Нов крачка от нов ВСС: 160 гласа решават, а обвиненията в зависимости разтърсват съдебната власт
Българската съдебна власт навлиза в решаваща битка за собственото си бъдеще. След четири години с изтекъл мандат на изборните членове на Висшия съдебен съвет процедурата за обновяването му най-после достига до финалните гласувания. Правосъдният министър Николай Найденов заговори за назначения на роднини, безнаказаност и съмнителни кадрови практики. Междувременно парламентът трябва да намери квалифицирано мнозинство за новите членове, а магистратите продължават да излъчват своите представители. Залогът е огромен: кой ще управлява кадровата политика в правосъдието и дали институцията ще се освободи от натрупаните съмнения за зависимости. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#ВСС #СъдебнаРеформа #НиколайНайденов #Правосъдие #СъдебнаВласт #БългарскиПарламент #Магистрати #Прокуратура #Съдии #Конституция #ПолитическаОтговорност #НезависимСъд #КадровиНазначения #БорбаСКорупцията #МариновNEWS
Бюджет 2027 излиза на изпит: Радев събира министрите, опозицията атакува, а сметката предстои
Парламентът влиза в решаващата фаза, докато скандалите около съдебната власт се задълбочават
На 5 ноември 2026 г. парламентарната комисия по правни въпроси приключи изслушванията на претендентите за единадесетте места от квотата на Народното събрание. Всички 21 кандидатури получиха единодушна подкрепа с 18 гласа. Тринадесет номинации са за шест позиции в Съдийската колегия, а осем — за пет в Прокурорската. Това обаче не е окончателен избор, а допускане до следващия етап. В пленарната зала всяка кандидатура ще бъде гласувана отделно. За успех са необходими поне 160 депутатски гласа, което превръща междупартийното съгласие в основното изпитание пред процедурата.
На този фон правосъдният министър отправи тежки обвинения към действащия кадрови орган. В публикация на „Гласове“ е цитирана неговата оценка: „Назначаване на деца, на роднини“. Веднага след това независимо потвърждение и допълнителен контекст дава bTV Новините, която отразява прякото участие на Найденов в предаването „Лице в лице“. Министърът свързва подобни практики с чувство за безнаказаност, институционална апатия и липса на морални ограничения. Това са публично изразени обвинения, а не установени с окончателни съдебни решения нарушения.
Професионалната квота също започва да придобива конкретни очертания. Според официално публикуваните резултати на Висшия съдебен съвет прокурорите вече са избрали четирима представители: Пламен Петков с 556 гласа, Ивайло Илиев с 496, Ивайло Ангелов с 491 и Красимира Филипова с 442. При повторното гласуване на 25 октомври са участвали 1313 от общо 1567 имащи право на глас. Решението подлежи на обжалване по законовия ред. Този резултат показва реално придвижване на процедурата, но не означава, че новият състав вече функционира или че останалите квоти са попълнени.
Следващото изпитание е насрочено за 7 ноември, когато съдиите трябва да определят шестимата си представители. На 21 ноември предстои изборът на един член от следователите. Междувременно парламентарната квота трябва да бъде попълнена до 19 ноември. Ако графикът бъде изпълнен, основната част от новия състав ще бъде известна преди края на месеца. Действащият конституционен модел предвижда общо 25 членове: единадесет избрани от парламента, единадесет от професионалните общности и трима по право — председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор.
Зад числата стои далеч по-сериозен институционален проблем. Мандатът на изборните членове на предишния съвет изтече през октомври 2022 г. Въпреки това органът продължи да изпълнява кадрови функции, докато политическата система не успяваше да осигури необходимото обновяване. ВСС има решаващо значение за назначенията, повишенията, дисциплинарната отговорност и освобождаването на магистрати. Затова продължителното забавяне не е просто административна нередност. То поставя въпроса доколко институциите могат да гарантират навременна смяна на ръководните си състави, когато решенията зависят от трудно постижимо политическо мнозинство.
Именно този блокаж стои зад обсъжданата конституционна промяна. Правителството възнамерява да предложи механизъм за намаляване на необходимата подкрепа при неуспешен първоначален избор. Найденов посочва като възможен втори праг 144 гласа, или три пети от народните представители, вместо сегашните 160. Идеята е да се избегне безкрайното отлагане при липса на съгласие. Тя обаче поражда съществено противоречие: по-ниското мнозинство би улеснило попълването на органа, но може да намали необходимостта от широка парламентарна подкрепа. Засега става дума за намерение, а не за приета конституционна норма.
