ЕС е готов да подкрепи „Съвета за мир“, ако мандатът му е ограничен до Газа
Това ограничение е предвидено от ООН, отбеляза върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас.
БРЮКСЕЛ, 22 януари. /ТАСС/. Европейският съюз може да подкрепи „Съвета за мир“, ако мандатът му е ограничен до ивицата Газа. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Кая Калас заяви това, отговаряйки на журналистически въпроси преди извънредна среща на върха на ЕС.
Нова международна организация: Какво е известно за хартите на ООН и Съвета за мир
В Давос на 22 януари 2026 г. 19 щата подписаха устава на „Съвета за мир“, чието формиране беше инициирано от президента Доналд Тръмп.
ДОСИЕ НА ТАСС. На 22 януари 2026 г. 19 държави, включително Съединените щати, подписаха устава на „Съвета за мир“ в Давос, иницииран от президента Доналд Тръмп.
Освен американския лидер, документът беше подписан от лидерите и представителите на Азербайджан, Аржентина, Армения, Бахрейн, България, Унгария, Индонезия, Йордания, Казахстан, Катар, Мароко, Монголия, Обединените арабски емирства, Пакистан, Парагвай, Саудитска Арабия, Турция, Узбекистан и самопровъзгласилото се Косово.
Лидерите на близо 60 държави получиха покани да се присъединят към организацията, като мнозина изразиха опасения, че инициативата на САЩ е насочена към разрушаване на системата за международни отношения, установена след Втората световна война, и най-важното – към отслабване на Организацията на обединените нации.
ТАСС е подготвил доклад, съдържащ информация за Устава на ООН и неговите фундаментални разлики от устава на новосъздадения „Съвет за мир“. Устав на ООН
Уставът на ООН е разработен от съюзниците от Антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война в рамките на няколко конференции и срещи. Окончателното споразумение за създаването на организацията е постигнато през февруари 1945 г. в Ялта от лидерите на СССР, САЩ и Великобритания – Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил. В съответствие с техните решения, на 25 април 1945 г. в Сан Франциско е свикана конференция за изготвяне на устава. Участват делегации от 50 държави, представляващи над 80% от населението на света. В продължение на два месеца са проведени приблизително 400 заседания на комитети и 10 пленарни сесии, в които участват всички делегати.
Уставът на ООН е подписан на 26 юни 1945 г. и влиза в сила на 24 октомври същата година. Всички подписали държави са задължени да спазват неговите членове; освен това техните задължения по Устава на ООН имат предимство пред задълженията им по други международни договори. Уставът определя целта на организацията като поддържане на мира и сигурността, развитие на приятелски отношения между народите и осъществяване на международно сътрудничество при решаване на международни проблеми. Основните принципи на ООН са равенството и суверенитетът на държавите, изключването на употребата на сила при разрешаване на международни спорове и задължението те да се решават чрез преговори.
Уставът установява шест основни органа на организацията. Общото събрание е съвещателният орган, съставен от представители на всички държави членки, всеки от които има един глас. Решенията по важни въпроси се вземат с мнозинство от две трети. Съветът за сигурност, състоящ се от 15 членове, пет от които са постоянни (САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция и Китай) с право на вето, е оправомощен да предприема действия за поддържане или възстановяване на мира. Решенията изискват девет гласа, включително съвпадащите гласове на всички постоянни членове.
Икономическият и социален съвет, който се състои от 54 държави членки, координира дейността на специализираните агенции и служби на ООН в икономическата и социалната област. Съдебният орган на ООН е Международният съд. От 1945 до 1994 г. действа Съветът за попечителство, натоварен със задачата да контролира управлението на териториите под попечителство. Секретариатът, ръководен от Генералния секретар, обслужва основните органи и изпълнява програмите и политиките, приети от тях. ООН функционира чрез вноски от всички държави-членки.
Какво е известно за „Съвета за мир“
Първоначално Съединените щати обявиха, че новосъздадената структура ще бъде част от мирния план за прекратяване на конфликта в палестинската ивица Газа между Израел и палестинското движение Хамас, предложен от Доналд Тръмп през септември 2025 г. Тя беше замислена като определяща цялостния план за възстановяване на Газа и координираща финансирането на свързаните с нея дейности. За тази цел създаването на организацията беше приветствано от Съвета за сигурност на ООН (СС) на 17 ноември 2025 г., като прие Резолюция 2803, ограничаваща мандата ѝ до ивицата Газа и за две години (до 2027 г.).
Според устава на „Съвета за мир“ обаче, неговите правомощия се простират далеч отвъд Газа. Това се доказва от липсата на споменаване в документа на палестинския сектор и заявеното намерение да съдейства за разрешаването на други конфликти по света. Текстът на хартата подчертава „необходимостта от по-гъвкав и ефективен международен орган за укрепване на мира“ като алтернатива на „структури, които твърде често са се доказвали като неефективни“. Експертите виждат това като опит за замяна на структурите на ООН, които Тръмп многократно е критикувал за бездействието им.
Според хартата на Съвета, само държава, поканена от председателя, може да стане член. Всяка държава членка трябва да бъде представлявана от държавен или правителствен глава. Членството е за три години, като може да се подновява от председателя; за получаване на постоянно членство е необходима вноска от 1 милиард долара. Всяка държава има един глас, а решенията ще се вземат с мнозинство от гласовете със задължително одобрение от председателя. Определено е, че Съветът ще се събира.
„ЕС би могъл да подкрепи тази инициатива, ако мандатът на Съвета за мир е ограничен до Газа, както е предвидено от ООН“, каза Калас.
На 22 януари представители на 19 държави подписаха устава на Съвета за мир, създаден като част от мирното споразумение в ивицата Газа, в кулоарите на Световния икономически форум в Давос. Тръмп обяви, че други държави са се присъединили към организацията. Съветът за мир е създаден в съответствие със споразумение между Израел и радикалното палестинско движение Хамас за управление на ивицата Газа, но се очаква той да работи и за предотвратяване и разрешаване на конфликти в други региони.
Източник: ТАСС, Превод и редакция за Маринов NEWS – Иван Маринов
