„По-близо до разрив от всякога“: Може ли НАТО да оцелее, ако Тръмп изтегли САЩ?
Войната в Иран задълбочи разрива в трансатлантическия алианс, повдигайки въпроси дали той може да продължи. Презрението на Доналд Тръмп към съюзниците от НАТО датира още отпреди да стане президент на Съединените щати за първи път. От гняв заради относително ниските им разходи за отбрана до – по-скоро – заплахи за превземане на Гренландия, територията на другата членка на НАТО, Дания, американският лидер отдавна държи алианса нащрек.
В Пакистан започват преговори между САЩ и Иран за прекратяване на войната
Но решението на съюзниците от НАТО да не се присъединят към войната на Тръмп срещу Иран задълбочи разцеплението до невиждани нива, казват анализатори. Тази седмица Тръмп нарече липсата на подкрепа петно върху алианса, „което никога няма да изчезне“. Канцлерът Фридрих Мерц от Германия го каза още по-директно, часове по-късно: Конфликтът „се превърна в трансатлантически стрес тест“.
Това обсъждане на ситуациите подчертава централен въпрос, разкрит от кризата в Близкия изток, който експертите казват, че НАТО вече не може да отлага: може ли трансатлантическият алианс да оцелее, особено ако САЩ се изтеглят?
„Няма да има връщане към обичайния начин на живот в НАТО, нито по време на тази американска администрация, нито по време на следващата“, каза Джим Таунсенд, доцент-старши сътрудник в Центъра за нова американска сигурност и бивш заместник-помощник-министър на отбраната за Европа и НАТО. „По-близо сме до разрив, отколкото някога сме били.“
Хюриет: Турските прокурори искат доживотен затвор за Нетаняху
Тръмп не може да изтегли САЩ от алианса по прищявка.
За да направи това официално, той се нуждае от мнозинство от две трети в Сената на САЩ или от акт на Конгреса – сценарии, които е малко вероятно да се случат скоро, тъй като НАТО все още се радва на широка подкрепа сред много законодатели и в двете големи американски партии.
Но има и други неща, които Тръмп може да направи. САЩ нямат задължение да се притекат на помощ на съюзниците, ако те бъдат атакувани. Член 5 от договора постановява задължението на членовете за колективна отбрана, но не налага автоматично военен отговор – и сред съюзниците има скептицизъм относно това дали Вашингтон някога ще се притече на помощ.
САЩ могат също така да преместят около 84 000 американски войници, разпръснати из Европа, извън континента. Wall Street Journal съобщи в сряда, че Тръмп обмисля преместването на някои американски бази от страни, счетени за безполезни по време на войната с Иран, и прехвърлянето им в по-подкрепящи страни. Той би могъл да закрие американските военни бази и да прекрати военната координация със съюзниците.
Тъй като американските гаранции за сигурност за Европа са в основата на НАТО от самото му основаване, подобно оттегляне би нанесло достатъчно щети.
„Той не е нужно да напуска НАТО, за да го подкопае; само с това, че е казал, че може, той вече е подкопал доверието в него като ефективен съюз“, каза Стефано Стефанини, бивш италиански посланик в НАТО от 2007 до 2010 г. и бивш старши съветник на италианското президентство.
И все пак съюзниците не са безпомощни. Руската инвазия в Украйна разкри отслабеното състояние на европейските отбранителни индустрии и дълбоката им зависимост от САЩ. Това, съчетано с многобройните дипломатически кризи в партньорството между САЩ и НАТО – включително заплахата на Тръмп да поеме контрола над Гренландия – подтикна европейските съюзници да инвестират повече в отбранителни способности. Между 2020 и 2025 г. разходите за отбрана на държавите членки се увеличиха с повече от 62 процента.
Въпреки това, областите, в които Европа страда от свръхзависимост от САЩ, включват способността за нанасяне на удари дълбоко във вражеската територия, разузнаването, наблюдението и разузнаването, космическите способности като сателитно разузнаване, логистиката и интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана, според доклад на Международния институт за изследвания на сигурността (IISS).
Тези предизвикателства остават значителни. Ще е необходимо следващото десетилетие или повече, за да се запълнят, и около 1 трилион долара, за да се заменят ключови елементи от конвенционалните военни способности на САЩ. Европейските отбранителни индустрии се борят да увеличат бързо производството и много европейски армии не могат да постигнат целите си за набиране и задържане на персонал, се казва в доклада на IISS.
Въпреки това някои експерти смятат, че европейско НАТО е възможно. Мина Аландер, анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания на Шведския институт за международни отношения, казва, че през годините НАТО се е превърнал в структура за военно сътрудничество между европейските страни.
„Следователно НАТО може да оцелее след войната с Иран – и дори след оттегляне на САЩ – тъй като европейските членове имат стимул да го поддържат, дори и в коренно различна форма“, каза Аландер.
За някои крайният срок е 2029 г. Тогава Русия може би е възстановила силите си достатъчно, за да атакува територията на НАТО, според оценките на началника на отбраната на Германия, генерал Карстен Бройер. „Но те могат да започнат да ни изпитват много по-рано“, каза Бройер през май миналата година, нареждайки германските военни да бъдат напълно екипирани с оръжия и други материали дотогава. Други смятат, че Москва може да представлява тази заплаха още през 2027 г.
А какво да кажем за САЩ – дали биха се справили по-добре без НАТО?
Според Стефанини, бившия посланик, дебатът за НАТО често е „изкривен“, за да се представи raison d’être на алианса единствено като функция на защитата на Европа от Русия, като услуга на САЩ към континента.
НАТО е мрежа от съюзи, родени в началото на Студената война срещу Съветския съюз. В продължение на десетилетия САЩ се бореха да привлекат в алианса колкото се може повече държави, третирайки тези, които отказват, като приятели на врага.
След атаките срещу САЩ на 11 септември 2001 г., НАТО за първи и единствен път се позова на Член 5, за да се обедини зад Вашингтон и изпрати войски да се бият в Афганистан. Хиляди военнослужещи загинаха там, включително близо 500 от Обединеното кралство и десетки от Франция, Дания, Италия и други страни.
А по време на войната в Иран европейските бази бяха полезни места за разполагане на американските военни – дори ако много страни публично се дистанцираха от конфликта.
„НАТО обслужваше интересите на САЩ, а Тръмп удобно пренебрегва тези аспекти“, каза Стефанини. „Европа носи своя собствена отговорност, като не инвестира в отбрана и създава силна зависимост, но мисленето, че НАТО обслужва само европейски стратегически интереси, просто не е вярно.“
Източник: Ал Джазира
