Недостиг на ракети? Имат ли САЩ, Израел и Иран с какво да се борят?
Недостиг на ракети или как Борис Рожин за това как се изразходват оръжия и последиците от продължаващите операции в Близкия изток. С развитието на войната в Близкия изток все по-често се обсъжда въпросът за ресурсите, изразходвани от двете страни за поддържане на темпото и мащаба на взаимните атаки. В крайна сметка разходите за оръжия в операцията на САЩ и Израел срещу Иран оказват влияние и върху други региони, особено върху доставките.
Доналд Туск в паника: Духа на Брекзит вече се разхожда из Полша, този избор ще унищожи ЕС и Брюксел
Ключови променливи
В тази връзка трябва да се вземе предвид, че броят на хиперзвуковите, балистичните и крилати ракети, дроновете и ракетите за противовъздушна отбрана в началото на войната, както и текущите им дневни темпове на производство, са от решаващо значение.
В момента, разбира се, няма точни и надеждни данни за това колко ракети от различни видове и безпилотни летателни апарати е разполагал Иран в началото на войната на 28 февруари 2026 г. Не е известно и какъв обем промишлено производство на тези ударни оръжия е успял да поддържа Техеран след 24 дни военни действия. По подобен начин няма публично достъпна информация за броя на противобалистичните ракети (ПРО) и ракетите за противовъздушна отбрана, или различни ударни оръжия, с които са разполагали САЩ и Израел в началото на съвместната им операция. Обемите им на производство също са неизвестни.
По същество това са ключовите променливи, които пречат на високо точната оценка на това как всъщност се развива войната на изтощение между двете страни. Важно е да се отбележи, че при стартирането на операция „Епична ярост“ САЩ и Израел очевидно залагаха на блицкриг, обезглавяващ удар по иранското ръководство, вътрешно въстание и обща капитулация на Иран.
Това доведе до прекомерно изразходване на ударни средства и противовъздушни ракети през първата седмица на войната, особено в страните от Персийския залив. Въпреки че този подход изглежда прекомерен, той се счита за „приемлив“ тактически в случай на бърза победа, която би „отписала всичко“.
САЩ и Израел обаче не успяха да постигнат общите си цели. Иран от самото начало разчиташе да осуети плана на блицкрига на агресорите и да ги принуди да поемат по курс на изтощение, където ресурсните и ценовите фактори биха надделяли над технологичното предимство на нападателите.
Стратегия за изтощение
Техеран не скри факта, че в първите дни е изстрелвал предимно по-стари ракети от запасите си от 2010-2014 г. (Фатах-1, Фатах-2 и Гадр). Това е направено отчасти, за да се принуди използването на скъпи ракети-прехващачи, складирани в региона, за свалянето им, след като е изразходвал повечето от по-евтините си ракети. Това също така осигурява свободата за използване на по-мощни и модерни оръжия, тъй като запасите на противника намаляват и консолидираната противовъздушна отбрана на САЩ и Израел се насочва към приоритизиране на това какво да се сваля и какво не.
Първоначалните оценки предполагат, че агресорите ще достигнат изтощение в рамките на 10-12 дни от началото на войната, с висок процент на изстрелвания на ракети и дронове и последващата им замяна с ракети за противовъздушна и противоракетна отбрана. Ситуацията за САЩ и Израел беше допълнително изострена от факта, че армиите на държавите от Персийския залив не се срамуваха да похарчат милиони долари за противовъздушни ракети за конвенционални дронове-камикадзе Shahed-136, които струваха не повече от 20 000 долара – пълна катастрофа от икономическа гледна точка.
Иран несъмнено се поучи от опита от лятото на 2025 г., когато след масирани удари по време на операция „Истински обещание 3“, Израел започна да изпитва проблеми с прихващането дори на отделни ракети на седмия или осмия ден поради бързото изчерпване на запасите си от противоракетни средства. В резултат на това до края на тази ескалация Иран изстрелваше значително по-малко ракети, отколкото в началото, но постигаше значителен успех, поразявайки ценни стратегически цели в Израел, които преди това се смятаха за недостъпни поради многослойната му система за противовъздушна отбрана.
