Кандидатът, който се присмя на Брюксел: Вучич унижи еврокомисар и оголи безсилието на ЕС
Сърбия официално иска да стане член на Европейския съюз, получава европейска помощ и повече от десетилетие води преговори за присъединяване. Президентът Александър Вучич обаче демонстративно отхвърли критиката на еврокомисаря по разширяването Марта Кос и определи мотивите ѝ като „глупави“. Поводът е решението на Кос да отмени посещението си в Белград заради публичното възхваляване на осъдения за геноцид и военни престъпления Ратко Младич. Случаят поставя неудобен въпрос: кой всъщност определя условията — Брюксел или вечният кандидат? Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Сърбия #ЕвропейскиСъюз #АлександърВучич #МартаКос #РаткоМладич #Брюксел #Белград #ЗападниБалкани #РазширяванеНаЕС #Сребреница #Балкани #Европа #Политика #Геополитика #МариновNEWS
Между европейското членство, националната памет и политическия театър
„Прославянето около смъртта му е несъвместимо с ценностите, върху които е изграден европейският път“, заяви Марта Кос, цитирана от Reuters. Непосредствено след това Associated Press потвърди отмяната на визитата и съобщи, че Вучич е определил мотивите на еврокомисаря като „кратки, но глупави“. Така дипломатическият спор излезе от внимателния език на европейските институции и се превърна в открит сблъсък между Белград и представителя на Брюксел.
Причината за реакцията на Кос е начинът, по който тленните останки на Ратко Младич бяха върнати в Сърбия. Те пристигнаха от Нидерландия със сръбски правителствен самолет, а ковчегът беше покрит със сръбското знаме и посрещнат с военни почести. Очаква се голямо погребение и отделна възпоменателна проява, организирана от пенсионирани офицери. Първоначално се появи информация за държавно погребение, но сръбските власти не са потвърдили официално такъв статут. Следователно държавното участие е видимо, но конкретното определение за церемонията трябва да се използва внимателно.
Ратко Младич не е историческа фигура, чиято отговорност остава предмет единствено на политически спор. Официалната документация на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали към ООН показва, че той е осъден за геноцид, престъпления срещу човечеството и нарушения на законите и обичаите на войната. Апелативният състав потвърждава присъдите и доживотното наказание през 2021 г. Делото е приключило. Сред престъпленията, за които носи съдебно установена отговорност, са геноцидът в Сребреница и кампанията на терор срещу цивилното население на Сараево.
Този факт не отменя правото на близките му да организират погребение, нито забранява на отделни граждани да имат собствена оценка за него. Проблемът възниква, когато държавните символи, официалният транспорт и военният церемониал започнат да превръщат погребението на осъден военнопрестъпник в национален политически спектакъл. За жертвите и техните семейства това не е спор за протокола. То изглежда като институционална реабилитация на човек, чиято вина е установена от международен съд след продължителен процес и потвърдена на последна инстанция.
Сърбия е кандидат за членство в ЕС от март 2012 г., а преговорите започват през януари 2014 г. Според официалната информация на Съвета на Европейския съюз досега са отворени 22 преговорни глави. Самото членство обаче не е техническа процедура по попълване на документи. То предполага приемане на правовата държава, добросъседските отношения, съдебната отговорност и помирението след войните в бивша Югославия. Именно затова реакцията на Марта Кос не е само морален жест, а предупреждение, свързано с условията за присъединяване.
Вучич отговори по начин, който превърна предупреждението в проверка за авторитета на ЕС. Вместо да защити позицията на Белград с аргументи или да разграничи държавната почит от частното погребение, той атакува мотивите на еврокомисаря като „глупави“. Това е повече от груба реплика. Президент на държава кандидат публично унижава представителя, който отговаря за разширяването, без видим страх, че подобно поведение ще има непосредствена цена. Демонстрацията е ясна: Сърбия иска европейската перспектива, но отказва Брюксел да определя публичния ѝ разказ за близкото минало.
