Китай натисна спирачката на петрола: електромобилите разклащат глобалния енергиен ред
Китайското търсене на петрол се очаква да се свие с 8,9% през 2026 г., показва прогноза на изследователското звено на държавния енергиен гигант Sinopec. Спадът от приблизително 600 000 барела дневно идва в момент, когато войната около Иран и нарушенията на доставките през Ормуз изстреляха световните цени. Най-големият вносител на суров петрол обаче вече използва по-малко бензин и дизел, а бързата електрификация започва да променя не само китайския транспорт, но и целия световен енергиен пазар. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Китай #Петрол #Sinopec #КитайскаИкономика #Енергетика #Електромобили #ЦениНаПетрола #Брент #Дизел #Бензин #Нефтопреработване #ЗеленаЕнергия #ЕнергийнаСигурност #Ормуз #Иран #СветовнаИкономика #ПетроленПазар #ВъглеродниЕмисии #ЕлектрическиКамиони #КитайскаИндустрия #ОПЕК #ВъзобновяемаЕнергия #Геополитика #МариновNEWS #АктуалниНовини
Си се връща в Индия след 7 години: БРИКС размразява най-опасното съперничество в Азия
Най-големият петролен клиент в света започва да променя правилата
Китай е изправен пред „трети пореден годишен спад“ в търсенето на петрол, съобщи Reuters, позовавайки се на института за икономически изследвания на Sinopec. The Wall Street Journal независимо допълва картината: търсенето на рафинирани горива е намаляло с 8,6% през първото полугодие, а електромобилите са изместили потребление, равняващо се на около 1,5 милиона барела дневно през второто тримесечие.
Прогнозата на Sinopec предвижда потреблението на бензин да спадне с 8,7% до 149 милиона метрични тона през 2026 г. При дизела свиването е още по-рязко – 11,4%, до приблизително 164 милиона тона. Единственото голямо транспортно гориво с очакван ръст е авиационният керосин, чието търсене може да се повиши с 1,3% до 41,55 милиона тона. Различното движение показва, че китайците не се отказват от мобилността, а променят начина, по който се движат по суша.
Данните за въглеродните емисии подкрепят тезата, че става дума за по-дълбока структурна промяна. Анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух, цитиран от Reuters, отчита 9% годишен спад в потреблението на петрол през второто тримесечие. Емисиите на въглероден диоксид са намалели с 1%, като за първи път основният двигател не е по-слабото използване на въглища, а по-ниската консумация на течни горива.
Електромобилите са най-видимата причина, но не са единствената. Китай разширява електрифицирания железопътен транспорт, градските автобуси, промишлените машини и тежкотоварните превозни средства. Електрическите камиони се превръщат в особено силен фактор, защото всеки заменен дизелов камион премахва значително повече потребление от един лек автомобил. Според анализ, публикуван от The Guardian, потреблението на петрол в китайския транспорт е намаляло с 16%, въпреки че общата транспортна активност не е спряла.
Скокът на петролните цени ускори процес, който беше започнал много преди кризата в Близкия изток. Войната около Иран, ограниченията в Ормуз и атаките срещу регионалната инфраструктура повишиха цената на Brent над 100 долара за барел. Американската Агенция за енергийна информация увеличи прогнозата си за средната цена през 2026 г. до около 91 долара, позовавайки се на свиващите се глобални запаси. Китай отговаря не само със стратегически резерви, а и чрез трайно намаляване на зависимостта от горивата.
Същевременно китайските рафинерии навлизат в труден период. Институтът на Sinopec намали прогнозата за преработката на суров петрол през 2026 г. до 697 милиона тона. Общият годишен капацитет може да достигне 952 милиона тона, което показва огромна разлика между наличните мощности и реалната преработка. При по-слабо търсене тази разлика ще притиска маржовете, особено в малките и средните предприятия, които произвеждат ограничен набор от горива и разполагат с по-стари технологични инсталации.
До края на десетилетието между 80 и 100 милиона тона годишен рафинериен капацитет може да напусне пазара. Според прогнозата общите мощности вероятно ще бъдат намалени до 900–910 милиона тона през 2030 г. Това не означава край на китайското нефтопреработване. По-вероятният сценарий е консолидация около големите държавни компании и най-модерните комплекси. Пекин може да използва екологичните и техническите стандарти, за да затвори неефективните рафинерии и да насочи сектора към химически продукти и по-висока добавена стойност.
Петрохимическата индустрия обаче също показва слабости. Печалбите в китайския химически сектор са нараснали с повече от 50% през първите седем месеца, но привидното търсене, измерено чрез етиленов еквивалент, се очаква да спадне с 8% за годината. Високите разходи, натрупаните запаси и затрудненията в строителството ограничават потреблението на пластмаси и други материали. Така рафинериите не могат безкрайно да компенсират по-ниските продажби на бензин и дизел чрез прехвърляне към нефтохимическо производство.
Промяната в Китай има директно отражение върху производителите от ОПЕК+, Русия и останалите големи износители. В продължение на десетилетия китайският икономически растеж беше основен двигател на световното търсене. Ако спадът стане постоянен, страната ще ограничава цените дори при сериозни нарушения на доставките. Това обаче не означава задължително евтин петрол. Намаляването на запасите, войните и липсата на свободен производствен капацитет могат временно да задържат цените високи, докато дългосрочната посока на потреблението се обръща надолу.
За Пекин електрификацията е едновременно икономическа, индустриална и стратегическа политика. Китай внася голяма част от суровия петрол, който използва, и остава уязвим към Ормуз, морските маршрути и американското военно влияние. При електромобилите страната контролира значителна част от производството на батерии, преработката на критични минерали и веригата за доставки. Замяната на петрола с електричество прехвърля енергийната зависимост от международните танкери към вътрешната електропреносна система, местните централи и китайската производствена база.
Преходът има и ограничения. Китай продължава да използва огромни количества въглища за производство на електроенергия, което означава, че електрическият транспорт не е автоматично напълно чист. Натоварването върху мрежата расте, а част от произведената възобновяема енергия се губи заради ограничения в преноса и съхранението. Пълният екологичен ефект зависи от това колко бързо вятърните, соларните, водните и ядрените мощности ще заменят въглищното производство, а не само от броя на продадените електрически автомобили.
Анализa на Маринов NEWS
Спадът от 8,9% не е просто лоша година за петролните компании, а предупреждение за структурна промяна в най-големия енергиен пазар. Китай използва високите цени и кризата в Ормуз, за да ускори преход, който едновременно намалява вноса и укрепва собствената му индустрия. Производителите на петрол не са изправени пред внезапен край на търсенето, но вече не могат да разчитат, че Пекин ще поглъща всяко допълнително количество. Електрическата революция започва да пренарежда геополитиката по-бързо от международните преговори за климата.
Източник: Маринов NEWS
