България поиска промени в новите санкции на ЕС срещу Русия, след което даде подкрепа за пакета
България се оказа в центъра на европейските преговори по 21-вия пакет санкции срещу Русия, след като официално поиска отпадането на няколко имена от подготвяния санкционен списък. След като българските възражения бяха взети предвид, София заяви готовност да подкрепи новите ограничителни мерки. Развитието предизвика политически реакции както в Брюксел, така и сред държавите членки, тъй като решенията за санкциите в Европейския съюз се приемат единствено с пълен консенсус. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Политически сблъсъци за външния курс на България: Остри обвинения за мястото на страната в Европа
Българският външен министър Велислава Петрова потвърди, че страната е настоявала за отпадането на имената на руския патриарх Кирил, основателя на „Лукойл“ Вагит Алекперов и Искандар Кахрамонович Махмудов на компания, свързана с доставката на компоненти за софийското метро. По думите ѝ българските аргументи са били приети в рамките на преговорите, поради което страната вече подкрепя санкционния пакет. Информацията беше официално потвърдена от БНР и БТА, както и от изявлението на министъра пред медиите в Брюксел.
Същата информация беше потвърдена и от Euronews, според която България успешно се е противопоставила на включването на патриарх Кирил и Вагит Алекперов в проекта на санкционния списък. Медията отбелязва, че премахването на тези имена е станало в рамките на преговорите между държавите членки, като пакетът все още изисква единодушно одобрение преди окончателното му приемане.
Според дипломатически източници обсъжданията по санкционния пакет са били значително по-сложни от първоначално очакваното. Освен България, резерви по отделни текстове са изразили и други държави членки, включително Гърция по въпроси, свързани с енергетиката, както и Австрия по финансови теми. Именно необходимостта от постигане на единодушие е наложила серия от компромиси, за да бъде запазено единството на Европейския съюз по отношение на санкционната политика срещу Москва.
Вагит Алекперов е сред най-известните представители на руския енергиен сектор и дългогодишен ръководител на „Лукойл“. Българските власти аргументираха позицията си с необходимостта да бъдат отчетени потенциалните последици за икономически интереси и стратегически сектори, свързани с дейността на компании от групата в страната. По отношение на патриарх Кирил София изрази становище, че санкционирането на религиозен лидер не би допринесло за постигането на целите на европейските ограничителни мерки.
Въпреки постигнатия компромис окончателното приемане на 21-вия санкционен пакет остава предмет на допълнителни преговори между държавите членки. Европейската комисия и дипломатите в Брюксел продължават работата по останалите спорни текстове, така че да бъде осигурена необходимата подкрепа от всички страни в Съюза. Очакванията са, че през следващите дни ще стане ясно дали пакетът ще бъде окончателно приет в настоящия му вид или ще претърпи нови промени.
Анализ на Маринов NEWS: Случаят показва, че процесът на приемане на санкции в Европейския съюз остава изцяло зависим от постигането на консенсус между всички държави членки. България използва това правило, за да защити конкретни национални позиции, без в крайна сметка да блокира целия пакет. Подобни преговори показват, че европейската санкционна политика все по-често се превръща в баланс между общата външнополитическа линия на ЕС и защитата на специфичните икономически и национални интереси на отделните държави.
Източник: Маринов NEWS
