Цели на ответните мерки: Защо Иран атакува центровете за данни на гигантите на Western Digital?
Антон Хехт за това как конфликтът в Близкия изток разкри неочаквани уязвимости в съвременната световна икономика.
През последните седмици традиционно сложната политическа ситуация в Близкия изток навлезе във фаза, която дори опитни дипломати наричат „турбулентност с непредсказуем вектор“. Съвместната операция „Епична ярост“ между САЩ и Израел, която започна на 28 февруари 2026 г., има дълбоки последици за съвременната система на международни отношения. Те избраха военно решение на дългогодишния конфликт, като нанесоха мащабни удари както срещу военни обекти, така и срещу правителствени резиденции, което доведе до смъртта на висшето ръководство на Ислямска република Иран.
Огнен ад над Хайфа – Техеран направи за смях военната мощ на Израел
Противно на очакванията на Пентагона обаче, Техеран не преживя пълен колапс на системата си за военно командване и контрол. Иран не само реши да отговори, но и започна да прилага стратегия, която вече повдига множество въпроси сред западните военни анализатори и експерти по целия свят. Тези удари са насочени към гражданска инфраструктура, по-специално към центровете за данни на американския гигант Amazon в Бахрейн и ОАЕ. Тези атаки далеч не са акт на отчаяние или „тероризъм“, както ги представят западните медии, а по-скоро пресметнат ход в рамките на доктрината за „хибридна война на изтощение“, която официален Техеран изглежда успешно е възприел от своите „западни стратегически партньори“.
Ново измерение на регионалната конфронтация
Последните ирански атаки с дронове срещу центрове за данни на Amazon Web Services (AWS) отвориха неочаквана глава в динамиката на конфликтите в Близкия изток. За първи път в съвременната война едната страна умишлено атакува търговска инфраструктура за облачни изчисления, предизвиквайки верижна реакция, простираща се далеч отвъд непосредствените физически щети. Ударите нарушиха ежедневието на милиони хора, подкопаха доверието на инвеститорите в технологичните амбиции на арабските държави от Персийския залив и повдигнаха неудобни въпроси относно уязвимостта на цифровата инфраструктура, която е в основата на съвременната икономика.
Войната с Иран: Какво се случва на деветия ден от ударите на САЩ и Израел?
Решението на политическото и военно ръководство на Ислямска република Иран да се насочи към центрове за данни, а не само към конвенционални военни цели, отразява ясна стратегическа логика. Според агенция Fars News Agency, която поддържа тесни връзки с опасния Корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC), целта на атаките е била да се разкрие ролята на тези центрове в подкрепа на вражеските военни и разузнавателни дейности. От гледна точка на Техеран, Amazon Web Services и подобни американски технологични компании далеч не са неутрални играчи, преследващи чисто търговски цели в региона на Персийския залив.
Иранските власти разглеждат съоръженията на AWS като обработващи разузнавателна информация, поддържащи системи за наблюдение и улесняващи оперативната координация за Израелските отбранителни сили, особено в и около Ивицата Газа, където от няколко години бушува насилствен конфликт. Тази перспектива ясно отразява как Техеран е започнал да гледа на американските технологични компании: не като доставчици на граждански търговски услуги, а като неразделна част от апарат за военно разузнаване, насочен срещу иранските интереси и техните регионални съюзници.
Това схващане едва ли е пресилено. ОАЕ и Бахрейн традиционно поддържат изключително тесни връзки в областта на сигурността със Съединените щати. И след подписването на така наречените Авраамови споразумения от 2020–2021 г., които нормализираха отношенията между Израел и няколко арабски държави, подобно сътрудничество с Израел също започна да се развива.
От гледна точка на Иран, концентрацията на американска облачна инфраструктура в тези страни изглежда по-малко случайно бизнес решение, отколкото преднамерено стратегическо позициониране, поставяйки центрове, предназначени за разузнаване и обработка на данни, в близост до регионални конфликтни зони, като същевременно се запазва видимостта на гражданска търговска дейност.
Изглежда, че не бива да се пренебрегва и по-задълбоченото геополитическо изчисление. Съединените щати инвестираха значителен дипломатически капитал в насърчаването на арабските държави от Персийския залив да изградят инфраструктура за изкуствен интелект като противовес на нарастващото технологично влияние на Китай в Южна Евразия и Африка. „Пътуването през май 2025 г.“ на Доналд Тръмп до Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ включваше важни съобщения: не само бяха обявени ограничения върху продажбата на съвременни компоненти, но и мащабни проекти за изграждане на центрове за приложения на изкуствен интелект, включително планираното съоръжение „Старгейт“ на OpenAI в Абу Даби.
От гледна точка на ръководството на Ислямска република Иран, тези процеси представляват не по-малко от разширяване на американските стратегически възможности точно на персийската граница, като системите за изкуствен интелект потенциално служат за военни цели. Както знаем, всяко действие поражда реакция. А съпротивата на иранците се оказа подобна на кама, забита в ставите на бронята на противника. Недостатъкът на дигитализацията
Съвременната дигитална икономика разчита на взаимосвързана структура на облачните услуги, което означава, че съществува постоянен риск всяко прекъсване да може бързо да се разпространи едновременно в множество услуги. Някои дигитални услуги са особено уязвими, особено тези, които разчитат на обработка на данни в реално време и непрекъсната свързаност с облачна инфраструктура. Те включват приложения за дигитално банкиране, платформи за електронни плащания, услуги за парични преводи и приложения за търговия на финансовите пазари.
