Венецуела скърби след опустошителните земетресения: Хиляди загинали, десетки хиляди са в неизвестност
Венецуела преживява една от най-тежките природни трагедии в своята съвременна история, след като две мощни земетресения разтърсиха страната в рамките на по-малко от минута. Хиляди семейства загубиха свои близки, цели квартали бяха разрушени, а спасителните екипи продължават да търсят оцелели сред руините. Докато надеждата постепенно отслабва, болката и гневът на местните жители се засилват. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Една седмица след бедствието официалните данни сочат, че най-малко 2645 души са загинали, след като на 24 юни страната беше ударена от две последователни земетресения с магнитуд 7,2 и 7,5. Сеизмичните трусове са настъпили в интервал от по-малко от една минута, което значително е увеличило разрушителната им сила и е оставило хиляди хора без възможност да се спасят.
Както съобщава Al Jazeera, спасителните операции продължават денонощно, въпреки огромните разрушения. Международни спасителни екипи, заедно с местни доброволци, използват тежка техника, лопати, кирки и чукове, за да достигнат до хората, които може все още да са затрупани под останките на срутени сгради.
Според информация на Организацията на обединените нации повече от 38 500 души все още се водят в неизвестност. Венецуелските власти вече са поръчали около 10 000 специални чувала за съхранение на тела, което подсказва, че броят на жертвите вероятно ще нарасне значително през следващите дни.
Навсякъде в засегнатите райони картината е ужасяваща. Напукани пътища, срутени мостове, разрушени жилищни блокове и прекъснати комуникации затрудняват спасителните дейности. Хиляди хора остават без домове и са принудени да нощуват в паркове, площади и временни палаткови лагери.
Особено тежко е положението в крайбрежния град Ла Гуайра, който е сред най-силно пострадалите населени места. Десетки високи жилищни сгради са напълно разрушени, а миризмата на разлагащи се тела се носи из улиците. Жителите стоят с часове край руините, надявайки се спасителите да открият техни близки живи или поне да намерят телата им, за да могат да ги погребат достойно.
Много от оцелелите вече открито обвиняват властите за мащаба на трагедията. Според тях строителството на обществени жилища е било извършвано некачествено, без необходимите стандарти за безопасност. Освен това те смятат, че държавните институции не са били подготвени да реагират адекватно при бедствие с подобен мащаб.
Недоволството е насочено и към управляващата Обединена социалистическа партия на Венецуела, която според част от гражданите е създала система, белязана от корупция и недостатъчни инвестиции в обществената инфраструктура и службите за извънредни ситуации.
Временно изпълняващата длъжността президент Делси Родригес защити действията на правителството и заяви, че институциите са реагирали възможно най-бързо при създалите се обстоятелства. Тя отхвърли обвиненията, че държавата е могла да предприеме по-ефективни мерки.
Маринов NEWS проследява развитието на ситуацията, която продължава да се изменя с всеки изминал ден. Спасителните операции не спират, а международната помощ продължава да пристига в страната.
Сред най-тежките свидетелства са разказите на хората, преживели трагедията.
58-годишната Ринери Перейра, която работи като подолог в Ла Гуайра, описва преживяното като най-страшните секунди в живота си. По думите ѝ е наблюдавала как една след друга жилищните сгради се сриват пред очите ѝ, а шумът от разрушенията е бил неописуем. Тя споделя, че почти всички нейни съседи са загинали и че почти всеки телефонен разговор носи новината за смъртта на познат или дългогодишен клиент. Жената твърди, че помощта в района идва основно от доброволци, частни компании и чуждестранни посолства, докато държавната подкрепа почти не се усеща.
36-годишната Дейлин Ариас разказва, че по време на трусовете хората са се прегръщали и плачели от страх. Днес тя прекарва дните си пред останките на жилищния си блок с надеждата съпругът ѝ да бъде открит жив. Последният им разговор бил минути преди земетресението, когато той ѝ казал, че е на учебни занятия след работа. Оттогава няма никаква следа от него. Жената споделя, че въпреки огромната болка е благодарна за международната помощ, която достига до пострадалите.
49-годишният уличен търговец Франсис Александър Гомес оцелява по случайност заедно със сина си, защото по време на земетресението били навън, разхождайки кучетата си. Когато се върнали, установили, че жилищната им сграда е напълно рухнала. След като прекарали нощта в изоставен автомобил, двамата стигнали пеша до временен лагер в Каракас, където получили палатка, дрехи и храна. По думите му основната помощ идва от международната общност, а не от държавните институции.
30-годишната Виктория Робайна си спомня, че по време на земетресението се е намирала на плажа. Пред очите ѝ множество сгради се сринали, а много хора загинали. Тя разказва, че синът ѝ продължава да преживява силен психологически шок и всяка нощ се буди уплашен. Семейството останало без електричество четири дни и не можело да се върне в Ла Гуайра заради тежката миризма, липсата на вода и продължаващата опасност. Според нея част от хуманитарната помощ не достига до нуждаещите се.
57-годишната фризьорка Лузмидла Аречедера споделя, че по време на трусовете е била убедена, че тя и майка ѝ няма да оцелеят. След като опасността преминала, семейството открило, че две от домашните им котки липсват. След три дни издирване успели да намерят едната, но другата все още е изчезнала. Жената също твърди, че доброволците и обикновените хора са оказали много по-осезаема подкрепа от държавните институции.
Парамедикът Уилис Мадрид разказва, че медицинските екипи работят под огромно напрежение. Освен пострадалите от разрушенията, лекарите ежедневно се грижат и за хора със сериозни хронични заболявания като диабет и високо кръвно налягане, чието състояние се е влошило вследствие на преживения стрес и липсата на нормални условия за лечение. По думите му най-необходимите помощи в момента са лекарства, медицинско оборудване и консумативи.
Докато спасителните операции продължават, надеждата за намиране на още оцелели все още не е изчезнала. В същото време хиляди семейства чакат новини за своите близки, а Венецуела е изправена пред огромното предизвикателство да се възстанови след едно от най-разрушителните бедствия в своята история.
Източник: Маринов NEWS
