Парите на Москва или сметката на Европа: нов натиск за руските милиарди в подкрепа на Украйна
Повече от сто евродепутати настояват Европейският съюз да отвори отново един от най-спорните финансови и правни въпроси след руското нахлуване в Украйна – използването на замразените активи на Руската централна банка. Инициативата идва в момент, когато Киев предупреждава за сериозен недостиг на средства за отбрана, а европейските правителства все по-трудно намират политическа подкрепа за нови плащания от националните бюджети. Залогът е огромен: над 200 милиарда евро, концентрирани предимно в Белгия, и риск от продължителна съдебна война с Москва. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#ЕвропейскиСъюз #Русия #Украйна #ЗамразениАктиви #ЕвропейскиПарламент #Евродепутати #УрсулаФонДерЛайен #КаяКалас #Белгия #Euroclear #Санкции #РускаЦентралнаБанка #Отбрана #ФинансиранеЗаУкрайна #ВойнатаВУкрайна #Москва #Киев #Брюксел #Европа #Репарации #МеждународноПраво #ЕвропейскаКомисия #БартДеВевер #Геополитика #МариновNEWS
Париж притиска CNews: „Фьодорова“ сблъска националната сигурност със свободата на словото
Битката за замразените милиарди навлиза в нова решителна фаза
Писмо, подписано от 122 членове на Европейския парламент от различни политически семейства, призовава ръководителите на ЕС да подготвят нов механизъм за мобилизиране на руските държавни средства. Сред подписалите има представители на Европейската народна партия, либералите, социалистите, Зелените, Европейските консерватори и реформисти и Левицата. Широкият състав не означава, че Парламентът е постигнал общо правно решение. Той показва, че политическият натиск расте и вече не се ограничава до една идеологическа група или до държавите по източната граница на Съюза.
В материала, дал повод за публикацията, Euronews цитира основното послание на писмото: „Русия трябва да понесе финансовите последици от своята агресивна война“. Веднага след това независимата проверка на Reuters потвърждава, че Нидерландия, Полша, Испания и Швеция действително настояват разговорът да бъде възобновен. Агенцията обаче подчертава и съпротивата на Белгия, която се страхува от руски искове и от възможността да понесе непропорционално голяма част от финансовия риск.
Различните публикации посочват между 23 и 27 милиарда евро като недостиг във финансирането на украинската отбрана за 2026 година. Разминаването може да произтича от различния момент на изчисление и от обхвата на включените разходи, затова не трябва да се представя като една безспорна окончателна стойност. Безспорното е, че Киев очаква значителна бюджетна дупка и търси бързо европейско решение. Украинското правителство предупреждава, че сходна външна подкрепа вероятно ще бъде необходима и през следващата година, докато войната продължава да поглъща огромни ресурси.
В Европейския съюз са блокирани приблизително 210 милиарда евро резерви на Руската централна банка. Това не са яхти, недвижими имоти или сметки на частни руски бизнесмени, а суверенни активи на държавна институция. Именно този статут прави случая толкова сложен. Замразяването означава, че Москва временно не може да се разпорежда със средствата. Конфискацията би означавала собствеността да бъде окончателно отнета или прехвърлена за друга цел. Между двете действия има дълбока правна разлика, която политическите лозунги не могат да заличат.
По-голямата част от средствата се намира в белгийския централен депозитар Euroclear. Това поставя Белгия в особено уязвима позиция. Ако ЕС вземе решение за прехвърляне или използване на главницата, потенциалните съдебни претенции могат да бъдат насочени срещу дружеството и белгийската държава. Правителството на премиера Барт де Вевер настоява рискът да бъде споделен от всички 27 членки, а не оставен върху страната, в която по стечение на финансовата инфраструктура се съхранява основната част от руските резерви. Италия, България и Малта също са изразявали сериозни резерви.
Предложението на евродепутатите цели да отговори именно на този страх. Обсъжда се руските активи и съпътстващите ги задължения да бъдат прехвърлени към специален инструмент на равнище ЕС. Така евентуалната правна отговорност би била разпределена между всички държави членки, вместо да тежи предимно върху Белгия и Euroclear. Подобна конструкция може да отвори възможност средствата да подкрепят заем или друга форма на дългосрочно финансиране за Украйна. Тя обаче все още е политическо предложение, а не приет и готов за изпълнение механизъм.
Съюзът вече използва извънредните печалби, натрупвани от управлението на блокираните руски резерви. Тези приходи са различни от самата главница и тяхното насочване към Украйна беше счетено за по-защитимо от правна гледна точка. Сега натискът е за много по-решителна стъпка. Част от евродепутатите и правителствата смятат, че само доходността не е достатъчна за покриване на военните и възстановителните потребности. Противниците на конфискацията предупреждават, че преминаването към основната сума може да разклати принципа на държавния имунитет.
