Иран предлага мир, Тръмп отказва: нова криза заплашва света
„Храбростта на един народ“: Путин и Русия подкрепиха Иран в сблъсъка със САЩ
Предложението се фокусира върху повторното отваряне на стратегическия Ормузки проток, като същевременно отлага споразумение по иранската ядрена програма — вероятно най-спорния въпрос между Техеран и Вашингтон.
Според американски медии предложението предизвиква внимателен анализ във Вашингтон, а официални представители там изразяват скептицизъм.
Първите сигнали от администрацията на Тръмп показват, че планът едва ли ще бъде приет в сегашния му вид, което може допълнително да забави всяка перспектива за трайно прекратяване на временно спряната война на САЩ и Израел срещу Иран, отнела хиляди жертви и довела до рязък скок на световните енергийни цени.
Ето какво знаем до момента:
Какво включва последното предложение на Иран?
Последното предложение на Иран цели деескалация в Персийския залив, без незабавно да налага ограничения върху ядрената си програма, както настояват САЩ. Техеран предлага да отвори отново Ормузкия проток при условие, че САЩ вдигнат военноморската си блокада на иранските пристанища и се съгласят да прекратят войната.
Иран на практика затваря протока за корабоплаване, създавайки глобален икономически натиск чрез покачване на енергийните цени и нарушаване на веригите за доставки. В мирно време една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ (LNG) преминават през тесния морски коридор, който свързва производителите на петрол в Залива с открития океан.
Дни след началото на примирието на 8 април Тръмп обявява блокада на ирански пристанища и кораби, ограничавайки възможността на Техеран да изнася петрол и прекъсвайки ключов източник на приходи.
Централен елемент от иранското предложение за отваряне на протока за целия трафик обаче е, че разговорите за ядрената дейност на Иран се отлагат до края на войната.
Предложението е предадено на Вашингтон чрез Пакистан, който действа като посредник.
„Тези послания засягат някои от червените линии на Ислямска република Иран, включително ядрените въпроси и Ормузкия проток“, съобщава иранската държавна агенция Fars News Agency.
„Информирани източници подчертават, че г-н Арагчи действа изцяло в рамките на определените червени линии и дипломатическите задължения на Министерството на външните работи.“
Агенцията посочва, че предадените послания „нямат общо с преговорите“ и се „разглеждат като инициатива на Иран за изясняване на регионалната ситуация“.
В понеделник постоянният представител на Техеран в Организацията на обединените нации, Амир Саеид Иравани, заявява, че „трайната стабилност и сигурност“ в Залива и по-широкия регион могат да бъдат постигнати само чрез устойчиво и постоянно прекратяване на агресията срещу Иран.
С какво това предложение се различава от предишните?
Иранският анализатор Абас Аслани заявява, че последното предложение на Иран се основава на „променен“ подход.
Аслани, старши научен сътрудник в Центъра за стратегически изследвания на Близкия изток, казва пред Al Jazeera, че Техеран смята, че предишният му модел — основан на компромиси по ядрената програма срещу облекчаване на икономическите санкции — вече не е „жизнеспособен път към евентуално споразумение“.
„Иран вярва, че това може да служи и като мярка за изграждане на доверие, която да компенсира дефицита на доверие“, допълва той.
Анализаторът Негар Мортазави, старши сътрудник в Center for International Policy и водеща на The Iran Podcast, заявява, че предложението на Иран изглежда „разумно“, тъй като ситуацията в Ормузкия проток е създала „глобална криза и държавите по света искат тя да бъде решена“.
„И Техеран, и Вашингтон трябва незабавно да се съсредоточат върху възстановяването на протока“, добавя Мортазави. „Техеран няма да предприеме ход, ако САЩ не вдигнат блокадата си, а Вашингтон няма да го направи, ако Иран не отвори протока. Така това може да бъде добра първа стъпка към по-трайно примирие, а след намаляване на напрежението двете страни могат да обсъдят и останалите въпроси.“
По ядрения въпрос тя казва, че макар темата да е „висш приоритет“ за Вашингтон и Израел, това е „сложен въпрос“.
„Техеран веднъж договори успешно ядрено споразумение с администрацията на Обама, което отне две години интензивни преговори“, казва тя.
„Техеран също така се опита да преговаря по ядрената си програма с администрацията на Тръмп веднъж миналата година и отново тази година, но и в двата случая търпението на американския президент беше ограничено, а по средата на преговорите Иран беше атакуван.“
В резултат на това, според Мортазави, ядреният въпрос не може да бъде решен „за няколко часа на срещи на високо равнище между вицепрезидента на САЩ и председателя на иранския парламент“.
„Ядреният въпрос има нужда от сериозни преговори с технически експерти и трябва да бъде решен с нужното време и търпение. По-добре е това да стане след края на войната, в атмосфера на мир и спокойствие, а не по време на активен конфликт между различните страни“, допълва тя.
Как реагират САЩ досега?
Президентът на САЩ Доналд Тръмп се среща с водещи съветници по сигурността в понеделник, за да обсъди иранското предложение, потвърждава Белият дом.
Според медийни информации обаче реакцията на САЩ до голяма степен е пренебрежителна. По данни на Reuters неназован американски представител казва, че президентът Тръмп е недоволен от предложението, тъй като то не съдържа клаузи за иранската ядрена програма. По думите му „предложението не му допада“.
Позовавайки се на двама запознати с въпроса източници, CNN съобщава, че Тръмп едва ли ще приеме предложението. Медията отбелязва, че вдигането на блокадата на иранските пристанища без решаване на въпросите около ядрената програма на Техеран „може да премахне ключов инструмент за натиск на САЩ в преговорите“.
Държавният секретар Марко Рубио заявява пред Fox News в понеделник, че предложението е „по-добро, отколкото очаквахме“, но поставя под съмнение намеренията на Техеран.
„Те са много добри преговарящи“, казва той. „Трябва да гарантираме, че всяка сделка, всяко споразумение, окончателно ще им попречи във всеки момент да се устремят към ядрено оръжие.“
Кореспондентът на Al Jazeera във Вашингтон Майк Хана заявява, че „има пълно мълчание относно обсъденото“ по време на срещата между Тръмп и неговия екип по национална сигурност.
„Всичко беше толкова строго пазено, че не знаем дори кои членове на екипа му по национална сигурност присъстваха на срещата“, добавя Хана.
„Обикновено има поне кратко официално обобщение или повече информация, която да разясни детайлите от подобна среща.“
Каква е реакцията на другите държави?
Докато „САЩ и Иран смятат, че времето е на тяхна страна, колкото по-дълго продължава това, толкова по-трудно ще става“, казва анализаторът Мохамед Елмасри от Doha Institute of Graduate Studies.
„Наистина не мисля, че времето е на нечия страна. Наистина смятам, че европейците губят търпение“, казва той пред Al Jazeera.
В понеделник германският канцлер Мерц заявява, че „иранците преговарят много умело“, отбелязва Елмасри. По думите му това показва, че Тръмп е под все по-силен натиск от съюзниците си, „които смятат, че той ги е вкарал в тази голяма бъркотия и не е способен да я разчисти“.
„Тръмп няма да е доволен да чуе това, а канцлерът засяга най-чувствителната за него тема.“
