Петрол и блокада: Иран на ръба на капацитета си
Военноморската блокада на САЩ срещу иранските пристанища и Ормузкия проток, в сила от 13 април, поражда опасения, че Иран може да остане без капацитет за съхранение на суров петрол и да бъде принуден да ограничи добива.
Bloomberg съобщава във вторник, позовавайки се на анализ на компанията Kpler, че Иран може да изчерпи капацитета си за съхранение на петрол в рамките на 12 до 22 дни, ако блокадата продължи.
Миналата седмица министърът на финансите на Съединените щати Скот Бесънт заявява, че капацитетът за съхранение на остров Харг, откъдето се изнася по-голямата част от иранския петрол, ще бъде запълнен „само за броени дни“.
За колко време Иран може да изчерпи капацитета си за съхранение на петрол?
Какво се случва в Ормузкия проток?
Ормузкият проток е тесен морски коридор, който свързва Персийския залив с открития океан. Той обхваща териториалните води на Иран от северната страна и на Оман от южната. Не се намира в международни води.
В мирно време през този коридор преминават 20 процента от световните доставки на петрол и втечнен природен газ (LNG).
Два дни след като САЩ и Израел нанасят първите си въздушни удари във войната срещу Иран на 28 февруари, Ебрахим Джабари, старши съветник на главнокомандващия на Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC), обявява, че протокът е „затворен“. Ако плавателни съдове се опитат да преминат, казва той, IRGC и военноморските сили ще „подпалят тези кораби“.
През последните два месеца, на фона на продължаващата война и неуспешните преговори, Иран на моменти допуска преминаване само на „приятелски“ кораби и на такива, които плащат такси. В момента отказва достъп на всички кораби под чужд флаг, включително на онези, които преди са били считани за приятелски, докато САЩ не прекратят морска си блокада.
Иранският първи вицепрезидент Мохамад Реза Ареф заявява на 19 април, че „сигурността на Ормузкия проток не е безплатна“.
„Не може да се ограничава износът на ирански петрол и същевременно да се очаква безплатна сигурност за другите“, пише той в публикация в X.
„Изборът е ясен: или свободен петролен пазар за всички, или риск от значителни разходи за всички“, добавя той. „Стабилността на световните цени на горивата зависи от гарантиран и траен край на икономическия и военния натиск срещу Иран и неговите съюзници.“
От началото на американската морска блокада на протока САЩ откриват огън по ирански танкер близо до Ормузкия проток и поемат контрол над него, като същевременно пренасочват кораби в открито море, превозващи товари към или от Иран. Иранските въоръжени сили осъждат тези действия като „незаконен акт“, който „се равнява на пиратство“.
Американската морска блокада на протока означава, че Иран може да бъде принуден да складира петрола, който добива.
Иран е третият по големина производител на петрол в Организацията на страните износителки на петрол (OPEC) след Саудитска Арабия и Ирак и изнася 90 процента от суровия си петрол през остров Харг в Залива за транспортиране през Ормузкия проток.
Какво твърдят САЩ?
САЩ се стремят да ограничат приходите на Иран от петрол, които нарастват, след като Техеран затваря Ормузкия проток за останалото корабоплаване. Това е основният мотив зад военноморската блокада на Вашингтон срещу иранските пристанища.
Според Kpler Иран изнася 1,84 милиона барела дневно суров петрол през март и 1,71 милиона барела дневно през април, при средно 1,68 милиона барела дневно през 2025 г.
Но американската морска блокада от средата на април означава, че по-голямата част от износа сега трябва да бъде складирана.
Бесънт пише в публикация в X на 22 април: „Само след броени дни складовете на остров Харг ще се запълнят, а иранските петролни находища ще трябва да спрат добива.“
„Ограничаването на морската търговия на Иран нанася директен удар по основните източници на приходи на режима.“
Колко петрол може да съхранява Иран?
Рафинериите в страната имат производствен капацитет от 2,6 милиона барела дневно, според енергийната консултантска компания Facts Global Energy.
Сателитни данни показват, че количеството петрол в складовете на Иран рязко нараства след началото на американската блокада, а в дните след нейното затягане запасите растат толкова бързо, че изглежда Иран почти не успява да изнася никакъв петрол.
От 13 април до 21 април данните показват увеличение на запасите с над 6 милиона барела, според Columbia Center on Global Energy Policy (CGEP). От 17 до 21 април увеличението е много бързо, като достига 1,7 милиона барела дневно.
Към 20 април резервоарите на Харг са запълнени приблизително на 74 процента, след като само островът поема около 3 милиона допълнителни барела петрол, съобщава CGEP.
Обикновено петролните компании избягват да запълват складовете над 80 процента от капацитета им, за да поддържат баланс между безопасност, контрол на емисиите и оперативна гъвкавост.
Иран и други производители на петрол обаче вече са надхвърляли тази граница, например по време на пандемията от COVID-19. През април 2020 г. запасите на остров Харг достигат близо 90 процента от капацитета – исторически максимум.
Иран разполага и с известен капацитет за съхранение на суров петрол под формата на „плаващи резервоари“, тоест закотвени кораби. По този начин могат да се съхраняват около 127 милиона барела, казва пред Al Jazeera на 14 април Фредерик Шнайдер, старши сътрудник към Middle East Council on Global Affairs.
Ще трябва ли Иран да намали добива?
Мую Сю, старши анализатор на суровия петрол в Kpler, казва пред Al Jazeera, че блокадата в крайна сметка може да принуди Иран да намали производството.
„Въпреки това, тъй като все още има наличен капацитет за съхранение на сушата (достатъчен приблизително за 20 дни при сегашното производство на Иран), очакваме всяко намаляване на добива да бъде постепенно през следващата седмица, с по-голяма вероятност за ускоряване през май“, казва тя.
Подобна оценка прави и старшият сътрудник на CGEP Антоан Халф. В статия, публикувана от CGEP във вторник, той пише, че може да мине известно време, преди американската блокада да принуди Иран да спре производството си „в значителен мащаб“.
Халф обаче добавя, че Иран все пак може да реши да спре добива „доста агресивно“, но това „по-скоро ще бъде въпрос на избор, отколкото на необходимост“.
Той обяснява: „Това би освободило значителен капацитет за съхранение и би позволило по-плавно възобновяване на операциите, когато условията го позволят и ограниченията бъдат облекчени, като така се ограничат негативните ефекти от блокадата върху дългосрочните доставки.“
Защо това има значение?
Спирането на петролното производство крие риск от увреждане на подземните залежи чрез намаляване на налягането в резервоарите, навлизане на вода или газ в производствените пластове и промяна в потока на петрола. Това може да направи част от залежите по-трудни или по-скъпи за добив впоследствие, казват експерти.
Възобновяването на производството също може да бъде бавно и скъпо, тъй като включва ремонти на корозирало оборудване или отпушване на тръбопроводи.
Спирането на добива би довело и до спад в приходите на Иран от износ. Анализатори обаче казват, че за няколко месеца Иран може да продължи да печели от петрол, който вече се транспортира по море.
Кенет Кацман, бивш анализатор по Иран в Congressional Research Service във Вашингтон, казва, че при американската блокада Иран не изнася нов петрол, но в момента държи между 160 и 170 милиона барела на танкери по света.
Източник: AljaZeera
