #Танкери #Бахрейн #Йордания #Ирак #ГлобалнаИкономика #Инфлация #ЕнергийнаКриза #БлизъкИзток #МариновNEWS #АктуалниНовини
Вашингтон отново запали Иран: сто цели, ударени танкери и регион на ръба на взрива
Reuters съобщава, че само четири товарни кораба са преминали през Ормузкия проток във вторник при средно около тринадесет за предходните десет дни. „Преминаването през протока ще бъде допълнително ограничено“, гласи предупреждението, приписано на Корпуса на революционните гвардейци след новите американски удари. Предварителните данни могат да бъдат коригирани, защото част от корабите изключват транспондерите си. Дори при такава уговорка сривът на трафика е очевиден и показва колко бързо военната заплаха се превръща във фактическа икономическа блокада.
Al Jazeera потвърждава разширяването на иранския отговор извън собствената територия на страната. Техеран заявява, че е атакувал американски цели в Бахрейн, Йордания и Ирак след смъртоносните американски удари срещу Иран. Съобщенията за нанесените щети остават противоречиви и не всички твърдения могат да бъдат независимо проверени. Безспорният политически резултат обаче е ясен: държавите, приели американски военни сили, вече не са само логистичен тил. Те са част от оперативната карта на конфликта и потенциални мишени при всяка следваща ескалация.
The Guardian съобщава и за атаки срещу американски интереси в Кувейт, както и за балистична ракетна операция към база в Йордания. Йорданските военни твърдят, че са прихванали десет ракети и че няма потвърдени пострадали. Иран съобщава за удари срещу американски обекти край Ербил и на други места в Ирак. Различията между официалните версии са значителни, но географията на атаките вече очертава регионална война: от Леванта през Ирак до малките монархии в Персийския залив, приютили ключова американска инфраструктура.
Конференцията на ООН за търговия и развитие предупреждава, че прекъсването на движението през Ормузкия проток засяга далеч повече от суровия петрол. През маршрута преминават втечнен природен газ, нефтопродукти, химикали и товари, които захранват производствени вериги в Азия, Европа и Африка. Повишените цени на горивата се пренасят към морския транспорт, земеделието, авиацията и промишлеността. Държавите с ниски доходи са особено уязвими, защото разполагат с ограничени валутни резерви и по-малки възможности да субсидират енергията или да компенсират домакинствата.
Платформата PortWatch на Международния валутен фонд показва мащаба на риска, като отчита, че около една четвърт от световно търгуваните по море петролни обеми могат да бъдат засегнати от проблеми в ключовите транспортни коридори. Ормуз е най-опасната точка, защото няма достатъчно алтернативни маршрути, способни бързо да поемат целия поток. Част от петрола може да бъде пренасочена през тръбопроводи, но техният свободен капацитет е ограничен. Ако кризата продължи, пазарът няма да реагира само на физическия недостиг, а и на очакването, че следващият удар може да го задълбочи.
Бахрейн е сред най-изложените държави, защото приема командването на Пети американски флот и се намира непосредствено до зоната на конфликта. За управляващите там всяка иранска ракета създава три едновременни кризи: военна заплаха, вътрешнополитическо напрежение и риск за финансовия образ на страната. Манама не може лесно да прекрати стратегическото си партньорство със САЩ, но американското присъствие я превръща в цел. Ако атаките зачестят, дори ограничени материални щети могат да прогонят инвеститори, да засегнат авиацията и да наложат скъпи мерки за сигурност.
Йордания е притисната по различен начин. Страната не е голям производител на петрол, но е важен американски партньор и разполага с военни обекти, използвани за регионални операции. Прихващането на ирански ракети предпазва населението, но едновременно въвлича Аман пряко във военната размяна. Ирак пък е още по-уязвим, защото на негова територия действат американски сили, проирански формирования и политически партии с противоположни лоялности. Един удар край Ербил може да предизвика не само външна реакция, а и нов вътрешен сблъсък между въоръжени групи.
Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства също не могат безкрайно да поддържат удобната илюзия, че американските бази са защита, но не и причина да бъдат атакувани. Тези държави разчитат на Вашингтон за сигурността си, а същевременно поддържат икономически и дипломатически връзки с Техеран. Колкото повече се разширява войната, толкова по-трудно става балансирането. Ако местна инфраструктура, летище или електроцентрала бъде сериозно поразена, общественото настояване за отговор може да принуди правителството да се включи във военни действия срещу Иран.
