Ливан на ръба: евентуална среща Аун–Нетаняху заплашва да взриви крехкото примирие
Бейрут, Ливан – Докато сраженията в южен Ливан продължават, натискът върху президента Джоузеф Аун да се срещне с израелския премиер Бенямин Нетаняху нараства – събитие, което може допълнително да разпали вътрешното напрежение в страната.
Крехко примирие между САЩ и Иран се запазва въпреки напрежението около Ормузкия проток
Въпреки че все още няма определена дата, според информации Аун ще посети Белия дом по-късно през май – месец след първите преки преговори между Израел и Ливан от десетилетия насам, които разделят ливанското общество.
Решението за започване на преки преговори с Израел силно разгневява „Хизбула“ – подкрепяната от Иран политическа и военна групировка. „Хизбула“ иска край на войната, но предпочита това да стане посредством непреки преговори, както и чрез изтегляне на израелските войски от ливанска територия.
Анализатори коментират пред Al Jazeera, че дълбоките вътрешнополитически и конфесионални разломи в Ливан правят евентуална среща между Аун и Нетаняху във Вашингтон малко вероятна, тъй като подобен дипломатически ход не среща широка подкрепа сред различните обществени и религиозни групи в страната.
„Натискът за среща между Аун и Нетаняху е продиктуван от желанието на Вашингтон за видим резултат“, казва пред Al Jazeera Дания Арайси, старши анализатор в New Lines Institute for Strategy and Policy. „Примирието от 26 април изтича на 17 май, американското посолство в Бейрут вече публично обвързва подкрепата на САЩ с провеждането на срещата, а администрацията на Тръмп търси възможност за снимка в стил „Авраамови споразумения“, която да представи Ливан като следващото звено след примирието с Иран.“
Израелски провокации
Израел започва войната си срещу Ливан през октомври 2023 г., ден след началото на войната в Газа. През ноември 2024 г. Израел и „Хизбула“ се споразумяват за примирие, но Израел продължава периодично да атакува Ливан, нарушавайки примирието повече от 10 000 пъти за 15 месеца.
„Хизбула“ в крайна сметка отвръща на 2 март, след убийството на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей два дни по-рано.
Израел нахлува в Ливан, където систематично унищожава южни градове и села, а от 2 март насам атаките му убиват почти 2700 души, включително над 100 здравни работници. Повече от 1,2 милиона души са разселени заради израелските нападения, като заповедите за евакуация продължават.
Въпреки примирието, обявено от президента на САЩ Доналд Тръмп на 16 април, Израел и „Хизбула“ продължават сраженията, основно на ливанска територия, окупирана от израелските сили.
В опит да спре войната и да сложи край на израелската окупация на южен Ливан, ливанското правителство се съгласява на преки преговори с израелското правителство с посредничеството на САЩ – но тези разговори се водят между израелския и ливанския посланик във Вашингтон, а не между високопоставени представители.
От своя страна Израел заявява, че иска ливанското правителство да разоръжи „Хизбула“, за да бъдат северните израелски градове защитени от атаки.
Някои представители на ливанското правителство твърдят, че усилията им за разоръжаване на „Хизбула“ са подкопани от израелските нарушения на примирието и атаките срещу Ливан. На 2 март ливанското правителство обявява военната дейност на „Хизбула“ за незаконна.
По време на атаките си тази година Израел се опитва да засили съществуващите сектантски разделения в Ливан, включително чрез опити да предизвика напрежение между шиитската общност, от която „Хизбула“ черпи основната си подкрепа, и останалите религиозни групи в страната.
Напрежението между различните общности в Ливан напоследък се изостря. Като пример за това ливанска телевизия излъчва анимация, представяща бойците на „Хизбула“ и техния лидер Наим Касем като герои от мобилната игра Angry Birds. В отговор поддръжници на „Хизбула“ разпространяват изображения с обидно съдържание срещу маронитския християнски патриарх.
Според анализатори на Аун – който е маронитски християнин – ръкостискане с Нетаняху, човек, който наскоро публикува видео от разрушения, извършени от израелските сили в южен Ливан, би било възприето от мнозина в Ливан като допълнителна провокация.
