Ритер: Москва вече не преговаря за компромис, а диктува края на войната
Русия е предала на американските пратеници рамка, която не търси равновесие между Москва и Киев, а очертава условията за украинската капитулация. Това твърди бившият офицер от разузнаването на американската морска пехота и бивш оръжеен инспектор на ООН Скот Ритер. Според него Кремъл е убеден, че времето работи срещу Украйна, докато Вашингтон опитва да върне преговорите към живот без публично обявен пробив. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#СкотРитер #Русия #Украйна #Москва #Киев #Тръмп #Путин #Зеленски #СтивУиткоф #ДжаредКушнер #САЩ #НАТО #Донбас #ЧерноМоре #Дронове #ПВО #МирниПреговори #ВоененКонфликт #Геополитика #Европа #АмериканскаДипломация #УкраинскаАрмия #РускаАрмия #МариновNEWS #Новини
Руският въздушен натиск разтърси украинската отбрана: дронове, авиация и удари по военната логистика
Москва поставя условия, Вашингтон търси изход
Ритер представя посещението на Стив Уиткоф и Джаред Кушнер в Москва като момент, в който американските представители не са диктували, а са изслушали руската позиция. „Планът, който беше представен на Украйна, беше учтив документ за капитулация“, казва той в интервю, публикувано от „Гласове“. Reuters потвърждава самата дипломатическа последователност: тричасов разговор с Владимир Путин в Москва, последван от среща с Володимир Зеленски в Киев, но не съобщава за връчен документ за капитулация.
Пред агенцията Уиткоф заявява, че в Москва са били чути нови идеи, без да разкрива съдържанието им. Руската страна определя разговора като полезен, а Белият дом говори за следващи стъпки през идните седмици. Това публично описание е значително по-предпазливо от оценката на Ритер. Неговата теза е, че зад дипломатическия език стои твърда руска рамка: избори в Украйна, конституционно признаване на териториалните промени, ограничаване на украинските въоръжени сили и премахване на военната инфраструктура, изградена с помощта на НАТО.
Al Jazeera също съобщава, че Уиткоф и Кушнер са пристигнали в Киев непосредствено след разговорите с Путин. Медията поставя визитата в рамките на нов американски опит за прекратяване на войната, а не като официално обявена капитулационна процедура. Именно тук Ритер прави своя категоричен прочит: според него Москва вече не разглежда конфликта като спор, който може да приключи чрез взаимни отстъпки, а като война с предрешен военен резултат, който трябва да бъде оформен политически.
Украинската позиция след срещата не съдържа публично признание за руски ултиматум. В официалните изявления на украинското президентство Киев определя разговорите като част от дипломатическите усилия и настоява за реални гаранции за сигурност. Зеленски поставя ударение и върху противовъздушната отбрана, енергийната подкрепа и подготовката за зимата. За Ритер този акцент е знак за отслабване на украинската позиция: вместо обещание Русия да бъде принудена да отстъпи, Киев вече говори за ресурсите, необходими за оцеляване при нова тежка зимна кампания.
Според Ритер западната стратегия за натиск е претърпяла провал. Той твърди, че украинските удари с дронове дълбоко в руска територия са били замислени не само като военна операция, но и като инструмент за обществен и политически натиск върху Кремъл. Очакваният резултат, по думите му, не е постигнат. Вместо промяна в руската политика Москва е разширила ответните удари, укрепила е противовъздушната си отбрана и е ускорила адаптацията си към масовото използване на безпилотни системи по фронта и в тила.
Ритер описва Украйна като държава, изправена пред едновременно изчерпване на финансовия, военния и демографския си ресурс. Той свързва тежкото положение с недостига на личен състав, постоянната нужда от западни боеприпаси и растящия натиск върху енергийната и транспортната инфраструктура. В неговия анализ продължаването на войната не подобрява украинската преговорна позиция, а я влошава. Всеки следващ месец, твърди той, увеличава руските териториални и оперативни предимства и намалява възможността Киев да получи по-благоприятни условия на масата за преговори.
