Полша иска да затегне мерките на ЕС за руснаци: Шикорски настоява за нови визови ограничения
Полша настоява Европейският съюз да затегне още повече режима за влизане на руски граждани и движението на руски дипломати, превръщайки визовата политика в част от европейския отговор срещу Москва. Външният министър Радослав Шикорски свързва предложението с нарастващата заплаха от руски хибридни операции, саботажи и разузнавателна дейност на европейска територия. Варшава иска ограничаване на шенгенските визи, по-строг контрол при преминаване на границите и допълнителни ограничения за дипломатите. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Полша #Русия #РадославШикорски #ЕвропейскиСъюз #ЕС #Шенген #Визи #Москва #Варшава #Украйна #РускиДипломати #Санкции #Европа #Геополитика #МариновNEWS
POLITICO Europe съобщава, че Шикорски настоява за ограничаване на свободното движение на руски дипломати до държавите, в които са акредитирани, както и за ограничаване на броя на дипломатическите акредитации. Полският министър иска също по-строги правила за издаване на шенгенски визи на руски граждани и използване на биометрични пропуски за влизащите в ЕС руснаци. Аргументът му е, че Европа не трябва да предоставя свободен достъп докато срещу държавите членки се извършват хибридни операции.
Позицията на Варшава е категорична. След среща на външните министри от Ваймарския триъгълник Шикорски заяви, че Русия се опитва да подкопава ЕС отвътре и затова не трябва да получава безпрепятствено предимствата на свободното движение. Информацията е потвърдена и от Европейска правда, която цитира полския министър и посочва трите основни направления на предложението — ограничения за руските дипломати, по-малко шенгенски визи и засилен биометричен контрол върху руснаците, които влизат на територията на Европейския съюз.
Натискът на Полша не започва с последното изявление. Още през юни страната се присъедини към група от 11 държави в ЕС, настояващи за допълнително ограничаване на визите за руски граждани. Полската информационна агенция PAP цитира заместник-министъра на вътрешните работи Мачей Душчик, според когото е противоречиво ЕС едновременно да налага санкции на Москва и да издава стотици хиляди туристически визи на руски граждани. Варшава подкрепя ограничаването на подобни пътувания и разглежда визовата политика като част от общия натиск срещу Кремъл.
Европейският съюз вече значително затяга правилата. Европейската комисия посочва, че през ноември 2025 г. са въведени по-строги изисквания за визите на руски граждани заради рискове, свързани с войната срещу Украйна, саботажи и потенциални злоупотреби с визовия режим. Една от ключовите промени е премахването на възможността руски граждани по принцип да получават многократни визи. Това означава ново кандидатстване при всяко следващо пътуване и съответно по-честа проверка от европейските власти.
Варшава вече прилага и собствени ограничения. Полските власти спират признаването на руски небиометрични паспорти — първо за дипломатически и служебни документи от началото на 2026 г., а от 1 април и за обикновените небиометрични паспорти. Решението е официално обявено от полската Служба за чужденците и е нотифицирано на Европейската комисия. Тази политика показва, че Полша не чака непременно общоевропейско решение, а постепенно изгражда собствен по-рестриктивен режим за достъп на руски граждани.
Шикорски поставя специален акцент върху руските дипломати, защото според Варшава дипломатическите представителства могат да бъдат използвани като прикритие за разузнавателна дейност. Полша от години обвинява Москва в шпионаж, саботажи и други операции на своя територия. Русия отрича подобни обвинения и многократно е определяла действията на Варшава като антируски. Така спорът за визите вече не се разглежда единствено като политически сигнал заради войната в Украйна. Полското правителство го представя и като въпрос на вътрешната сигурност на ЕС.
Същевременно предложението отваря сериозен спор за това кои руски граждани трябва да бъдат засегнати. ЕС не прилага пълна забрана за издаване на шенгенски визи на руснаци. Сред тях има журналисти, дисиденти, представители на гражданското общество и хора, напуснали Русия заради противопоставянето си на войната или политиката на Кремъл. Една твърде широка забрана би могла да засегне именно хора, които европейските държави искат да защитят. Затова вероятният спор между държавите членки ще бъде не само дали ограниченията да бъдат затегнати, а какви изключения трябва да останат.
Другият проблем е, че визовата политика в ЕС се прилага от отделните държави в рамките на общи шенгенски правила. Това означава, че различията между националните позиции могат да отслабят ефекта от ограниченията. Ако една държава прилага много строг режим, а друга продължава да издава туристически визи при по-либерални условия, руски гражданин може да получи достъп до голяма част от Шенгенското пространство. Именно този проблем стои зад настояването на Полша мерките да бъдат координирани на европейско равнище, а не да останат само национални решения.
Вече има ограничения и върху дипломатическото движение. Съветът на Европейския съюз посочва, че от октомври 2025 г. руските дипломати трябва предварително да уведомяват съответната държава членка, когато пътуват в Шенгенското пространство извън държавата, в която са акредитирани. Полската идея отива по-далеч — Варшава иска движението им да бъде ограничено до държавата на акредитация. Това би намалило възможността дипломат, изпратен например в една столица, свободно да пътува до други държави от Шенген.
Зад този натиск стои по-голямата промяна в европейското отношение към Русия. След началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г. отношенията постепенно преминават от санкционно противопоставяне към много по-широка концепция за сигурност. Кибератаките, саботажите, шпионажът, дезинформацията и опитите за влияние вече се разглеждат като части от една обща заплаха. Тази седмица Германия също обяви нови мерки срещу Москва след разследването на атака с дронове срещу летище Лайпциг/Хале, за която Берлин обвини Русия. Кремъл отхвърли обвиненията.
За Полша темата има особено значение заради географското ѝ положение и ролята ѝ като основен европейски поддръжник на Украйна. Варшава отдавна настоява ЕС да възприеме по-твърда политика към Москва и предупреждава, че руската заплаха не приключва на украинската граница. Новите визови предложения следват същата логика: ако Кремъл използва разузнавателни, дипломатически и други инструменти за операции на европейска територия, според полската позиция ЕС трябва да намали възможностите за свободно движение на хора, които могат да бъдат свързани с подобна дейност.
Но превръщането на визите в политическо оръжие носи и рискове. Ограничаването на представители на руската държава е различно от общото ограничаване на милиони граждани според тяхната националност. Затова бъдещата европейска политика ще трябва да намери граница между сигурността и колективното наказание. Възможно е ЕС да избере по-задълбочени проверки, по-малко туристически визи и строг контрол върху дипломатите, като същевременно запази възможности за хуманитарни случаи, опозиционери, независими журналисти и хора, изложени на политическо преследване в Русия.
Анализ на Маринов NEWS: Искането на Радослав Шикорски показва, че европейският конфликт с Москва постепенно преминава от икономическите санкции към всекидневното движение на хора през границите. Полша иска ЕС да приеме проста логика — държава, която според европейските правителства води хибридни операции срещу съюза, не може едновременно да използва свободното движение като предимство. Трудният въпрос е как Брюксел да удари механизмите на руското влияние, без автоматично да превърне всеки руски гражданин в заплаха. Именно там ще бъде истинският политически спор.
Източник: Маринов NEWS
