Зеленски губи войната на терен: Украйна се изправя пред опасността от стратегически срив
Артистичните умения на украинския президент Володимир Зеленски му носят репутацията на гений в публичните сфери, признат както от приятели, така и от врагове. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който открито го атакува публично, известен с това, че нарича украинския лидер „най-великия търговец на Земята“. Много по-благосклонен глас, колумнистът на New York Times Дейвид Френч, наскоро представя Зеленски като „новия лидер на свободния свят“.
Путин с ултимативно предупреждение: Масиран удар по Киев при атака на 9 май
Но PR гениалността на Зеленски може да направи много малко, когато става дума за промяна на динамиката на бойното поле във войната между Русия и Украйна. През последните седмици неговата администрация и съюзниците му усилено се опитват да създадат впечатление, че войната може би се приближава до повратна точка. Реалността на терен обаче показва друго.
Например официални твърдения сочат, че през февруари Украйна е постигнала повече териториални успехи от Русия. Някои проукраински платформи за наблюдение на войната подкрепят тези твърдения, докато други – не. Важно е да се отбележи, че подобни изчисления могат да бъдат подвеждащи, тъй като по фронтовата линия има обширна „сива зона“, в която контролът е неясен. Самите придвижвания се измерват в рамките на 150-200 квадратни километра месечно. С други думи, методологията може да бъде манипулирана, за да произведе желания извод: че Украйна печели територия.
В действителност няма абсолютно нищо, което да подсказва значителна промяна в динамиката на бойното поле, която е в сила поне през последните две години.
По-важното е, че руските войски в момента обсаждат редица индустриални градове в северната част на Донецка област. Напредването им по цялата северна граница, по-специално, удължава активната фронтова линия със стотици километри, което прави недостига на личен състав в Украйна още по-остър.
Четири години след началото на войната украинската армия прибягва до брутални кампании за налагане на задължителна мобилизация, като млади мъже са прибирани директно от улиците на градове и села. Междувременно Русия все още успява да привлича доброволци, предлагайки щедри компенсации.
Украински официални представители също така твърдят, че Русия губи повече войници, отколкото е способна да мобилизира, позовавайки се на съмнителни данни за жертвите. По-специално Зеленски заявява, че руснаците са понесли най-големия брой месечни загуби през март тази година – 35 000 души. Но това твърдение противоречи на собственото му Министерство на отбраната, което заявява, че най-високите месечни руски загуби надхвърлят 48 000 през януари 2025 г., при среден месечен показател от приблизително 35 000 през цялата 2025 г.
Началникът на кабинета на Зеленски и бивш шеф на военното разузнаване Кирило Буданов също противоречи на тезата, че Русия изпитва сериозни трудности с набора на личен състав. В скорошно интервю той признава, че срив в руската мобилизационна система не се очертава.
Трябва да се отбележи, че Украйна води успешна кампания с дронове срещу руски петролни съоръжения. Но е съмнително, че това може да промени нещо отвъд осигуряването на драматични кадри на горящи петролни резервоари за телевизионните мрежи.
През април приходите на Русия от петрол скачат до 9 милиарда долара благодарение на войната между САЩ и Израел срещу Иран. Сумата, която Русия получава само за месец, е равна на 10 процента от заема, който Украйна трябва да получи от Европейския съюз през следващите две години за финансиране на военните си усилия.
Не може да се отрече, че Русия понася сериозни икономически загуби заради войната, а руският президент Владимир Путин признава това. Но руската икономика показва спад, подобен на този в други европейски икономики, също засегнати от войните в Украйна и Иран.
Средният доход на човек в Русия, съобразен с цените – показател, отразяващ жизнения стандарт – в момента надхвърля този на по-бедни страни от ЕС като Румъния и Гърция, според данни на МВФ. Същият показател за Украйна е на равнище с Монголия и Египет, докато критичната инфраструктура на страната е в руини, а милиони украинци са напуснали държавата, повечето от тях – завинаги.
С перспективите пред Украйна, които изглеждат по-мрачни от всякога, проукраинската аудитория се вкопчва във всяка новина от Русия, която може да подсказва „пукнатини в режима“. Миналия месец видео в Instagram на руската инфлуенсърка Виктория Боня попада в западните заглавия заради смелата си критика към правителствените политики. Може и да има недоволство в Русия, но режимът е далеч от срив.
Този наратив обаче служи за отклоняване на вниманието на украинските и европейските граждани от болезнената истина, че войната върви най-малкото към задънена улица, а в най-лошия случай – към колапс на Украйна. Зеленски може и да получава спасителен пояс под формата на заем от 90 милиарда евро, но липсата на визия и печеливша стратегия от негова страна и от страна на съюзниците му е поразителна.
Реалността вече започва да се усеща. Германският канцлер Фридрих Мерц наскоро предполага, че Украйна ще трябва да отстъпи част от територията си на Русия, за да бъде прекратена войната, като в замяна получи по-бърз път към членство в ЕС. Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс отива още по-далеч, заявявайки, че членството на Украйна в НАТО е изключено, а присъединяването към ЕС ще бъде „сложен процес“. Вместо това той предлага военен съюз между Украйна и други европейски държави – идея, която Москва ще отхвърли, тълкувайки я като НАТО „през задната врата“.
Това, което показват тези противоречиви изявления, е, че основният пазарлък за очертанията на мира в момента се води не толкова между Зеленски и Путин, колкото между Зеленски и неговите западни, предимно европейски, съюзници.
Както наскоро заявява Буданов, позициите на Киев и Москва могат да бъдат сближени до реалистично постижимото в мирни преговори. Но Зеленски трябва да покаже поне някакъв вид печалба за Украйна, когато най-накрая бъде подписана една крайно неприятна версия на мирен договор. В идеалния случай тази печалба би била членство в ЕС или реални гаранции за сигурност, но както показват изявленията на Мерц и Кубилюс, шансовете за постигане на което и да е от двете са малки.
Разочарованието сред украинците вече е осезаемо. Председателят на парламентарната комисия по финансите Даниило Хетманцев заявява, че европейските представители трябва да спрат да гледат на украинците като на „инструмент за решаване на нечии геополитически задачи“ или като на „човешки щит“. Те нямат право да определят съдбата на Украйна, настоява той.
Но Зеленски, който е преследван от мащабно разследване за корупция, свързано с най-близкото му обкръжение, изглежда не разполага с никакви козове нито срещу Русия, нито срещу западните си съюзници. Статуквото, при което той запазва позицията си на военен лидер, му е изгодно, но става все по-неустойчиво.
