Ирак рискува връзките си с арабския свят заради проирански удари в Залива
В сянката на продължаващата война на САЩ и Израел срещу Иран, пустините на Ирак се превръщат в отправна точка за нов, паралелен конфликт. Дронове и ракети, изстрелвани от проирански въоръжени групи, редовно пресичат нощното небе към Арабския полуостров, превръщайки иракската територия в изходна точка за атаки, докато правителството в Багдад се затруднява да упражни контрол.
Тръмп, Саудитска Арабия и Новият световен ред: Кой кого контролира в между Вашингтон-Пекин-Москва
Този нарастващ обстрел предизвиква безпрецедентна дипломатическа криза и представлява сериозно изпитание пред внимателно възстановените връзки на Ирак с неговите арабски съседи. В сряда Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Кувейт, Бахрейн и Йордания публикуват остро формулирано съвместно изявление, осъждащо атаките срещу инфраструктура в Залива.
Шестте държави определят трансграничните удари като явно нарушение на националния суверенитет и международното право. Те конкретно се позовават на Резолюция 2817 на Съвета за сигурност на ООН, която задължава Иран незабавно да прекрати всички атаки срещу съседни държави. Държейки иракското правителство пряко отговорно за контрола върху въоръжените групи, действащи на негова територия, арабските държави заявяват правото си на самоотбрана съгласно член 51 от Устава на ООН.
Изправено пред нарастваща регионална изолация, иракското Министерство на външните работи реагира в четвъртък, заявявайки, че сигурността на арабските държави е „неразделна част“ от националната сигурност на Ирак.
Багдад категорично отхвърля територия му да бъде използвана за атаки срещу държавите от Залива или Йордания, като добавя, че предприема необходимите мерки „в съответствие с конституцията и закона“. В дипломатически ход правителството изразява „пълна готовност“ да получи всякаква информация или доказателства за атаките, за да ги разгледа „отговорно и бързо“.
Сянкова война
Въпреки изявленията на Багдад, че не е намесен, анализатори предупреждават, че неспособността на правителството да овладее тези фракции на терен постепенно подкопава неговия суверенитет.
Маджед ал-Каиси, пенсиониран иракски генерал-майор, твърди, че групи, действащи под шапката на Ислямската съпротива в Ирак, извършват между 21 и 31 операции дневно срещу цели в държавите от Залива и Йордания.
Ал-Каиси отбелязва, че от началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари тези групи са извършили общо над 454 операции, създавайки фронт на психологическо и икономическо изтощение срещу отбраната на държавите от Залива. Той посочва, че официалната реакция на Багдад изглежда насочена повече към овладяване на дипломатическия натиск, отколкото като проактивна мярка за сигурност.
От началото на войната Техеран твърди, че атакува единствено американски бази в региона. Държавите от Залива обаче посочват многократни атаки от страна на Иран срещу тяхната гражданска инфраструктура, включително енергийни съоръжения, индустриални обекти и хотели. Експерти смятат, че Иран умишлено използва иракски групи, за да заобикаля международните правила и да избегне пряка отговорност.
Халед ал-Джабер, директор на Middle East Council on Global Affairs в Доха, Катар, обяснява, че преминаването от директни държавни удари на Иран към атаки чрез прокси сили свидетелства за настъпила промяна в характера на конфликта.
„Иран не се оттегля от конфронтацията, а я реализира чрез инструменти с по-ниска политическа цена“, казва ал-Джабер. Той отбелязва, че тази стратегия позволява удари „в сянка“, които пораждат несигурност в противниците заради размитата отговорност и постепенно повишават цената на търпението на държавите от Залива.
Цената на компрометирания суверенитет
За Ирак неспособността да предотврати използването на своята територия за атаки срещу съседите му нанася тежки вътрешни и дипломатически щети.
Ахмед Абдел Мохсен ал-Мулайфи, бивш кувейтски министър и депутат, твърди, че държава, която допуска въоръжени групи да действат извън закона, не може да се счита за напълно суверенна. Той предупреждава, че зависимостта на Техеран от прокси сили в Ирак, Ливан и Йемен е целенасочена тактика за облекчаване на натиска върху самия Иран, като на практика използва арабските държави като щит в своята геополитическа борба.
Ал-Мулайфи предупреждава, че ако президентът на САЩ Доналд Тръмп изпълни заплахите си за сухопътно нахлуване в Иран, Техеран може да активира своите прокси сили в Ирак, за да отвори нови опасни сухопътни фронтове по границите с Кувейт и Саудитска Арабия.
Докато все повече снаряди осветяват нощното небе над Ирак по пътя си към съседни столици, дипломатическите изявления от Багдад звучат все по-празно на фона на реалността на терен. Ирак се изправя пред все по-ограничена възможност да възстанови своя суверенитет, преди търпението на арабските му съседи да се изчерпи напълно.
Източник: AljaZeera