Този принцип традиционно защитава суверенните активи на една държава от принудително отнемане от друга юрисдикция. Поддръжниците на по-твърдите действия посочват, че Русия е извършила агресия и трябва да плати за нанесените щети. Те разглеждат средствата като бъдещи репарации, които могат да бъдат използвани още сега. Критиците отговарят, че дори очевидното политическо и морално основание не създава автоматично законов механизъм. Без стабилна международноправна конструкция решението може да бъде атакувано в различни съдилища и да произведе сериозни финансови последици.
Съществува и системен риск за доверието към европейската финансова система. Централните банки държат част от резервите си в чужбина, защото очакват ясни правила и защита на собствеността. Ако ЕС конфискува държавни активи без достатъчно широко признато правно основание, други страни могат да преразгледат мястото, където съхраняват своите резерви. Това би могло постепенно да отслаби ролята на еврото и европейските депозитари. Поддръжниците на използването на средствата отговарят, че бездействието също има цена и показва неспособност агресорът да бъде принуден да носи отговорност.
Дебатът е усложнен допълнително от въпроса за бъдещите мирни преговори. Някои европейски правителства искат активите да останат замразени като силен коз при договарянето на компенсации и следвоенно възстановяване. Киев не приема тази логика и настоява, че средствата са необходими сега, когато украинската държава финансира отбраната си и понася нови разрушения. Ако парите бъдат изразходвани предварително, ЕС може да загуби важен инструмент за натиск. Ако останат недокоснати, Украйна може да бъде принудена да ограничава критични разходи още преди евентуални преговори.
Европейската комисия вече търсеше вариант за безлихвен или репарационен заем, обезпечен чрез руските активи. Държавите членки обаче не постигнаха необходимото съгласие и избраха отделен пакет за финансова подкрепа. Новото писмо не отменя това решение, а настоява Комисията да се върне с по-добре защитена конструкция. То е адресирано до Урсула фон дер Лайен, Кая Калас, Валдис Домбровскис, Антониу Коща и ръководството на Съвета на ЕС. Отговорността вече се прехвърля от политическата декларация към институциите, които трябва да предложат работещ правен текст.
За България въпросът не е далечен и абстрактен. Страната участва във всички общи решения за санкции, европейски гаранции и финансова помощ. Ако бъде създаден механизъм за споделяне на правния риск между 27-те държави, българското правителство ще трябва да оцени не само политическата солидарност с Украйна, но и възможните бюджетни задължения. Досегашните резерви, приписвани на София, показват, че автоматично съгласие не може да се предполага. Позицията трябва да бъде аргументирана публично, защото потенциалните ангажименти могат да имат дългосрочна финансова стойност.
Москва определя всяка перспектива за конфискация като незаконно присвояване и предупреждава за ответни действия срещу западни активи в Русия. Подобни заплахи не решават спора, но са част от риска, който европейските правителства оценяват. Руски съдебни решения могат да останат неприложими в ЕС, но да бъдат използвани срещу европейски компании и имущество под руска юрисдикция. Това означава, че сметката може да не бъде платена само от държавите. Банки, предприятия и инвеститори също могат да бъдат въвлечени в продължителна поредица от ответни мерки.
Политическият натиск ще нараства, защото националните бюджети са под напрежение от разходите за отбрана, енергетика, социална политика и обслужване на дълга. За правителствата е по-лесно да заявят, че Русия трябва да плати, отколкото да поискат нови милиарди от европейските данъкоплатци. Но замразените резерви не са безплатни пари без собственик и правни последствия. Ако ЕС реши да ги използва, трябва предварително да определи кой носи риска, как ще се разглеждат бъдещите претенции и как механизмът ще бъде свързан с евентуални репарации.
Анализa на Маринов NEWS
Натискът на евродепутатите е политически разбираем: трудно е да се защити тезата, че европейските граждани трябва безкрайно да плащат сметката, докато активите на държавата агресор стоят блокирани в Брюксел. Но моралният аргумент не е достатъчен за решение от 210 милиарда евро. ЕС трябва да избегне два провала едновременно – да остави Украйна без необходимата подкрепа и да предприеме юридически уязвима конфискация, която може да удари Белгия, еврото и европейските компании. Работещият изход изисква обща гаранция на всички членки, прозрачни правила и пряка връзка с бъдещите репарации.
Източник: Маринов NEWS