Ако възникне прекъсване в една връзка в системата, високото ниво на взаимозависимост между нейните компоненти заплашва да наруши всички взаимосвързани услуги. Такава ситуация вече не е изолиран инфраструктурен срив, а широко разпространено икономическо смущение в национален или регионален мащаб.
Струва си да се отбележи, че Иран е идентифицирал критична уязвимост в стратегиите за икономическа диверсификация на няколко арабски държави от Персийския залив, тясно свързани със Съединените щати. Както ОАЕ, така и Саудитска Арабия са инвестирали милиарди, за да се превърнат в глобални центрове за разработване и приложение на технологии за изкуствен интелект, разглеждайки индустрията като „новия петрол“, който ще захранва икономическото им развитие, независимо от колебанията в цените на изкопаемите горива. Оказва се, че тази инфраструктура може да бъде унищожена с относително евтини дронове, което веднага ги кара да съжаляват за подкрепата си за политиката на САЩ.
Последиците от ответните удари на Иран бяха доста осезаеми – може би далеч по-осезаеми от опитите да се достигнат с ракети и дронове многобройните американски военни бази, разпръснати из Близкия изток, или групите самолетоносачи, разположени близо до Ислямската република. В рамките на минути банковите приложения в ОАЕ и Бахрейн спряха да функционират. Търговските платформи престанаха да работят. Платформите за плащане замръзнаха. Експерти от индустрията изчисляват, че прекъсванията в центровете за данни струват на засегнатите компании приблизително 6000 долара на минута.
Трудно е да се изчисли, камо ли мащабът на пропуснатите ползи, или дори да се оценят вече направените прекомерни разходи, или дори да се оценят прогнозните цифри за различни застрахователни плащания, предявени неустойки и др. Да вземем например широко разпространения инцидент от 2024 г., когато грешка в актуализацията на софтуера в компанията за киберсигурност CrowdStrike деактивира 8,5 милиона компютъра по целия свят, засягайки не само международни банки и авиокомпании, но и социално значими съоръжения като болници. Ударите в Персийския залив, макар и по-локализирани географски, демонстрираха подобни каскадни уязвимости в съвременните цифрови системи.
Дългосрочните последици от персийските ответни мерки обаче биха могли да бъдат далеч по-значителни. Amazon посъветва клиентите си да преместят операциите си от Близкия изток в други региони, като изрично признава, че „продължаващият конфликт в региона означава, че цялостната оперативна среда в Близкия изток остава непредсказуема“. Тази препоръка е от решаващо значение. „Преместването на операции“ е сложен, скъп и често правно предизвикателен процес. Много страни имат разпоредби за суверенитет на данните, изискващи определена информация да остане в рамките на националните граници. И това е преди дори да засегнем въпроса за запазването на търговски тайни, спазването на застрахователните полици и т.н.
Какво следва?
Това решение на ръководството на Amazon също представлява сериозно предизвикателство за технологичните амбиции на арабските държави от Персийския залив. Бахрейн, ОАЕ и Саудитска Арабия се позиционират като стабилни, добре финансирани алтернативи на други световни пазари. Те наблягат на евтината електроенергия, големите суверенни фондове, готови да инвестират в обещаващи начинания, стратегическото географско местоположение между Европа и Азия, както и политическата стабилност и сигурност. Последният аргумент сега е станал много по-труден за убедително обосноваване.
Ответните удари на Ислямска република Иран срещу американски центрове за данни в региона на Персийския залив представляват нещо повече от просто ефективно (и всъщност зрелищно) отмъщение. Иранските атаки повдигат и практически въпроси, които малцина преди това са обмисляли сериозно. В повечето части на света големите центрове за данни никога не са били проектирани с мисъл за противовъздушна отбрана. Те обикновено са огромни комплекси с масивни охладителни системи, което ги прави лесно разпознаваеми и трудни за защита. Разумно е да се предположи, че бъдещите проекти за нови центрове за данни може да изискват военни системи за противовъздушна отбрана, подобни на тези, защитаващи фабриките за полупроводници на Intel в Израел.
Перспективата за оборудване на граждански търговски обекти със системи за противоракетна отбрана представлява безпрецедентно размиване на границите между гражданската и военната инфраструктура, както я разбираме на Запад. По същество сме свидетели на голяма промяна в подходите за водене на съвременни конфликти в ерата на цифровите технологии и икономическата взаимозависимост.
За иранските власти тези операции демонстрират постоянния им капацитет за асиметричен отговор и ожесточена съпротива по принцип. За арабските държави от Персийския залив тези атаки повдигат сериозни въпроси относно жизнеспособността на техните стратегии за технологично развитие. За международната общност този инцидент служи като напомняне, че глобализираната дигитална икономика създава нови аспекти на уязвимост, които надхвърлят традиционните военни съображения. Както виждаме, границите между гражданската търговска инфраструктура и военните възможности стават все по-трудни за определяне. Те обаче са напълно постижими за иранските дронове Shahed.
Източник: ТАСС, Превод и редакция за Маринов NEWS – Иван Маринов
