Мерц удари спирачка на бюджета на ЕС: Берлин иска орязване за стотици милиарди евро
Германският канцлер Фридрих Мерц откри тежка битка за финансовото бъдеще на Европейския съюз, като поиска драстично свиване на предложения бюджет за периода 2028–2034 г. Планът на Европейската комисия предвижда разходи от близо два трилиона евро, но Берлин го определя като непосилен в момент, когато националните правителства ограничават разходите си. Спорът не е просто счетоводен: зад числата стоят отбраната, земеделието, регионалното развитие и въпросът кой ще плаща за новите европейски приоритети. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#ЕвропейскиСъюз #ЕС #Германия #ФридрихМерц #УрсулаФонДерЛайен #АнтониоКоща #ЕвропейскиБюджет #БюджетНаЕС #ЕвропейскаКомисия #ЕвропейскиСъвет #Брюксел #Европа #ЕвропейскаИкономика #Отбрана #Конкурентоспособност #ОбщДълг #Финанси #Земеделие #РегионалноРазвитие #КохезионнаПолитика #Миграция #ЕвропейскаПолитика #Икономика #МариновNEWS #АктуалниНовини
Анкара отваря вратата към ШОС: Ердоган разширява източния фронт на турската дипломация
Берлин повежда бунта на големите платци
Германската позиция беше изложена след среща на Мерц с председателя на Европейския съвет Антонио Коща в Берлин. „Европа се нуждае едновременно от реализъм и реформа“, заяви канцлерът, цитиран от Reuters. Агенцията съобщава, че той настоява за съкращения за стотици милиарди евро и отхвърля нов общ европейски дълг. Германското издание WELT независимо потвърждава съпротивата на правителството срещу предложения от Урсула фон дер Лайен бюджет от два трилиона евро.
Планът на Комисията обхваща седемгодишния период от 2028 до 2034 г. и трябва да осигури средства за традиционните политики на Съюза, но и за рязко нарасналите разходи за сигурност, технологии и стратегическа независимост. Според официалната информация на Европейската комисия предложението цели по-гъвкава финансова система, способна да реагира на кризи и да подкрепя конкурентоспособността. Политическият проблем е очевиден: европейските амбиции растат по-бързо от желанието на държавите да увеличават своите вноски.
Германия не е сама. Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция също настояват общата сума да бъде намалена, като съкращенията засегнат балансирано различните направления. Reuters съобщи по-рано, че шестте нетни платци искат парите да бъдат концентрирани върху отбраната, миграцията, конкурентоспособността и европейския суверенитет. Тази коалиция разполага със силно оръжие: многогодишната финансова рамка не може да бъде приета без единодушното съгласие на всички 27 правителства.
Антонио Коща призна основния конфликт – националните бюджети не могат безкрайно да бъдат натоварвани с по-високи вноски. Неговото решение е създаването на повече собствени приходи за ЕС, които да намалят натиска върху държавните хазни. Германската страна обаче се отнася критично и към част от предлаганите европейски такси. Financial Times отбелязва, че Мерц отхвърля новото общо задлъжняване, въпреки значителното национално финансиране чрез дълг за германската отбрана и инфраструктура. Това противоречие вече се превръща в политическа мишена.
Берлин твърди, че проектът предвижда увеличение с около 60% спрямо настоящата седемгодишна рамка. Подобно сравнение обаче изисква внимание, защото номиналната сума включва инфлацията, нови програми и обслужването на задълженията, свързани с възстановителния инструмент NextGenerationEU. Следователно политическият сблъсък не може да бъде сведен до едно число. Комисията защитава по-голям бюджет заради разширения дневен ред, докато северните нетни платци настояват първо да бъдат преразгледани старите разходи и едва след това да се искат допълнителни средства.
Най-тежкият въпрос е откъде ще дойдат съкращенията. Европейският бюджет традиционно насочва значителни ресурси към земеделието и по-слабо развитите региони. Ако всяка област трябва да участва в орязването, натискът ще падне и върху Общата селскостопанска политика, и върху кохезионните фондове. Това неизбежно ще предизвика съпротива от държавите в Южна, Централна и Източна Европа, за които европейското финансиране е важен източник за пътища, железници, общини, земеделски стопанства и икономическо сближаване.
Мерц не настоява просто за по-малък бюджет, а за промяна на неговата философия. Според канцлера структура, създадена за предизвикателствата на миналия век, не може да финансира днешните заплахи. Германия иска повече средства за отбранителната индустрия, технологиите, сигурността на границите и конкурентоспособността. Тази линия поставя старите политики в директна конкуренция с новите. Ако общият размер бъде намален, всяко евро за въоръжаване, изкуствен интелект или критични суровини ще засилва битката за земеделските и регионалните фондове.
Германската позиция носи и вътрешнополитически отпечатък. Правителството на Мерц е под натиск да обясни защо гражданите трябва да приемат бюджетни ограничения у дома, докато разходите на ЕС растат. Същевременно Берлин увеличава собствените инвестиции в отбрана и инфраструктура, което дава аргумент на критиците: Германия допуска дълг, когато средствата остават под национален контрол, но се противопоставя на общо европейско финансиране. Спорът следователно е и за властта – кой определя приоритетите и кой контролира изразходването на парите.
За България изходът от преговорите е пряко значим. По-малка финансова рамка може да свие ресурсите за регионално развитие, транспортна свързаност, земеделие и социални програми. Пренасочването към отбрана и конкурентоспособност може да отвори други възможности, но достъпът до тях обикновено изисква административен капацитет, подготвени проекти и силна индустриална база. София трябва да формулира навреме позицията си, защото последният компромис няма да бъде техническа корекция, а разпределение на политическа и икономическа тежест за седем години.
Преговорите ще бъдат усложнени допълнително от факта, че всяка държава има право на вето. Нетните платци искат дисциплина, получателите защитават кохезионните и земеделските средства, а Европейският парламент традиционно настоява за достатъчно финансиране на общите политики. Поставената цел за споразумение до края на 2026 г. изглежда амбициозна. Колкото по-дълго се отлага компромисът, толкова по-силен ще става натискът сделката да бъде постигната чрез отстъпки, изключения и специални финансови договорености за отделни правителства.
Анализa на Маринов NEWS
Ударът на Мерц срещу бюджета от близо два трилиона евро показва, че ЕС вече не може да обещава едновременно повече отбрана, повече конкурентоспособност, стабилно земеделие и непроменена кохезия, без да посочи ясна сметка. Германското искане за съкращения е финансово разбираемо, но политически рисковано: рязкото орязване може да задълбочи разделението между богатия Север и зависимите от фондовете региони. Истинският тест не е дали бюджетът ще бъде по-голям или по-малък, а дали европейските лидери ще посочат честно кои приоритети са готови да жертват.
Източник: Маринов NEWS