Напрежението се засилва и от конфликт между министъра и Борислав Сарафов. В медийно разпространено писмо бившият изпълняващ функциите главен прокурор отправя твърдения за неформални срещи на Найденов с кандидати за професионалната квота, включително в министерския кабинет и частен офис в столичния квартал „Лозенец“. Министърът отхвърля внушенията за организирани кастинги. Според изложената публично информация материалите са преминали през прокурорските институции и са достигнали до Софийската градска прокуратура. Самото препращане на твърденията не доказва неправомерно поведение. Спорът обаче показва колко остро е противопоставянето около бъдещото кадрово управление.
Найденов поставя и обратния въпрос — защо Прокурорската колегия реагира на медийни публикации срещу министъра, но според него не проявява същата активност към съобщения за възможни нарушения сред собствените си членове. Той посочва случай на декларирани 1,4 милиона лева в брой и настоява да бъде проверен произходът на средствата. Наличието на подобна декларация само по себе си не установява престъпление. Министърът отхвърля и предположенията за своя зависимост от бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Тези взаимни обвинения изискват проверими доказателства, а не предварителни присъди.
Особено тревожен остава въпросът за неформалните мрежи на влияние. Скандалите, известни като „Осемте джуджета“ и случая „Мартин Нотариуса“, продължават да бъдат отправна точка в обществения разговор за зависимости в съдебната система. Министърът признава, че никой не може предварително да гарантира независимостта на бъдещите кадровици. Парламентарната комисия е поискала информация дали сред кандидатите има лица, чиито имена фигурират в събраните материали по подобни проверки. Публичните изслушвания дават възможност за оценка на професионалните качества, но не заменят задълбоченото установяване на конфликти на интереси и обвързаности.
Предстоящите промени засягат и Инспектората към ВСС. Според правосъдния министър неговата ефективност е ограничена както от изтеклия мандат, така и от съществуващите законови правомощия. Обсъжда се конституционно преразглеждане на функциите му, а паралелно се подготвят предложения, свързани с начина на формиране на служебното правителство. Поставя се и въпросът за по-високи стандарти при първоначалното назначаване и последващото оценяване на магистратите. Все още няма достатъчно публично представени подробности за евентуален служебен съдебен съвет или конкретната роля на президента при подобен механизъм.
Реформаторските намерения обхващат и наказателното законодателство. В управленската програма е предвидена подготовката на изцяло нов Наказателен кодекс, предшествана от изменения в действащия. До края на годината се планира и законодателство за отнемане на незаконно придобито имущество. Найденов свързва ефективната антикорупционна политика с работеща прокуратура, антикорупционна комисия и механизъм за имуществена конфискация. По отношение на обезщетенията, изплащани след осъждане на България, той подчертава необходимостта да се изследва приносът на всички участващи институции, преди отговорността да бъде насочена към конкретен магистрат.
Анализa на Маринов NEWS
България е изправена пред избор, който не може да бъде сведен до попълване на свободни кресла. Новият ВСС ще бъде изпитание за политическата отговорност, професионалната независимост и способността на държавата да прекъсне практиките, подкопаващи доверието в правосъдието. Парламентът трябва да докаже, че квалифицираното мнозинство служи за подбор на достойни кандидати, а не за разпределяне на влияние. Публичността е необходима, но истинската промяна ще се измерва с кадровите решения, прозрачността и реалната отчетност. Смяната на имената няма стойност, ако старите зависимости запазят властта си.
Източник: Маринов NEWS
Кой ще контролира съдебната власт след ноември?
Решаващи дни за българското правосъдие! Депутатите трябва да намерят 160 гласа за новите съдебни кадровици, докато правосъдният министър отправя остри обвинения за назначения на близки и липса на морална отговорност. Четирима прокурори вече са избрани, съдиите предстои да гласуват, а зад кулисите се разгаря спор за политическото влияние и независимостта. Ще получи ли България действително обновен съдебен съвет, или ще станем свидетели на поредната подмяна без промяна? Вижте фактите, сроковете и въпросите, които властта трябва да изясни.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#НовВСС #СъдебниКадровици #ИзборНаМагистрати #ПарламентаренВот #ПравосъднаСистема #ИнституционалнаКриза #ПрозрачностВПравосъдието #СъдебниЗависимости #РеформаНаВСС #БългарскаПолитика #НовиниБългария