„Гледката, при която президента Аун се ръкува с Нетаняху, би имала много негативни последици в Ливан“, казва пред Al Jazeera Никълъс Бланфорд, старши сътрудник към Atlantic Council и автор на книга за „Хизбула“.
Без регионална подкрепа
Вероятността подобна среща да се състои обаче изглежда намалява.
От своя страна Аун заявява, че моментът за среща с Нетаняху не е подходящ.
„Първо трябва да постигнем споразумение за сигурност и да спрат израелските атаки срещу нас, преди да повдигнем въпроса за среща помежду ни“, заявява ливанският президент в понеделник.
На вътрешнополитическо ниво идеята за среща между Аун и Нетаняху среща ограничена подкрепа. Председателят на парламента Набих Бери, твърд съюзник на „Хизбула“, заявява, че преговори с Израел не могат да започнат преди края на войната, а друзкият лидер Уалид Джумблат казва, че Ливан не може да преговаря, докато е под обстрел.
„Колебанието на Аун показва, че той не разполага с вътрешна подкрепа, необходима за легитимирането на президентска среща, докато Израел все още окупира позиции в Ливан, ударите продължават и милион души остават разселени“, казва Арайси.
Според Надим Хури от базираната в Париж Arab Reform Initiative ситуацията би могла да бъде различна „ако примирието беше спазвано по-стриктно и ако разрушенията не продължаваха, включително разрушаването на църкви и християнски села“.
Но без по-широка политическа и обществена подкрепа, казва Хури, той не вярва Аун да се съгласи на среща с Нетаняху.
„Аун няма ясна регионална подкрепа и не само „Хизбула“ се противопоставя“, казва Хури пред Al Jazeera. „Не смятам, че [Аун] да извърши политическо самоубийство в момент, когато няма какво да бъде предложено. Условията не са налице.“
Натискът обаче изглежда идва от Вашингтон, където Тръмп, въпреки че поставя началото на война срещу Иран с последици за голяма част от региона, продължава последователно да изгражда образа си на миротворец.
„Администрацията на Тръмп рискува да действа прибързано в стремежа си да организира символична среща между президента Аун и Нетаняху“, казва Бланфорд. „Вашингтон трябва да прояви по-голяма сдържаност. Необходимо е да бъде осъзната изключително сложната политическа и обществена реалност в Ливан. А символиката в подобни моменти има особена тежест.
Наскоро, когато американският посланик в Ливан Мишел Иса е попитан за пряка среща между Аун и Нетаняху, той омаловажава чувствителността на темата. Според него би било полезно Аун да изложи условията си, а Нетаняху да ги изслуша.
Анализатори обаче казват, че част от американската администрация осъзнава колко деликатно би било налагането на подобна среща между Израел и Ливан.
„Някои хора в американската администрация разбират, че такава среща ще дестабилизира Ливан и осъзнават, че в момента това не е добра идея предвид продължаващата ситуация, атаките и разрушенията в страната“, казва Хури.
Без подкрепа от Саудитска Арабия
Липсата на подкрепа за подобен ход не е само вътрешна, но и регионална.
През последните седмици саудитски представители провеждат срещи с Аун и Бери в опит да постигнат обща позиция между ливанските политически фигури. Саудитска Арабия се опитва да придържа Ливан към по-широката арабска позиция за отказ от нормализиране на отношенията с Израел, докато не бъде очертан ясен политически план за създаването на палестинска държава.
„Саудитска Арабия и други държави в арабския регион не са особено склонни към [пряка среща между лидерите] в момента“, казва Хури. „Те определено искат примирие в Ливан, но не искат страната да води преки преговори с Израел.“
В крайна сметка Хури и други анализатори смятат, че вътрешните и регионалните фактори работят срещу пряка среща, която може да разпали вътрешното напрежение в Ливан. Подобна среща би могла да се случи едва след разрешаването на редица въпроси.
„Това е пъзел на много нива“, казва Хури. „В настоящия контекст не мисля, че Аун ще се срещне насаме с Нетаняху.“
