Пекин и Вашингтон отварят врата за сделка: митата за 30 млрд. долара влизат в преговорите
Китай и Съединените щати преговарят за взаимно намаляване на митата върху стоки за 30 млрд. долара от всяка страна — ограничена, но политически важна стъпка след ожесточената търговска конфронтация между двете най-големи икономики. Пекин настоява за бързо споразумение, а очакваната среща между Си Дзинпин и Доналд Тръмп във Вашингтон увеличава натиска върху преговарящите. Засега няма окончателен списък на продуктите, подписан документ или официално потвърждение от Китай за датата на президентската визита. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Китай #САЩ #СиДзинпин #ДоналдТръмп #ТърговскаВойна #Мита #Пекин #Вашингтон #КитайскаИкономика #АмериканскаИкономика #СветовнаТърговия #Внос #Износ #ТарифноСпоразумение #МинистерствоНаТърговията #КитайСАЩ #Геополитика #СоевиЗърна #Електромобили #ТърговскиПреговори #ГлобалниПазари #ИкономическаСигурност #МариновNEWS #АктуалниНовини #СветовнаИкономика
БРИКС подписа общ курс: мир вместо диктат, реформа вместо замразен световен ред
Ограниченото тарифно отстъпление може да подготви по-голямата сделка
Първоначалната информация дойде от китайското Министерство на търговията и беше разпространена от Xinhua чрез China Daily Asia. Говорителят Хуан Лин заяви, че целта е договореността да бъде постигната „на възможно най-ранна дата“. Материалът посочва, че рамката трябва да обхване по 30 млрд. долара стоки от всяка страна. Веднага след това Associated Press независимо потвърди провеждането на консултациите, но подчерта, че се обсъжда ограничено намаляване, а не цялостно прекратяване на търговската война.
По информация на AP преговарящите трябва да определят равностойни групи от така наречените нечувствителни стоки, върху които митата да бъдат намалени реципрочно. Това понятие е ключово, защото изключва най-спорните сектори, свързани с националната сигурност, стратегическите технологии и индустриалната политика. Все още не е публикуван окончателен продуктов списък, поради което не може да се твърди кои компании или отрасли ще спечелят. Политическата идея е по-ясна от търговската конкретика: двете правителства търсят контролирана зона за компромис, без да отстъпват по основните си стратегически позиции.
Преговорите следват договореностите между Тръмп и Си от срещата им в Пекин през май. Тогава страните приеха да създадат съвместен Съвет по търговията и паралелен Съвет по инвестициите. Новата тарифна рамка трябва да се превърне в един от първите практически резултати на този механизъм. Китайската страна представя разговорите като изпълнение на постигнатия от двамата лидери консенсус. Американската позиция е по-предпазлива: Вашингтон подкрепя целеви отстъпки, но продължава да разглежда технологиите, автомобилите и веригите за доставки през призмата на сигурността.
Срокът също носи политическа тежест. Тръмп обяви, че очаква Си във Вашингтон на 24 септември, когато двамата могат да проведат третата си пряка среща за последната година. Китайското правителство обаче не е потвърдило официално нито датата, нито програмата на подобно посещение. Това налага ясно разграничение между американско изявление и съгласувана дипломатическа програма. Въпреки това очакването за среща на върха създава естествен краен срок, до който екипите могат да подготвят ограничена договореност за обявяване от президентите.
Има и конкретни сигнали от реалната търговия. Според Reuters Китай е купил около един милион тона американска соя в рамките на седмица. Агенцията се позовава на четирима търговци, докато държавните компании Sinograin и COFCO не са коментирали сделките. Американското земеделско министерство отделно е отчело продажба на 340 000 тона за Китай. Покупките съвпадат с намаляващи запаси при други доставчици, затова могат да бъдат едновременно икономически обосновани и дипломатически полезни.
Земеделието е очевиден кандидат за част от бъдещите тарифни отстъпки, но интересите не са симетрични. Американските фермери се нуждаят от китайския пазар, докато Пекин се стреми да поддържа разнообразни източници на храни и суровини. Допълнителното китайско мито от 10% върху американски стоки продължава да ограничава покупките на частни преработватели. Ако тарифата върху соята бъде намалена, повече компании могат да се върнат към американските доставки. Това би осигурило видим резултат за Тръмп в селскостопанските щати, без Китай да променя цялостната си индустриална политика.