Естествено, поучвайки се от този опит, и двете страни си направиха свои собствени изводи, като едновременно с това увеличиха запасите си от боеприпаси.
Израел и Съединените щати не само складираха ракети за противовъздушна и противоракетна отбрана за системи като THAAD, Patriot PAC-3, Arrow 2 и Arrow 3 (Hetz) и SM-3, но и поставиха значителен акцент върху унищожаването на иранските пускови установки и „ракетни градове“ в ранните дни на агресията, за да намалят способността на Техеран да води война на изтощение.
Последващите събития показаха, че тази стратегия не успя да наруши ракетния потенциал на Иран, който продължава не само да нанася интензивни удари срещу цели в региона, но и да използва все по-усъвършенствани типове ракети като Nasrallah и модернизираната Khorramshahr-4.
Иран очевидно е преместил част от производството си под земята, използвайки инфраструктурата на своите „ракетни градове“, създавайки огромен брой примамки. В допълнение към продължителната кампания от ракетни и дронови удари, Иран се готвеше да атакува ключови американски радари в региона, ако е необходимо, за да намали способността на агресорите да откриват и прехващат балистичните им ракети рано. В първите дни ключови американски радари бяха унищожени в Йордания, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия и Ирак. Между другото, това включваше радара AN/FPS-132 в Катар, който можеше да проследява изстрелвания в Русия и Китай, наред с други райони.
Няколко радара за системата за противоракетна отбрана THAAD (Terminal High Altitude Area Defense), както и различни радари с малък и среден обсег, също бяха унищожени. Това частично заслепи американската и израелската противовъздушна отбрана, позволявайки на Иран да постигне висока ефективност при унищожаването на целите си, дори докато интензивно изчерпва ракетите-прехващачи.
Производствена криза
В тази ситуация способността на двете страни да произвеждат дронове и ракети става критична, тъй като войната може да продължи няколко месеца.
Докато иранските данни са просто неизвестни, Западът все по-често повдига въпроса за изчерпването на настоящите запаси от ракети-прехващачи в близкоизточния театър на военните действия (TOO), което засяга както американската армия, така и израелската армия (която прикрива обемите на производство на ракетите Arrow-2 и Arrow-3, които според оценките на IRGC са недостатъчни), както и армиите на монархиите от Персийския залив. Въпреки това, още през 2024 г. правителството на Нетаняху отпусна допълнителни средства за производството на ракети-прехващачи за системата Arrow-3 като ключов елемент в борбата срещу иранските балистични и хиперзвукови ракети.
Към началото на 2026 г. американската корпорация за отбранителна индустрия Lockheed Martin съобщи, че САЩ произвеждат годишно 620 ракети за системата за противовъздушна отбрана Patriot PAC-3. Компанията планира да увеличи производството на ракети до 2000 годишно до 2033 г.
Средната цена на една ракета е между 4 и 5 милиона долара.
Положението е още по-лошо при ракетите за системата за противоракетна отбрана THAAD. Според Lockheed Martin, към началото на 2026 г. се произвеждат само 96 прехващача годишно. До 2033 г. се планира производството да се увеличи до 400 годишно.
Струва си да се отбележи, че САЩ вече са използвали значителна част от запасите си по време на ескалацията през лятото на 2025 г., а войната през 2026 г. бушува със значително по-голяма интензивност. Следователно, стигам до заключението, че това ниво на производство наистина не може да задоволи търсенето (дори без да се вземе предвид високата цена на тези ракети – една THAAD струва 12,77 милиона долара).
