Европа прагматизъм или геополитика: Мадяр прогнозира завръщане към руския газ след края на войната
Европейският енергиен пазар може да се окаже на прага на нов стратегически обрат, след като унгарският премиер Петер Мадяр заяви, че след края на войната в Украйна държавите от Европейския съюз вероятно ще възобновят покупките на руски природен газ заради икономическите реалности и необходимостта от по-ниски енергийни цени. Изказването му предизвика сериозен отзвук в европейските политически среди, защото идва в момент, когато Брюксел официално продължава политиката по ограничаване на енергийната зависимост от Москва. Интервюто на Мадяр поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на сегашната енергийна стратегия на ЕС и открива нов дебат за баланса между политика, икономика и сигурност. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Свлачището край Пампорово вкара МРРБ в парламента за спешни обяснения
Унгарският премиер Петер Мадяр даде мащабно интервю за полското издание „Rzeczpospolita“, в което коментира бъдещето на европейската енергийна политика, отношенията с Русия, войната в Украйна и вътрешнополитическата ситуация в Унгария след победата му над Виктор Орбан.
„Смятам, че когато войната приключи, целият Европейски съюз ще се върне към покупките на руски газ, защото той е по-евтин. Това се диктува от факторите на конкуренцията и географията“, заявява Мадяр в интервюто, публикувано от rp.pl.
Той подчертава, че макар Брюксел да следва линия за ограничаване на руските енергийни доставки, реалната икономическа ситуация в Европа може да принуди държавите членки да преосмислят настоящия курс. Според него индустриалната конкурентоспособност на Централна Европа зависи пряко от цената на енергията.
Мадяр обяснява, че Унгария и Полша имат нужда от по-ниски цени на газа и електроенергията, за да останат конкурентоспособни на глобалния пазар. По думите му именно това е причината Будапеща да подхожда прагматично към темата за руските енергийни ресурси.
„Разбирам критиките към тази позиция, но моят мандат е да осигуря не само сигурност на доставките, а и по-ниски цени за унгарските граждани и бизнеса“, казва още унгарският премиер.
Маринов NEWS отбелязва, че интервюто идва в особено чувствителен момент за Европейския съюз, когато редица държави все още изпитват сериозен натиск заради високите енергийни разходи, а индустриалният сектор в Европа предупреждава за загуба на конкурентоспособност спрямо САЩ и Азия.
В разговора си с полската медия Мадяр подчертава, че географията остава ключов фактор за европейската енергетика.
„Победихме Орбан, но географията не се е променила. Русия ще остане там, където е. Също както Унгария и Полша“, заявява той.
Тази фраза се превърна в една от най-коментираните части на интервюто, защото ясно показва опита на новото унгарско правителство да изгради по-прагматичен подход към отношенията с Москва, без официално да се дистанцира от общата линия на ЕС.
Петер Мадяр обаче не пропуска да подчертае, че Русия продължава да представлява заплаха за Европа.
„Русия представлява заплаха за целия Европейски съюз и за Европа. Това не подлежи на съмнение“, казва той.
Според наблюдатели именно тази комбинация от прагматизъм и твърдост към Кремъл отличава новия унгарски премиер от предишното управление на Виктор Орбан.
В интервюто Мадяр обръща внимание и на ценовата разлика между руския газ и втечнения природен газ, който Европа започна да внася в по-големи количества след началото на войната.
По думите му втечненият газ, доставян през Балтийско море и терминалите в Полша, остава значително по-скъп от тръбния газ, идващ от Русия, Румъния или Австрия.
Той заявява, че Унгария е готова да преговаря за доставки на втечнен газ през полския терминал в Гданск, но подчертава, че крайната цена зависи не само от Варшава, а и от Съединените щати и международните енергийни пазари.
Мадяр допълва, че Будапеща подкрепя изграждането на нови интерконектори и използването на европейски средства за подобряване на енергийната свързаност в региона.
Темата за руските енергийни доставки остава особено чувствителна за Европейския съюз. След началото на войната в Украйна Брюксел предприе серия от мерки за намаляване на зависимостта от руски газ, включително увеличаване на вноса на втечнен природен газ от САЩ, Катар и Норвегия.
Въпреки това редица анализатори предупреждават, че пълното отказване от руските енергийни ресурси ще изисква години и огромни инвестиции.
Информация на Reuters също потвърждава, че държави като Унгария и Словакия продължават да се противопоставят на плановете на ЕС за окончателно прекратяване на руския газов внос до 2027 година. Според международната агенция Будапеща смята, че по-скъпите алтернативи могат сериозно да навредят на икономиката и индустрията на Централна Европа.
Reuters съобщава още, че Европейският съюз официално планира постепенно спиране на руския газ до края на 2027 година, но редица страни членки вече изразяват опасения за бъдещите цени на енергията и риска от икономически сътресения.