Белград отдавна води политика на балансиране между Европейския съюз, Русия и Китай. Сърбия развива икономически отношения с ЕС и разчита на достъпа до европейския пазар, инвестиции и финансова подкрепа. Едновременно с това поддържа близки връзки с Москва, включително в енергетиката, и отказва пълно присъединяване към европейската санкционна политика. Тази многопосочност позволява на Вучич да представя страната си като независим играч, който разговаря с всички, но не приема безусловно чужди изисквания. За Брюксел подобна позиция се превръща във все по-трудно управляемо противоречие.
Европейският съюз също носи отговорност за създалата се ситуация. Преговорите със Сърбия се проточват повече от десетилетие, без ясна дата за членство и без убедителен политически хоризонт. Брюксел многократно отправя предупреждения за върховенството на закона, медийната среда, отношенията с Косово и външнополитическото сближаване, но рядко създава усещането, че има решаващ пробив. Така условността губи сила. Когато кандидатът не вярва, че членството е близо, заплахата от забавяне на процеса престава да звучи като сериозна санкция.
Отмяната на визита е символичен ход, а символите имат значение. Тя показва, че Кос отказва присъствието ѝ в Белград да бъде използвано като снимка на нормалност непосредствено след церемониите около Младич. Но символичният ход не е равен на конкретно политическо последствие. Вучич може да използва отмененото посещение пред вътрешната публика като доказателство, че защитава сръбското достойнство от натиска на Брюксел. Така европейският протест рискува да подсили точно политическия образ, срещу който е насочен — образа на лидер, който не отстъпва пред външни ултиматуми.
За Марта Кос изборът също е труден. Ако беше посетила Белград без реакция, Комисията щеше да бъде обвинена, че пренебрегва възхваляването на осъден военнопрестъпник в името на геополитическото удобство. След отмяната тя е обвинена, че прекъсва диалога и превръща историческата памет в политическо условие. Решението ѝ е защитимо от гледна точка на европейските принципи, но неговата ефективност ще се измерва не с остротата на посланието, а с това дали ЕС ще го последва с последователна политика към сръбските власти.
Сърбия има право да защитава националните си интереси и да оспорва решенията на европейските институции. Кандидатурата за членство обаче е доброволен стратегически избор, който идва със задължения. Белград не може убедително да твърди, че приема съдебната отговорност и регионалното помирение, докато държавното поведение около Младич оставя впечатление за официална почит. По същия начин ЕС не може безкрайно да повтаря думата „ценности“, ако нарушаването им води единствено до отменена среща и поредно дипломатическо изявление.
Случаят разкрива и дълбокия спор за паметта на Балканите. За много сърби Младич продължава да бъде представян като военен защитник, докато за босненските мюсюлмани името му е неразделно от Сребреница, обсадата на Сараево и масовите престъпления. Европейската интеграция не може да заличи тези противоположни възприятия с административно решение. Тя обаче изисква държавните институции да признават окончателните съдебни решения и да не превръщат осъдените извършители в официални национални символи. Без тази граница помирението остава празна дума.
Вучич отлично разбира политическата стойност на конфликта. Острата реплика към Кос отклонява вниманието от въпроса защо правителствен самолет и държавни символи са ангажирани около връщането на Младич. Вместо Белград да обяснява собствените си действия, Брюксел е принуден да защитава реакцията на еврокомисаря. Това е позната политическа техника: най-силната защита е смяната на темата и атаката срещу критикуващия. Резултатът е, че сръбският президент отново определя терена на спора, а европейските институции отново отговарят.
Редакционният анализ на „Маринов NEWS“ е категоричен: Александър Вучич не просто се присмя на Марта Кос, а показа колко малко се страхува Белград от реална реакция на Европейския съюз. Брюксел има право да настоява за уважение към жертвите и международните присъди, но губи авторитет, когато след силните думи не следват ясни политически решения. Сърбия иска ползите от европейската перспектива, запазвайки свободата да отхвърля европейските условия. Ако ЕС приема това без последствия, посмешището няма да бъде Вучич, а институцията, която той демонстративно пренебрегва.
Източник: Маринов NEWS