Атаките срещу двата супертанкера със саудитски петрол показаха колко лесно световната енергийна система може да бъде разтърсена без официално затваряне на протока. Не е необходимо потъването на десетки кораби. Достатъчни са няколко успешни попадения, за да се повишат застрахователните премии, да се откажат екипажи и да се забавят товарните операции. Всеки ден престой струва пари, а всяко пренасочване удължава доставките. Ако корабособствениците решат, че рискът превишава възможната печалба, физически отвореният воден път може да стане търговски почти непроходим.
Цената на петрола вече включва военна премия. Brent се движи около 95 долара за барел, а американският сорт WTI — над 90 долара, след рязкото поскъпване при подновяването на ударите. Тези стойности не са само цифри за борсови специалисти. Те се превръщат в по-скъп бензин, дизел, авиационно гориво, пластмаси и транспорт. Пазарът реагира не само на липсващите количества, а на риска от внезапен голям срив. Колкото по-непредсказуеми са Техеран и Вашингтон, толкова по-висока става цената на несигурността.
Ударът върху инфлацията може да дойде в най-неподходящия момент за Европа. Държавите вече се борят с високи разходи за дълг, слабо производство и скъпа зелена трансформация. Нов енергиен шок би увеличил себестойността на европейската индустрия и би намалил покупателната способност на домакинствата. Централните банки ще бъдат притиснати между две лоши решения: да запазят високите лихви и да задушат растежа или да ги намалят и да рискуват нова инфлационна вълна. Войната в Иран може да влезе в европейските бюджети по-бързо от всяко политическо решение.
Азия е още по-пряко зависима от доставките през Ормузкия проток. Китай, Индия, Япония и Южна Корея внасят огромни количества енергийни суровини от Персийския залив. Продължително нарушение на трафика може да повиши разходите за електроенергия, металургия, химическо производство и транспорт. Китай разполага с резерви и голяма покупателна сила, но също е изложен на поскъпване и забавени доставки. По-бедните азиатски икономики имат много по-малък буфер. За тях рязкото поскъпване на долара и петрола може да се превърне във валутна и дългова криза.
Въздействието няма да спре при горивата. Природният газ е основна суровина за производството на торове, а дизелът е необходим за земеделската техника и транспорта на храни. Ако енергийните разходи останат високи, следващият натиск ще се появи в цените на хляба, месото и основните потребителски стоки. Съчетанието с нарушените черноморски доставки от войната в Украйна създава особено опасна ситуация. Два различни конфликта могат едновременно да ударят енергията и зърното, превръщайки регионалните войни в глобална продоволствена заплаха.
Световните пазари на облигации също усещат удара. По-високият петрол означава по-упорита инфлация и по-малък шанс за бързо намаляване на лихвите. Инвеститорите изискват по-висока доходност, което оскъпява заемите за правителствата, бизнеса и домакинствата. Държавите с големи бюджетни дефицити могат да бъдат принудени да съкращават разходи или да увеличават данъци точно когато икономиките им се забавят. Така една ракета край Ормуз може косвено да повиши ипотечната вноска в Европа, цената на кредита в Африка и разходите по държавния дълг в Азия.
Дипломатическият изход изисква повече от временно прекратяване на огъня. Необходим е проверим механизъм за защита на корабоплаването, спиране на атаките срещу американски бази и ограничаване на ударите по иранска територия. Оман и Катар могат да посредничат, но гаранциите трябва да бъдат приети и от регионалните държави, които вече са мишени. Най-голямата пречка е политическата логика на възмездието. Всеки лидер твърди, че защитава страната си чрез ответен удар, а резултатът е система, в която поредното „възпиране“ неизбежно произвежда следващата атака.
Анализът на Маринов NEWS е безпощадно ясен: войната вече не е спор между Вашингтон и Техеран, а капан за целия регион и данък върху световната икономика. Иран може да превърне американските бази и Ормузкия проток в постоянни източници на риск, но ще изложи собствената си инфраструктура на опустошение. САЩ могат да нанасят мощни удари, но не могат да гарантират евтин петрол с бомбардировки. Ако дипломацията остане заложник на демонстрациите на сила, всеки резервоар, товарен кораб и семейна сметка ще плаща цената.
Източник: Маринов NEWS
