Абу Даби пред решаващ сблъсък: Москва поиска гаранции за себе си, Европа остава извън преговорите
Русия поставя ново условие в дипломатическата битка за прекратяване на войната в Украйна: бъдещите гаранции за сигурност трябва да защитават не само Киев, но и Москва. Кремъл потвърди, че въпросът ще бъде обсъждан на предстоящите тристранни преговори в Абу Даби на 10 и 11 ноември 2026 г. Съединените щати поемат посредническата роля, докато европейските държави остават извън непосредствения преговорен формат. Зад дипломатическите формулировки се очертава далеч по-голям спор — кой ще определя правилата за сигурност на европейския континент след войната. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#АбуДаби #Русия #Украйна #Москва #Кремъл #Песков #МирниПреговори #САЩ #Европа #НАТО #ГаранцииЗаСигурност #Геополитика #МеждународниОтношения #Дипломация #МариновNEWS
Путин пробива дипломатическата блокада: Европа се разцепва, а Вашингтон пренарежда играта с Москва
Кремъл поставя взаимната сигурност в центъра на преговорите
Говорителят на руския президент Дмитрий Песков обяви, че Москва няма да разглежда бъдещите договорености за сигурност като едностранен механизъм в полза на Украйна. В интервю за руската информационна служба „Вести“, разпространено и от канала „Соловьов“, той заяви: „Те могат да бъдат само взаимни.“ Информацията е потвърдена от независимата агенция „Интерфакс“, която допълва, че преговорите ще се проведат с участието на Русия, Украйна и Съединените щати. Според агенцията руската делегация ще бъде ръководена от президентския помощник Владимир Медински, а европейски представители няма да участват в този кръг.
Американската позиция очертава по-широк дневен ред. Според Reuters специалният пратеник на президента Доналд Тръмп Стив Уиткоф е потвърдил, че разговорите ще обхванат следвоенните механизми за сигурност, намаляването на напрежението, хуманитарните въпроси и възможностите за прекратяване на военните действия. Вашингтон предвижда отделни консултации с европейски партньори, Европейския съюз и НАТО. Така се оформят две паралелни дипломатически линии: директни разговори между воюващите страни с американско посредничество и координация със съюзниците, които настояват да участват в определянето на бъдещия ред.
Различията проличават особено ясно в украинските приоритети. По информация на RBC-Ukraine президентът Володимир Зеленски е откроил четири основни въпроса: прекратяване на ударите срещу енергийната и критичната инфраструктура, безопасността на корабоплаването в Черно море, разширяване на обмена на военнопленници и подготовка на среща на най-високо политическо равнище. Киев настоява европейските държави да участват в бъдещите решения. Това разкрива съществено разминаване с Москва: украинското ръководство поставя акцент върху конкретни мерки и международна подкрепа, докато руската страна обвързва споразумението с по-широка система от взаимни задължения.
Отсъствието на Европа от срещата в Обединените арабски емирства не е техническа подробност. То показва ограниченията на договорения формат и създава политически въпрос с дългосрочни последствия. Европейските държави предоставят значителна подкрепа на Украйна и ще бъдат пряко засегнати от всяко бъдещо споразумение. Същевременно Москва заявява, че разговорите за континенталната сигурност са неизбежни, но поставя под съмнение кой има необходимите правомощия да представлява европейската страна. Това е позиция на Кремъл, а не установен факт за липса на легитимни европейски представители или институции.
В основата на руските искания стои принципът за неделимост на сигурността. Според неговата логика една държава не трябва да укрепва собствената си защита за сметка на безопасността на друга. Москва използва тази концепция като аргумент срещу военнополитически решения, които възприема като заплаха за националните си интереси. Проблемът е, че същият принцип съществува наред с правото на държавите да избират своите международни партньорства. Именно съвместяването на тези положения е сред най-трудните въпроси в отношенията между Русия и западните държави.
Спорът има дълга предистория. Още през декември 2021 г. руското външно министерство представи предложения за договорености със САЩ и НАТО, включващи ограничения върху разширяването на Алианса и определени военни дейности. Западните правителства отхвърлиха възможността Москва да получи право на вето върху избора на съюзи от други суверенни държави. След началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. противоречията се задълбочиха. Затова сегашният разговор не започва от нулата, а връща на масата фундаментални разногласия, които досега не са намерили приемливо за страните разрешение.
Вашингтон се опитва да превърне дипломатическия процес в конкретен механизъм за ограничаване на войната. Но между организирането на среща и постигането на изпълнимо споразумение има огромна разлика. Всяка договореност ще трябва да отговори на практически въпроси: кой гарантира спазването ѝ, как се установяват нарушенията, какви действия следват при неизпълнение и как се предотвратява възобновяването на бойните действия. Без ясни отговори дори политически приемлива декларация може да остане без реална защитна стойност. Точно тук общите дипломатически обещания ще бъдат подложени на най-сериозното изпитание.
За Украйна основният риск е евентуалните ограничения върху отбранителните ѝ възможности да не бъдат придружени от надеждни гаранции срещу нова агресия. За Русия съществен въпрос остава как бъдещото военно присъствие и ангажиментите на западните държави ще се отразят върху собствената ѝ сигурност. Европейските столици, от своя страна, трябва да преценят дали евентуалните компромиси укрепват регионалната стабилност, или създават опасен прецедент. Тези интереси не са еднакви и не могат автоматично да бъдат съвместени чрез обща формула за мир. Необходим е конкретен баланс между задължения, контрол и отговорност.
Предстоящите разговори ще покажат дали участниците са готови да преминат отвъд публичните позиции. Към момента обявеният дневен ред не представлява съгласуван проект за окончателно уреждане на конфликта. Няма основание предварително да се твърди, че ще бъде постигнат пробив, нито че страните вече са приели общо разбиране за взаимните гаранции. Самото възобновяване на преговорния процес обаче създава възможност за проверка на реалните намерения. Резултатът ще зависи не толкова от категоричността на изявленията, колкото от готовността за проверими и изпълними ангажименти.
Анализa на Маринов NEWS
Москва се стреми да постави собствените си изисквания за сигурност на едно преговорно равнище с украинските, докато Вашингтон търси възможност за споразумение, способно да ограничи войната. Изключването на Европа от непосредствените разговори създава допълнително противоречие: бъдещата система трябва да действа на континент, чиито ключови държави не присъстват на основната маса. Истинският тест в Абу Даби няма да бъде дали делегациите ще намерят удобна дипломатическа формулировка. Решаващото е дали могат да договорят правила, които защитават суверенитета, ограничават риска от нов конфликт и подлежат на реален международен контрол.
Източник: Маринов NEWS
Абу Даби: мирен пробив или нова битка за европейската сигурност?
Предстоящата среща между Русия, Украйна и САЩ се превръща в изпитание за бъдещето на европейската сигурност. Кремъл настоява собствените му интереси да получат договорна защита, Киев търси надеждни механизми срещу нови военни действия, а Вашингтон се опитва да сближи позиции, които остават сериозно раздалечени. Европа засега няма място на преговорната маса, въпреки че последствията ще я засегнат пряко. Може ли да бъде изграден устойчив мир без пълноценното участие на всички засегнати страни? Отговорът предстои да се търси в Абу Даби.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#СветовниНовини #ВоененКонфликт #МирноСпоразумение #ВладимирПутин #ВолодимирЗеленски #ДоналдТръмп #СтивУиткоф #ЕвропейскаСигурност #МеждународнаПолитика #ПреговориЗаМир #НовиниОтСвета