Автомобилният сектор остава значително по-спорен. Reuters съобщи, че Тръмп не би възразил китайски производители да строят заводи в САЩ, ако наемат американски работници. Президентът обаче отхвърли възможността автомобили да бъдат произвеждани в Мексико и оттам да навлизат на американския пазар. Думите му срещнаха съпротива от законодатели и автомобилната индустрия. Над 100-процентните мита върху китайските електромобили и ограниченията върху свързания софтуер остават действащи и едва ли ще попаднат в ограничената рамка.
Технологиите са още по-трудно поле за компромис. Вашингтон ограничава достъпа на Китай до усъвършенствани полупроводници, оборудване за производството им и определени системи с потенциално военно приложение. Пекин отговаря с контрол върху критични минерали и обвинява САЩ, че използват националната сигурност за възпиране на китайското развитие. Тези мерки не са обикновени мита и не могат да бъдат отменени чрез малка тарифна сделка. Затова евентуалното споразумение за 30 млрд. долара трябва да се разглежда като ограничено икономическо примирие, а не като решение на технологическото съперничество.
Самият размер на обсъжданата рамка трябва да бъде поставен в перспектива. Тридесет милиарда долара от всяка страна звучат внушително, но представляват само част от двустранната търговия. Анализатори, цитирани в международните публикации, отбелязват, че сумата има различна относителна тежест за американския и китайския износ. За САЩ тя обхваща по-голям дял от продажбите им за Китай, отколкото за китайските доставки към американския пазар. Следователно Вашингтон може да получи по-силен пропорционален ефект, макар формално отстъпките да бъдат равни.
Двете икономики вече намалиха част от взаимната си зависимост. Американските компании пренасочват производство към Мексико, Виетнам, Индия и други азиатски държави, а Китай разширява търговията си с Югоизточна Азия, Европа, Русия и Глобалния юг. Тази диверсификация прави пълното възстановяване на стария модел малко вероятно. Дори при по-ниски мита бизнесът ще продължи да отчита риска от нови санкции, експортни ограничения и политически решения. Тарифната отстъпка може да улесни търговията, но няма автоматично да възстанови изгубеното доверие.
За китайската икономика сделката би дошла в момент, когато Пекин търси по-стабилно външно търсене и по-предвидима среда за износителите. Намаляването на част от американските мита може да подкрепи отделни производители и да изпрати сигнал към инвеститорите, че отношенията са под контрол. За Съединените щати ползата е различна: по-евтин внос в избрани категории, допълнителни продажби за американски компании и възможност Белият дом да обяви резултат от натиска си. И двете страни имат стимул за ограничено споразумение, но нито една не желае да изглежда отстъпила.
Съществен остава въпросът как ще бъде гарантирана реципрочността. Равната стойност на включените стоки не означава задължително равна икономическа полза. Митническите ставки, чувствителността на секторите, обемът на реалната търговия и възможността доставчиците да бъдат заменени могат да произведат различни резултати. Необходими са точни продуктови кодове, график за намаляване на ставките и механизъм за разрешаване на спорове. Без тези елементи политическата рамка може да остане декларация, която всяка страна тълкува според собствените си интереси.
Историята на отношенията между Пекин и Вашингтон показва, че тарифните примирия могат бързо да бъдат разрушени от спор в друга област. Тайван, контролът върху технологиите, китайските държавни субсидии, достъпът до пазари и сигурността на данните остават постоянни източници на напрежение. Дори успешно договорените намаления няма да премахнат риска от нови ограничителни мерки. Те могат обаче да създадат работещ канал, чрез който конфликтите да бъдат управлявани, преди отново да прераснат в спирала от ответни тарифи и забрани.
Световните пазари ще следят не само размера на отстъпките, но и политическия тон между Си и Тръмп. Предвидимостта в отношенията между Китай и САЩ влияе върху инвестициите, валутите, цените на суровините и решенията на международните компании. Ограничената сделка няма да сложи край на икономическото разделение, но може да намали непосредствения риск от нов тарифен удар. Провалът на преговорите би имал обратния ефект — би засилил очакването, че временното примирие е изчерпано и предстои нов кръг на конфронтация.
Анализa на Маринов NEWS
Преговорите за 30 млрд. долара са тест дали Пекин и Вашингтон могат да постигат измерими резултати, без да решат целия си стратегически конфликт. Сделката е достатъчно малка, за да бъде политически приемлива, и достатъчно видима, за да бъде представена като успех от Си и Тръмп. Истинското значение няма да бъде само в намалените ставки, а в създаването на механизъм за следващи договорености. Ако списъците, сроковете и гаранциите останат неясни, новината ще бъде дипломатически жест. Ако бъдат приложени, това ще е първата реална пукнатина в тарифната стена.
Източник: Маринов NEWS
