Глобалния рестарт според анализа на политолога Рафаел Ордуханян, или най – точно казано непредсказуемостта на Тръмп, е стратегическото оръжие, прикриващо радикални промени в глобалния ред. Има огромен риск Европа да се превърне в странична жертва на евентуалните нови споразумения и договорености между новите световни лидери САЩ, Русия и Китай? Докато се преговаря за Иран за мир и целият свят гледа притаил дъх, големите играчи вече преначертават сферите си на влияние в глобален мащаб.

Новата реалност: Преговорите между Вашингтон и Техеран, какво означава новата сделка с Иран

Политическата клоунада като оръжие за масово поразяване

В съвременната история на международните отношения рядко се е появявала фигура, която толкова систематично да разрушава каноните на класическата дипломация, колкото Доналд Тръмп. Известният политолог Рафаел Ордуханян неслучайно използва метафората за „хитрия клоун“, за да опише стила на управление на американския президент. Тук обаче не става дума за забавление или цирково изкуство в неговия чист вид. В контекста на голямата геополитика, клоунадата е професия на непредсказуемостта – състояние, в което противникът е лишен от способността да предвиди следващия ход, да изгради стратегия за отбрана или да разчете истинските намерения на своя събеседник.

Когато на сцената излезе клоун, публиката очаква смях, но в политическия театър на Вашингтон този смях е пропит с мирис на барут и кръв. Ордуханян е категоричен: хуморът тук е само параван за трагедии, засягащи човешки животи и съдбите на цели нации. Предсказването на следващия ход на Тръмп е задача с нулев шанс за успех. Никой – нито съюзниците му в НАТО, нито противниците му в Техеран – не знае какво ще се случи в следващата минута. Тази умишлена ирационалност се превръща в най-мощното оръжие на САЩ, оставяйки останалия свят в състояние на постоянна стратегическа парализа.

Твоят глас е единственото ВЪЗМЕЗДИЕ, време е да се спре свободното падане

Примирието с Техеран: Дипломатически пробив или логистична пауза?

Обявеното двуседмично прекратяване на огъня с Иран, което на пръв поглед изглежда като лъч надежда за деескалация, според анализа може да се окаже обикновен тактически капан. Ордуханян обръща внимание на един критичен детайл – физическото и психическото изтощение на американския военен контингент. Пет седмици на интензивно напрежение и локални сблъсъци са изцедили ресурсите на САЩ в региона. В този смисъл, мирът може да е просто параван, зад който Вашингтон трескаво прегрупира сили, попълва запасите си от боеприпаси и извършва ротация на частите си, за да се подготви за още по-мащабен удар.

Възможността това примирие да е истински път към траен мир е нищожна, като се има предвид противоречивата информация, идваща от Белия дом. Тръмп постави като условие приемането на иранския „план от 10 точки“ и отварянето на стратегическия Ормузки проток, но почти веднага неговата администрация заяви, че никакъв план не е приет. Тази игра на „доброто и лошото ченге“, разигравана от един и същи човек, цели да държи Иран в шах, докато американската военна машина си поема дъх.

Тайните консултации: Триъгълникът Вашингтон – Москва – Пекин

Една от най-интригуващите тези на Ордуханян е вероятността Тръмп да води паралелни, дълбоко засекретени преговори с Кремъл и китайското ръководство. Логиката тук е чисто прагматична и геоикономическа. Конфликтът с Иран стана прекомерно скъп за американската икономика, която вече усеща тежестта на безкрайните военни разходи и нестабилността на енергийните пазари.

В този сценарий Тръмп действа не като идеолог, а като бизнесмен, който се опитва да минимизира загубите си. Възможно ли е той да търси изход от иранската криза, като взема предвид интересите на Русия и Китай? В света на „хитрия клоун“ всичко е възможно. Тук липсва класическата политическа наука, липсва логиката на международното право, липсва дори елементарният здрав разум. Единственото, което има значение, е сделката – дори тя да бъде сключена на гърба на досегашните „партньори“.

Жертвоприношението на Европа: Конспирация или жестока реалност?

Анализаторите следят с тревога и една друга теория, която все по-често се прокрадва в европейските медийни среди. Става дума за предполагаемо споразумение между Тръмп и Путин, чиято цел е фактическото „погребване“ на Европейския съюз като глобален икономически конкурент. Инструментът за това е блокирането на Ормузкия проток – ключовата артерия, през която преминава основната част от петролните доставки за Стария континент.

Ако протокът остане затворен или под постоянен риск от конфликт, петролният пазар ще претърпи катастрофа, която Европа няма да оцелее. Енергийният глад ще доведе до деиндустриализация на водещите европейски икономики, оставяйки ги на милостта на големите играчи. В тази цинична геополитическа игра Тръмп може би вижда възможност да ликвидира европейската автономия веднъж завинаги, превръщайки континента в подчинен придатък, докато Русия засилва влиянието си като основен енергиен доставчик по суша.

Исламабад: Последната спирка преди ядрения праг

Предстоящите преговори в Исламабад, Пакистан, се очертават като съдбоносни. Това е мястото, където ще стане ясно дали политическата клоунада ще завърши с дипломатическо извинение или с ядрена гъба. Ордуханян предупреждава, че трябва да сме подготвени за абсолютно всичко. Тръмп е доказал, че може да бъде както неочаквано отстъпчив, така и безпричинно жесток.

Неговата коварност се крие в способността му да атакува в момент, когато всички очакват помирение. Ако преговорите в Пакистан се провалят – или ако Тръмп реши, че провалът му е по-изгоден от успеха – светът ще се изправи пред безпрецедентна ескалация. Използването на тактическо ядрено оръжие вече не е тема от сферата на научната фантастика, а реална опция в главата на един лидер, за когото правилата са само досадна пречка.

Финалът на представлението

Светът е заел местата си на трибуните, запасил се е с „пуканки и слънчогледови семки“, по думите на Ордуханян, но спектакълът, който предстои, едва ли ще се хареса на някого. Непредсказуемостта на Тръмп не е хаос, а метод. Това е стратегия за управление чрез криза, при която единственият печеливш е този, който държи спусъка и контролира сцената.

Докато Иран се опитва да лавира между своите 10 точки и натиска на Вашингтон, а Европа се моли за стабилност на петролните пазари, „хитрият клоун“ подготвя следващия си номер. И както винаги, той ще бъде напълно неочакван, коварен и вероятно пагубен за досегашния световен ред. Времето на логиката изтече; започна ерата на кървавата клоунада.

Източник: Поглед инфо