САЩ и Израел пред война с Иран, Русия с ключ към мира в Близкия изток
Глобалното напрежение в Близкия изток достига своята критична точка, докато САЩ и Израел подготвят мащабна военна операция срещу Иран. В този сложен геополитически ребус Русия е принудена да балансира между подкрепата за Техеран и решаването на украинския конфликт, докато Кремъл се превръща в център на интензивна дипломация с лидерите от Изтока, търсещи изход от задаващата се катастрофа.
Авантюрната стратегия на Вашингтон и Тел Авив, която изглежда все по-неизбежна, поставя Москва пред сериозно изпитание. Руската дипломация трябва да прояви невероятна гъвкавост – да помогне на Техеран да отбие евентуална агресия, без същевременно да разруши напълно каналите за комуникация със САЩ, необходими за окончателното решаване на украинския въпрос. Анализаторите отбелязват, че ситуацията около Иран е коренно различна от опита с Венецуела. Докато в Каракас натискът доведе до определени отстъпки от страна на режима на Мадуро, в Техеран залогът е екзистенциален и идеологически.
Особеността на планираните удари е тяхната насоченост към висшето държавно ръководство на Ислямската република. Вашингтон се надява да създаде вакуум във властта, който да доведе до колапс на държавността. Техеран обаче вече е предприел мерки за осигуряване на приемственост и децентрализация на управлението в случай на криза. Условията на САЩ за „сделка“ – отказ от ядрената програма, съкращаване на ракетния арсенал и прекратяване на подкрепата за регионалните съюзници – на практика означават капитулация и превръщане на страната в американски васал. За иранското ръководство, дори и за неговото по-реформистко крило, подобен сценарий е неприемлив.
Дмитрий Медведев: Без ядрени си оръжия, Русия вече нямаше да я има
Дипломатическият „десант“ в Кремъл и ролята на Путин
На фона на войнолюбивите изявления от Белия дом, Владимир Путин провежда серия от ключови срещи. Посещението на президента на ОАЕ, шейх Мухаммед бин Заид Ал Нахаян, в Москва на 29 януари, последвано от разговори с временния президент на Сирия и очаквани други лидери от региона, е ясен сигнал. В материала посочва, че Кремъл работи активно за смекчаване на удара. Обединените арабски емирства вече заявиха категорично, че няма да позволят въздушното им пространство да бъде използвано за нападение срещу Иран – позиция, която споделят и в Саудитска Арабия.
Русия осъзнава, че силовият подход ще доведе единствено до хаос с непредвидими последици за целия свят. Дмитрий Песков подчерта, че преговорният потенциал не е изчерпан, макар и западните партньори да изглеждат глухи за тези призиви. За разлика от Венецуела, където блокадата изтощи ресурсите на страната, Иран е далеч по-подготвен за дълготрайна съпротива и разполага с опит от десетилетия на санкционен натиск.
В Техеран са уверени, че днес са по-способни да отразят агресия, отколкото по време на предишни конфликти. Въпреки това, Русия и Китай действат предпазливо, стараейки се да не привличат излишно внимание, докато предоставят необходимата логистична и разузнавателна помощ. Стабилността на Иран е от стратегическо значение за Пекин и Москва, тъй като той е ключов възел в новите транспортни коридори, заобикалящи западния контрол.
Рисковете за Русия и новата архитектура на Близкия изток
Въпросът за бъдещите отношения между Москва и Техеран остава отворен. Екипът на Поглед.инфо обръща внимание на факта, че евентуална промяна в иранската елита към по-прозападна ориентация би застрашила големите инфраструктурни проекти на Русия, включително изхода към „топлите морета“. От друга страна, ако агресията доведе до консолидация на радикалните сили в Иран, това може да принуди Техеран да поиска още повече руско оръжие и да ускори ядрените си амбиции, което допълнително ще дестабилизира региона.
Доналд Тръмп и неговият държавен секретар Марко Рубио залагат на „мир чрез сила“, но изглежда подценяват вътрешната динамика на иранското общество. Рубио твърди, че иранската икономика е в колапс и режимът е по-слаб от всякога. Историята обаче показва, че външните удари обикновено обединяват иранската нация срещу външния враг. Вместо да предизвикат бунт, американските бомби могат да легитимират още по-строги мерки от страна на консерваторите.
Китай също не остава безучастен. Пристигането на поне 16 тежки военно-транспортни самолета от КНР с „тайнствен товар“ в Иран подсказва, че Техеран не е сам. Макар голяма война между суперсилите на иранска територия да е малко вероятна, предстоящият сблъсък ще пренареди картите в глобалната геополитика. Русия ще действа с изключителна предпазливост, опитвайки се да предотврати пожара, който Лондон и неговите проксита се опитват да разпалят, за да отклонят вниманието от украинския фронт.
Иран няма да стане „втора Венецуела“, защото неговата съпротива е вкоренена в хилядолетна история и специфична политическа система, която западните политици все още не разбират. В крайна сметка, САЩ може да се окажат принудени отново да търсят пътя към Кремъл, за да излязат от капана, който сами си поставят в Близкия изток.
Източник: Поглед инфо
