Йемен отново пламва: настъплението срещу хутите отваря фронт към Червено море
Подкрепяните от Саудитска Арабия сили на международно признатото правителство на Йемен разшириха операциите си срещу хутите по западното крайбрежие и около стратегическите подстъпи към Баб ел Мандеб. Настъплението идва след мащабни удари на хутите срещу четири саудитски града и енергийни съоръжения. Така продължаващата от години йеменска война отново се свързва пряко с регионалното противопоставяне между Иран, Саудитска Арабия и Съединените щати. Новата фаза заплашва цивилното население, корабоплаването и петролните доставки през два от най-важните морски маршрути в света. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Йемен #Хути #СаудитскаАрабия #ЧервеноМоре #БабелМандеб #Иран #БлизъкИзток #ВоеннаЕскалация #ЙеменскаВойна #Сана #Таиз #Ходейда #Аден #Рияд #Дронове #РакетниУдари #Петрол #Корабоплаване #ЕнергийнаСигурност #ХуманитарнаКриза #Геополитика #МеждународнаСигурност #Новини #МариновNEWS #Анализ
Танкерите вече са мишени: Вашингтон и Техеран пренасят войната върху петролните маршрути
Западният фронт се активира след ударите срещу Саудитска Арабия
Al Jazeera съобщи, че правителствените сили, подкрепяни от Рияд, „засилват контраофанзивата си срещу хутите“, докато боевете се разширяват в Йемен. Непосредствено потвърждение и допълнителен контекст идват от Reuters, според която ескалацията е свързана с ударите на хутите срещу Саудитска Арабия и с разрастването на по-широкия конфликт между Иран и Съединените щати. Точният мащаб на териториалните промени по западния фронт все още не е независимо установен.
Сражения са регистрирани на фронта Кадха, западно от град Таиз, където правителствени формирования и Националните сили за съпротива атакуват позиции на хутите. Кадри, разпространени от самите подкрепяни от Саудитска Арабия сили, показват използване на тежко въоръжение. Тъй като материалите идват от страна в конфликта, те доказват наличие на бойни действия, но не са достатъчни за независимо определяне на резултатите. Няма надеждно потвърдени данни за размера на загубите, броя на участващите бойци или трайността на евентуално завзетите позиции.
Разширяването на операциите последва най-тежката атака на хутите срещу Саудитска Арабия от възобновяването на активните боеве. Al Jazeera съобщава, че са били използвани балистични ракети и дронове срещу Абха, Наджран, Джизан и Хамис Мушайт. Саудитските власти твърдят, че са ранени 73 души и са засегнати граждански и икономически обекти. Хутите заявяват, че техни цели са били съоръжения на Saudi Aramco и военновъздушната база „Крал Халид“.
Разликата между двете версии е съществена. Рияд представя атаките като удари срещу цивилна и икономическа инфраструктура, докато хутите настояват, че са поразили военни и енергийни цели, свързани със саудитските операции в Йемен. Независима проверка на всички поражения не е публикувана. The Guardian описва атаката като значително разширяване на регионалната война и съобщава за пожари и нарушения в работата на петролни съоръжения. Саудитска Арабия обеща твърд отговор.
Китайското издание China Daily Asia съобщава, че правителствените сили са заявили връщането на района Ал Ятма в северната провинция Ал Джауф, докато тежки сражения продължават и в западната част на страната. Според публикацията хутите оказват натиск към територии под правителствен контрол близо до Баб ел Мандеб. Тези данни се основават на изявления на воюващите страни и трябва да бъдат разглеждани внимателно. В Йемен фронтовите линии често се променят, а заявената победа невинаги означава устойчив административен контрол.
Западното крайбрежие има значение, което далеч надхвърля местната география. То минава покрай Червено море и води към Баб ел Мандеб — тесния проток между Йемен и Африканския рог. През него корабите преминават между Индийския океан, Червено море и Суецкия канал. Контролът върху крайбрежните позиции позволява наблюдение и потенциално въздействие върху морския трафик. Това превръща всеки напредък към брега, всяка ракетна площадка и всяка атака с безпилотен апарат в проблем за международната търговия.
Правителствените сили не представляват напълно единен военен блок. Под общата политическа рамка действат формирования с различно командване, регионални интереси и външни покровители. Част от тях са пряко подкрепяни от Саудитска Арабия, други имат собствена история и локална власт. Това усложнява координацията и създава въпроси за управлението на евентуално завзетите територии. Военната победа срещу хутите не гарантира автоматично стабилна администрация, нито премахва вътрешните различия между силите, които формално признават международно подкрепяното правителство.
