Киев отново поиска замразените руски милиарди: Европа е изправена пред труден избор
Украйна отново засилва натиска върху Европейския съюз за използването на замразените руски държавни активи, докато войната продължава да натоварва украинския бюджет и необходимостта от средства за отбрана остава огромна. Дебатът отново се връща на европейската маса, но разделението между държавите членки не е преодоляно. Нидерландия, Полша, Испания и Швеция настояват въпросът да бъде разгледан отново, докато Белгия предупреждава за правни и финансови рискове. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Украйна #Русия #ЕС #ЗамразениАктиви #ЕвропейскиСъюз #Киев #Москва #Белгия #Euroclear #Европа #Финанси #Санкции #Война #Геополитика #МариновNEWS
Москва вдига залога: Лавров атакува Вашингтон за украинските удари, докато дипломацията буксува
POLITICO Europe поставя темата отново във фокуса на европейския дебат, докато Киев търси допълнителни финансови ресурси за продължаващата отбрана на страната. Основният въпрос вече не е дали руските държавни активи трябва да останат блокирани — за това има широка политическа подкрепа — а дали и по какъв начин те могат да бъдат използвани в полза на Украйна. Именно тук започват разногласията, защото различните варианти носят различни юридически, бюджетни и финансови рискове.
Reuters потвърждава, че белгийското правителство не е променило позицията си. Външният министър Максим Прево заявява, че страната продължава да има сериозни опасения относно правните и финансовите последствия от използването на руските активи. Причината Белгия да има толкова голяма тежест в дискусията е Euroclear — базираният в Брюксел международен депозитар държи около 185 млрд. евро от замразените активи на Руската централна банка. Това поставя белгийските власти в центъра на практическия и юридическия риск при евентуална промяна на сегашния режим.
Натискът обаче вече идва от няколко европейски столици. Нидерландия, Полша, Испания и Швеция поискаха ЕС отново да разгледа възможностите за използване на руските активи в подкрепа на Украйна. Четирите държави аргументират инициативата с необходимостта Европа да намери устойчив начин за финансиране на украинската отбрана. Дискусията е особено чувствителна, защото Киев има огромни военни и бюджетни потребности, докато европейските правителства едновременно трябва да осигуряват помощ и да управляват собствените си бюджетни ограничения.
Тук е важно да се направи разграничение между замразяване и конфискация. Замразените активи формално продължават да принадлежат на Русия, но Москва няма свободен достъп до тях заради европейските санкции. Конфискацията би означавала значително по-различна юридическа стъпка — прехвърляне или използване на самата собственост. Именно този въпрос поражда опасения относно държавния имунитет, евентуални съдебни производства и последствията за финансовите институции, които държат средствата. Затова ЕС досега действа значително по-предпазливо със самия капитал, отколкото с приходите, генерирани от него.
Европейският съюз вече използва извънредните приходи от руски активи. Това обаче е различно от директното изземване на основната сума. Именно тази разлика често се губи в политическия дебат. За Киев въпросът е практически — войната изисква огромни средства за оръжия, боеприпаси, противовъздушна отбрана и функциониране на държавата. За европейските институции задачата е да бъде намерен механизъм, който осигурява финансова подкрепа, без да създава неприемлив юридически или системен риск.
Спешността се увеличава и заради украинските финансови потребности. Украинското правителство предупреди за значителен недостиг във финансирането на отбраната, докато достъпът до част от международната помощ остава свързан с изпълнението на реформи и бюджетни условия. Паралелно с това редица държави от ЕС подкрепят по-бързото предоставяне на вече договорена европейска помощ. Това показва, че спорът за руските активи е само една част от по-голям въпрос: откъде Украйна ще получи достатъчно средства, ако войната и високите военни разходи продължат.
Русия категорично отхвърля идеи за конфискация на нейните държавни активи и предупреждава, че ще предприеме правни и други ответни действия срещу държави, които ги изземат. Това допълнително усложнява сметката за европейските правителства. Потенциалните последствия могат да включват съдебни спорове и действия срещу западни активи под руска юрисдикция. Тези предупреждения не решават юридическия спор, но са фактор, който европейските правителства трябва да отчитат при оценката на риска от всеки нов механизъм.
Затова дебатът трудно може да бъде сведен до простия въпрос дали Европа иска да помогне на Украйна. Подкрепата за Киев и правният механизъм за използване на руски активи са две различни теми. Държавите, които настояват за по-активно използване на средствата, търсят допълнителен финансов ресурс за Украйна. Белгия не отрича необходимостта Киев да получава помощ, но настоява рисковете около активите в Euroclear да бъдат адекватно разпределени и покрити. Именно това обяснява защо дискусията продължава въпреки многократните опити за политическо решение.
Анализ на Маринов NEWS: Замразените руски активи представляват огромен потенциален финансов ресурс, но размерът им не премахва юридическите препятствия пред използването им. Украйна има очевиден интерес тези средства да подпомогнат нейната отбрана и възстановяване, докато Белгия има също толкова очевиден интерес да не поеме сама рисковете, свързани с Euroclear. Следователно ключовият въпрос пред ЕС не е просто дали да използва руските милиарди, а дали може да изгради механизъм, който едновременно издържа юридически, защитава финансовата стабилност и осигурява реална помощ за Киев.
Източник: Маринов NEWS
