Хиляди изчезнали след потопа в Непал: ДНК се превърна в последната надежда семействата да получат отговор
Катастрофалните наводнения в Непал оставят след себе си не само разрушени селища и огромен брой жертви, но и един изключително труден въпрос — как да бъдат установени самоличностите на хора, чиито тела не могат да бъдат разпознати. Властите вече събират ДНК проби от близки на изчезналите, докато криминалисти анализират биологичен материал от откритите останки. Процедурата може да продължи дълго, но за хиляди семейства тя е единственият път към категоричен отговор за съдбата на техните близки. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Непал #Наводнения #ДНК #Изчезнали #Катастрофа #Криминалистика #ПриродноБедствие #СпасителниОперации #Хималаи #Тибет #Идентификация #ДНКТест #Жертви #СветовниНовини #МариновNEWS
Иранската диаспора се разцепи: войната превърна сънародниците във врагове
Al Jazeera разглежда именно процеса на идентификация след бедствието. При тела, които са силно увредени или престояли продължително във вода, външният вид може да не позволява надеждно разпознаване. Тогава специалистите могат да вземат биологични проби от тъкани, кости или зъби и да извлекат генетичен материал. Полученият ДНК профил не показва автоматично името на човека. За да бъде направена идентификация, той трябва да бъде сравнен с подходяща референтна проба — например ДНК на близък биологичен роднина.
Reuters потвърждава мащаба на операцията по издирването след наводненията. Повече от 9 200 военнослужещи участват в спасителните действия, разчистването и работата с откритите тела. Полицията призовава близките на изчезнали хора да предоставят ДНК проби, които да бъдат използвани при идентификацията. Това е особено важно, когато липсват други надеждни признаци за установяване на самоличността. Самото откриване на човешки останки след подобно бедствие следователно е само началото на процедура, която може да включва криминалисти, патолози, генетици и полицейски специалисти.
Associated Press описва друго измерение на трагедията — големия брой тела, които трябва да бъдат обработени и идентифицирани, докато моргите и местните институции са под огромно натоварване. Властите започват масови погребения на неидентифицирани жертви, след като предварително са събрани необходимите данни и биологични проби. Това позволява евентуална идентификация да бъде извършена и по-късно. Ако по-късно ДНК анализът установи самоличността на жертвата, властите могат да намерят точното място, където е погребана, и да предадат останките на близките ѝ.
Самият ДНК анализ започва със събирането на материал от останките. Качеството на пробата е решаващо. В условия като тези в Непал водата, калта, високата влажност, температурните промени и продължителното излагане на околната среда могат да увредят биологичния материал. Ако меките тъкани не осигуряват достатъчно качествена ДНК, специалистите могат да използват кости или зъби, които често защитават генетичния материал по-добре. След лабораторна обработка се създава профил, който може да бъде сравнен с пробите, предоставени от семействата на изчезналите.
Най-полезни са пробите от близки биологични роднини — родители, деца или братя и сестри. Човек наследява генетичен материал от двамата си родители, което позволява чрез статистически анализ да бъде оценено дали между две проби съществува вероятна родствена връзка. Това е различно от популярната представа, че компютърът просто намира „еднаква ДНК“. При идентифицирането чрез роднини специалистите анализират съвместими наследствени характеристики и изчисляват колко вероятно е наблюдаваното съвпадение да произтича от конкретна биологична връзка.
ДНК обаче не е единственият инструмент. При масови бедствия идентификацията може да включва сравнение на пръстови отпечатъци, стоматологични картони, медицинска информация, фотографии, отличителни белези и лични вещи. Всеки допълнителен надежден източник на информация може да помогне. Особено ценни могат да бъдат стоматологичните данни, защото зъбите са сравнително устойчиви на тежки условия. При международни жертви задачата става още по-сложна, защото необходимите медицински или стоматологични документи може да се намират в друга държава и трябва да бъдат предоставени на непалските власти.
Международният характер на трагедията вече води до събиране на проби и извън Непал. Сингапурската полиция например събира ДНК от роднини на изчезнали граждани, за да подпомогне идентификацията. Индия също предложи възможност близки биологични роднини на изчезнали хора да предоставят проби за ДНК профилиране. Това показва колко мащабна може да стане една подобна операция: лабораториите трябва не само да анализират останките, но и да организират надежден международен обмен на референтни проби и данни, без да се допускат грешки при тяхното обозначаване и съпоставяне.
Една от най-трудните задачи е предотвратяването на погрешна идентификация. При хиляди изчезнали и огромен брой проби дори административна грешка при етикетирането може да има тежки последствия. Затова всяка проба трябва да бъде проследима — от мястото, където са открити останките, през лабораторията до окончателното сравнение. Целта не е идентификацията да бъде направена максимално бързо на всяка цена, а резултатът да бъде достатъчно надежден, за да може семейство да получи категоричен отговор. При масови бедствия именно точността често прави процеса продължителен.
Мащабът на разрушението прави задачата още по-тежка. В долината на река Тришули цели райони са покрити с кал, камъни и отломки, а спасителните екипи продължават да работят около разрушени водноелектрически централи и блокирани тунели. Някои хора все още могат да бъдат открити живи — девет дни след бедствието двама работници бяха спасени от тунел на хидроцентрала. Затова властите трябва едновременно да издирват оцелели, да търсят изчезнали, да обработват телата на загиналите и да събират информация за идентифицирането им.
Анализ на Маринов NEWS: След природно бедствие с подобен мащаб ДНК технологията има една много конкретна задача — да свърже неизвестните останки с хората, които семействата продължават да издирват. Тя не може да намали мащаба на трагедията и не гарантира бърз резултат. Но когато визуалното разпознаване е невъзможно, генетичният анализ може да даде най-надеждния отговор. Пред Непал сега стои огромна работа: всяка проба трябва да бъде събрана, документирана, анализирана и сравнена внимателно. За близките на изчезналите това означава болезнено чакане, но и възможност неизвестността най-накрая да приключи.
Източник: Маринов NEWS