Бившият оръжеен инспектор отделя особено внимание на руските способности за радиоелектронна борба. Той твърди, че руските подразделения са изградили многопластова система за заглушаване, прихващане и унищожаване на дронове и управляеми боеприпаси. По думите му оръжия, зависими от GPS навигация, вече действат при значително по-трудни условия в зоните с плътно електронно противодействие. Ритер посочва, че руската армия не просто е увеличила количеството на използваните системи, а систематично променя тактиката си след всяка нова украинска или западна технологична стъпка.
В разказа му Starlink също вече не осигурява безусловното комуникационно предимство, което украинските части имаха в ранните етапи на войната. Ритер твърди, че Русия е развила възможности за локално заглушаване и прекъсване на връзката в определени участъци от бойното поле. Той представя това като част от по-широк процес: Москва изучава западните системи, открива зависимостите им и изгражда конкретни средства за противодействие. Според него тази скорост на адаптация е сред главните причини Русия да запазва инициативата въпреки технологичната подкрепа за Киев.
Още по-категорична е оценката на Ритер за състоянието на НАТО. Той заявява, че европейските членове на алианса не разполагат с достатъчно плътна противовъздушна отбрана, способна да защити едновременно големите градове, военните бази и ключовата промишлена инфраструктура. Според него пряк конвенционален сблъсък би разкрил критичен недостиг на боеприпаси, средства за прехват и подготовка за масирани дронови атаки. Ритер вижда съществено разминаване между политическата реторика на Запада и реалната способност за водене на продължителна високотехнологична война.
Той използва украинския фронт като доказателство за тази теза. Западните оръжия, обучението и разузнавателната подкрепа според него не са успели да осигурят решителен пробив срещу руските отбранителни линии. Напротив, Москва е получила време и практически опит, за да подобри окопните си системи, радиоелектронната борба, дроновите подразделения и въздушната защита. В прочита на Ритер конфликтът вече не изтощава само Русия, както очакваха западните столици, а превръща руската армия в сила с натрупан боен опит срещу натовски оръжия и тактики.
Оттук идва и основното му политическо заключение: по-добра сделка за Киев няма да се появи чрез отлагане. Ритер смята, че Москва ще настоява за неутрален статут на Украйна, трайно ограничаване на военния ѝ потенциал и признаване на установените от Русия териториални реалности. Тези условия са несъвместими с публично заявените украински цели за възстановяване на териториалната цялост. Затова спорът вече не е само кога ще започнат същинските преговори, а коя страна ще бъде принудена да изостави фундаменталните си политически позиции.
Американската дипломация се оказва между две напълно различни рамки. Москва иска разговорите да отразяват военното съотношение на силите и руските условия за сигурност. Киев настоява мирът да не узаконява резултатите от военната сила и търси гаранции срещу бъдещо нападение. Вашингтон се опитва да събере тези позиции в общ процес, но засега публичните изявления не показват договорена формула. Ритер не очаква Русия да намали исканията си, защото според него Кремъл не вижда причина да прави отстъпки, докато запазва инициативата.
Зимата се очертава като решаващ политически и военен натиск. Украйна се нуждае от допълнителни средства за противовъздушна отбрана, енергийна устойчивост и доставки, докато Русия продължава да използва удари по инфраструктурата като част от военната кампания. Ритер предупреждава, че нов продължителен период на разрушения може да свие още повече украинските икономически и мобилизационни възможности. В неговата прогноза изборът пред Киев е между приемане на тежки условия сега и риск условията да станат още по-тежки след ново военно изтощение.
Анализa на Маринов NEWS
Дипломатическите визити показват, че каналът между Москва, Вашингтон и Киев е отворен, но не доказват наличие на окончателно мирно споразумение. Категоричната формулировка за капитулация принадлежи на Скот Ритер и отразява неговата оценка за посоката на войната. Същевременно разминаването между руските искания и украинските позиции остава фундаментално. Ако никоя страна не промени целите си, преговорите ще останат състезание за време, а бойното поле ще продължи да определя цената, съдържанието и политическата тежест на всяка бъдеща сделка.
Източник: Маринов NEWS