Петер Мадяр използва интервюто и за да коментира отношенията с Украйна.
Той заявява, че Будапеща е готова да отвори нова глава в отношенията с Киев, но само ако бъдат гарантирани правата на унгарското малцинство в Закарпатието.
„Имаме над 100 хиляди унгарци в Украйна, които нямат основни права. Говорим за право на език, култура и административна автономия“, подчертава унгарският премиер.
По думите му Унгария вече е представила на украинската страна позиция в 11 точки и очаква конкретни резултати от техническите разговори между двете държави.
Мадяр заявява ясно, че защитата на унгарското малцинство е условие Будапеща да подкрепи започването на преговори за членство на Украйна в Европейския съюз.
„Това е условие sine qua non“, казва той.
Изявлението показва, че въпреки по-умерения тон спрямо Киев, новото унгарско правителство няма намерение да се отказва от твърдата си позиция по въпроса за националните малцинства.
В интервюто Мадяр коментира и вътрешнополитическата обстановка в Унгария след изборната победа над Виктор Орбан.
Той твърди, че обществото е било изморено не само от предишното управление, но и от старата опозиция, както и от целия политически и медиен елит.
„Хората бяха преситени от старата система. Те искаха не просто смяна на правителството, а смяна на режима“, заявява унгарският премиер.
Според него новото управление разполага със силен обществен мандат и конституционно мнозинство, което ще позволи сериозни реформи в държавното управление.
Мадяр дори обявява намерение за промени в унгарската конституция.
„Трябва да променим унгарската конституция и ще го направим. Това е само първата стъпка“, подчертава той.
Новият министър-председател говори и за необходимостта от реформи в съдебната система и държавните институции.
Той заявява, че хора, които според него са били част от стария режим, трябва да бъдат отстранени от ключови позиции.
В същото време Мадяр подчертава, че не желае политически репресии срещу Виктор Орбан.
„Всеки, който е нарушил закона, ще се изправи пред съда. Но не премиерът трябва да решава кой да влиза в затвора“, казва той.
Особено силен международен отзвук предизвикаха думите му за Джордж Сорос.
В интервюто Мадяр категорично отхвърля тезата, че Сорос е символ на демокрацията в Унгария.
„В никакъв случай той не е символ на демокрацията в Унгария, а още по-малко във Великобритания или Индия“, заявява премиерът.
Той подчертава, че Сорос е предприемач, а не политик с демократичен мандат.
„Съвсем различно е да имаш мандат, получен чрез избори, и да си бизнесмен без политическа отговорност“, казва още Мадяр.
Изказването му идва на фона на дългогодишния конфликт между Виктор Орбан и структурите, свързвани със Сорос, както и на ожесточените политически дебати около ролята на неправителствените организации в Централна Европа.
Интересен момент от интервюто е и изборът на Полша за първо официално посещение на Петер Мадяр като министър-председател.
Той заявява, че вижда в полския премиер Доналд Туск естествен партньор за новото унгарско управление.
„Усещаме експреса на промените, тръгнал от Варшава“, казва Мадяр.
Според политически анализатори това е ясен сигнал за опит на Будапеща да подобри отношенията си с Брюксел след години на конфликти между ЕС и управлението на Виктор Орбан.
В същото време обаче новият унгарски премиер не крие, че възнамерява да защитава националния интерес на страната си дори когато това влиза в противоречие с политиката на Европейската комисия.
Темата за бъдещето на руския газ в Европа вероятно ще остане една от най-спорните през следващите години.
От една страна, Брюксел продължава стратегията за енергийна независимост от Москва. От друга – високите производствени разходи, инфлацията и натискът върху европейската индустрия принуждават много държави да търсят по-евтини енергийни решения.
Именно затова думите на Петер Мадяр предизвикаха толкова сериозна реакция в Европа.
Неговото интервю показва, че въпросът за руските енергийни доставки далеч не е окончателно затворен и вероятно ще остане централна тема в европейската политика дори след края на войната в Украйна.
Международни наблюдатели отбелязват, че позицията на унгарския премиер отразява нарастващото напрежение между икономическата логика и геополитическите цели на Европейския съюз.
Докато част от европейските лидери настояват за окончателно скъсване с руските енергийни ресурси, други предупреждават, че подобен ход може да доведе до трайно отслабване на европейската индустрия и до нова енергийна криза.
Именно поради тази причина интервюто на Петер Мадяр вече се разглежда като едно от най-важните политически изказвания по темата за бъдещето на европейската енергетика през последните месеци.
Независимо дали прогнозата му ще се сбъдне, едно е сигурно – дебатът за руския газ и бъдещето на европейската енергийна стратегия тепърва ще се задълбочава.
Източник: Маринов NEWS