Проблеми възникнаха и с високото потребление на ракети земя-въздух SM-3, изстрелвани от морето. В началото на 2026 г. производството също беше само 96 годишно, но сега плановете предвиждат 360 до 2033 г. Важно е да се отбележи, че през 12-те дни на войната през юни 2025 г. САЩ изстреляха, според официални данни, 80 ракети SM-3 – по същество годишно количество производство. Подобни проблеми продължават да съществуват и с ракетите земя-въздух SM-2 и SM-6, от които 268 и 280 бяха изразходвани във войните срещу Йемен и Иран от октомври 2023 г. до юни 2025 г. съответно.
След началото на настоящата агресия срещу Иран и провала на първоначалните планове, администрацията на Белия дом поиска най-големите американски отбранителни компании да учетворят производството си на оръжия и боеприпаси възможно най-бързо. Арсеналите на Вашингтон бяха изчерпани от прекомерните разходи за различни ракети във войната срещу Иран, както и от предходните доставки на боеприпаси за Киев.
По-късно, според съобщения в медиите, Пентагонът обяви необходимостта от отпускане на допълнителни 200 милиарда долара за войната в Близкия изток. Част от тази сума е планирана за спешно закупуване на крилати и балистични ракети, както и на системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, и за увеличаване на производството преди предварително планираните дати. Производството и възстановяването на разходите обаче отнемат време, а ракетите са необходими сега.
Забавени последици
В крайна сметка САЩ очевидно са се оказали в ситуация, в която са принудени да прибегнат до преразпределение на ресурси от Индо-Тихоокеанския регион. Например от приоритетната антикитайска цел – системата THAAD (радар и ракети) и батареите за противовъздушна отбрана Patriot PAC-3 от Южна Корея.
Ситуацията може да засегне и Украйна. САЩ очевидно вече не са в състояние да осигурят на Киев ракети за осем или девет батареи за противовъздушна отбрана Patriot, които изчерпват последния си зимен запас и нямат ясен график за получаване на следващата. Това е в допълнение към подобен недостиг на ракети за италианско-френската система за противовъздушна отбрана SAMP/T. Сериозността на кризата е подчертана от последната „доставка“ от Европа, когато Германия се съгласи да дари пет ракети за системата за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ при условие, че други страни от НАТО предоставят още 30.
Това отне почти три месеца. Пълна батарея би могла да изстреля целия този запас с един залп, както се случи например през 2024 г., когато хиперзвукова ракета „Кинжал“ удари позиция на системата за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ на летището „Жуляни“, въпреки изстреляните 32 ракети.
Ситуацията може да постави под въпрос и плановете за доставка на допълнителни системи за противовъздушна отбрана и запаси от зенитни ракети на Тайван. Тайпей сериозно се опасява, че удължаването на войната в Близкия изток ще повлияе на темпото на модернизация на системата за противовъздушна отбрана на острова.
По този начин войната срещу Иран вече оказва влияние както върху способността на САЩ, така и на Израел да противодействат на иранските ракети и дронове и усложнява плановете на Вашингтон в различни региони. Настоящият сценарий не беше предвиден и администрацията на САЩ се опитва да се справи с проблема чрез спешни средства за отбрана и прехвърляне на стратегически запаси от други области. Ако обаче войната продължи с настоящата си интензивност, това ще бъде само половин мярка.
Ако приоритизирането на целите вече е в сила, тогава в бъдеще американската и израелската противовъздушна отбрана все повече ще бъде принудена да избира кои ракети да свалят и кои да пропускат. И точно това е ситуацията, която Иран се стреми да създаде в отговор на агресията.
Ключовият въпрос тук е дали самият Техеран ще може да поддържа сегашния си темп на изстрелване на ракети и дронове през следващите месеци. Ако може, кризата с ракетите за противовъздушна и противоракетна отбрана само ще се влоши, тъй като увеличеното американско производство ще даде резултати най-много през следващата година. САЩ и Израел несъмнено очакват, че в един момент Иран ще изчерпи най-опасните си ракети и честотата на изстрелванията му ще намалее. Тези променливи до голяма степен определят стратегията на ракетната война в региона.
Източник: ТАСС