Хутите също не са само местно въстаническо движение в първоначалния смисъл на конфликта. Те контролират столицата Сана и значителна част от северен и западен Йемен, разполагат с балистични ракети, крилати оръжия и дронове с голям обсег. Иран отрича да командва техните операции, но връзката между Техеран и движението е широко документирана чрез политическа, технологична и военна подкрепа. Това не означава, че всяка атака е наредена от Иран. Хутите имат собствено ръководство, интереси и стратегия в рамките на йеменската война.
Новата контраофанзива поставя Саудитска Арабия пред труден избор. Рияд може да отговори силово, за да възстанови възпирането след ударите по своя територия. По-мащабна намеса обаче рискува да върне кралството към скъпата военна кампания, започнала през 2015 г. и донесла ограничени стратегически резултати. Саудитското ръководство се опитваше да намали прякото си участие и да защити икономическите си проекти от регионална нестабилност. Атаките срещу градове и петролни съоръжения разрушават тази дистанция и засилват вътрешния натиск за ответни действия.
Техеран също може да извлече стратегическа полза, без да влиза пряко в битката. Натискът на хутите принуждава Саудитска Арабия да разделя противовъздушните си ресурси между градове, бази, пристанища и енергийни обекти. Това увеличава цената на подкрепата за американската политика в региона. Но подобна ескалация крие риск и за Иран. Ако Рияд, Вашингтон или техните партньори приемат атаките като част от координирана иранска кампания, ответните действия могат да бъдат насочени не само срещу хутите, а и срещу ирански интереси извън Йемен.
Най-тежката цена отново ще бъде платена от цивилното население. Йемен остава разделен, икономически изтощен и зависим от хуманитарна помощ. Новите боеве могат да прекъснат пътища, доставки на храни, горива и медицински материали. Минираните райони и въздушните удари увеличават опасността за хората, които се опитват да напуснат фронтовите зони. Дори когато операциите са обявени за насочени срещу военни позиции, разрушаването на мостове, пристанища или енергийна инфраструктура има продължителен ефект върху населението и способността на болниците и местните служби да работят.
Особено опасна е перспективата боевете да достигнат по-близо до Ходейда и основните пристанища на Червено море. Те са жизненоважни за вноса на храни и помощи в северната част на Йемен. Военният натиск върху крайбрежието може да се използва като средство срещу хутите, но блокирането на пристанищата би засегнало милиони цивилни. Всяка операция там трябва да отчита не само тактическата стойност на територията, но и риска от глад, прекъснати доставки и ново масово разселване. Хуманитарният достъп не може да бъде третиран като второстепенен въпрос.
Морската сигурност също е пряко застрашена. Корабите, които преминават през Баб ел Мандеб, вече са изправени пред риск от ракети, дронове и погрешно разпознаване. По-високите застрахователни разходи и заобикалянето на Африка увеличават сроковете и цената на превоза между Азия и Европа. Ако фронтът по западното крайбрежие се разшири, военните позиции могат да се приближат до основните морски маршрути. Това би поставило търговските екипажи между хутските атаки, действията на коалицията и операциите на чуждестранни военноморски сили.
Политическо решение изглежда по-далечно именно когато е най-необходимо. Всяка страна смята, че новият военен натиск може да подобри позицията ѝ преди бъдещи преговори. Но продължителната история на конфликта показва, че териториалните успехи рядко водят до окончателна победа. Реалистичният път изисква прекратяване на трансграничните атаки, гаранции за корабоплаването и възстановяване на вътрешния йеменски диалог. Без паралелна регионална деескалация между Иран, Саудитска Арабия и Съединените щати подобен процес ще остане изключително уязвим.
Анализa на Маринов NEWS
Контраофанзивата по западното крайбрежие не е изолиран йеменски сблъсък. Тя е част от верига, започнала с удари срещу Саудитска Арабия и свързана с по-широкото противопоставяне около Иран. Правителствените сили могат да постигнат локални успехи, но трайният контрол изисква единно командване, администрация и защита на цивилните. Хутите разполагат със средства да отговорят далеч отвъд фронтовата линия. Ако Баб ел Мандеб бъде въвлечен още по-дълбоко във войната, цената ще бъде платена не само в Йемен, а по всички търговски маршрути между Азия и Европа.
Източник: Маринов NEWS
