Кремъл затръшва вратата за компромис: Путин поставя целия Донбас на масата на войната, нито крачка назад
Руският президент Владимир Путин е втвърдил условията си за прекратяване на войната, като вече настоява Москва да установи контрол над целия Донбас и да запази завзетите участъци в Сумска и Харковска област. Информацията идва от източници, запознати с позицията на Кремъл, но засега не е потвърдена официално от руското президентство. Ако бъде доказана, промяната практически погребва очакванията за бърз териториален компромис и превръща преговорите в продължение на фронта с дипломатически средства. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Според публикацията Москва вече не разглежда връщането на контролирани от руските сили украински територии като разменна монета при бъдещо споразумение. Путин бил решен да постигне пълен контрол над Донецка област, включително чрез военна сила, а заетите райони край границата в Сумска и Харковска област да бъдат запазени като буферна зона. Това е съществено отстъпление от по-ранните неофициални сценарии, допускащи ограничено руско изтегляне срещу украинско оттегляне от останалата под контрола на Киев част на Донбас.
„Русия вече не е готова да върне част от окупираните територии на Украйна като елемент от сделка за прекратяване на войната“, гласи основното твърдение в материала на Glasove.com, който се позовава на Bloomberg и на източници, запознати с обсъжданията в Кремъл. Това е ключовата уговорка: става дума за медийна информация от анонимни източници, а не за публикуван руски меморандум или официално изявление на Путин с подробно изложени нови условия.
Описаната от Glasove.com позиция се потвърждава в основната си част от по-ранни данни на Reuters. Агенцията съобщи, че искането Украйна да предаде останалите около 5000 квадратни километра от Донецка област се е превърнало в главната преграда пред споразумение. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи получаването на целия Донбас като „много важно условие“. Така новата информация не възниква във вакуум, а надгражда линия, която Москва последователно отстоява от месеци.
Разликата с предишните дипломатически сондажи е в съдбата на териториите извън Донбас. През август 2025 година Reuters съобщи, позовавайки се на три източника, че Москва е допускала връщане на малки завзети участъци в Харковска, Сумска и Днепропетровска област. Срещу това Киев е трябвало да напусне контролираните от него части на Донбас, да се откаже от членство в НАТО и да не допуска западни войски. Сегашната версия премахва дори ограничената възможност за такава размяна.
Bloomberg свързва предполагаемото втвърдяване с разпадането на неофициалните разбирания, приписвани на срещата между Путин и американския президент Доналд Тръмп в Анкъридж. Вашингтон не е потвърждавал, че там е постигната окончателна договореност за териториите. В Москва обаче многократно се позоваваха на така наречения „дух на Анкъридж“. Ако Кремъл действително смята този политически прозорец за затворен, руската стратегия вече не търси размяна, а налагане на резултат чрез натиск, изтощение и постепенно променяне на фронтовата линия.
Допълнително напрежение създават украинските удари с голям обсег по руска територия, включително срещу петролна инфраструктура, логистични обекти и цели около Москва. Al Jazeera отбелязва, че кампанията срещу руските рафинерии се стреми да засегне приходите, снабдяването и вътрешната устойчивост на Москва. Кремъл използва подобни атаки като аргумент за разширяване на буферните зони. Киев отговаря, че ударите са насочени към инфраструктура, която обслужва руските военни операции, и представляват част от отбраната срещу продължаващото нахлуване.
Към военния натиск се прибавя и икономическата заплаха от Вашингтон. Обсъжданите санкционни мерки срещу държави, купуващи руски енергийни ресурси, могат да ударят не само Москва, но и големи нейни партньори. Именно тук преговорите се превръщат в опасна надпревара: САЩ опитват да увеличат цената на продължаващата война, а Кремъл демонстрира, че няма да отстъпи под натиск. Вместо да приближи компромиса, всяка нова заплаха може да повиши предварителната цена, която страните поставят за връщане към масата.
Териториалният спор остава непреодолим и по юридически причини. Москва обяви Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област за части от Руската федерация след непризнати от Украйна и голяма част от международната общност допитвания. Киев настоява, че не може законно да подарява земя, която Русия не е успяла да завземе. Xinhua съобщи след преговорите в Женева, че ключовите въпроси, включително Донбас и Запорожката атомна електроцентрала, са останали нерешени въпреки проведените двустранни и тристранни разговори.
Военната логика също не обещава бърза развръзка. Пълното овладяване на Донецка област би изисквало руските сили да превземат добре защитени градове и отбранителни линии, изграждани с години. Това означава нови загуби, огромен разход на боеприпаси и продължителни операции, без гаранция за стратегически пробив. Путин вече е заявявал, че Русия ще постигне контрол над Донбас „по военен или друг начин“, както съобщи Reuters. Подобна формула оставя отворена дипломацията, но превръща капитулацията на противника в нейна предварителна цена.
За Украйна отказът от останалата част на Донецка област би означавал не просто загуба на територия, а изоставяне на населени места, укрепления и важни транспортни направления. Киев се страхува, че прекратяване на огъня без надеждни гаранции само ще даде време на Русия да се прегрупира. Москва, от своя страна, твърди, че западните оръжия и евентуалното присъствие на чужди сили превръщат Украйна в постоянна военна заплаха. Двете позиции вече не се разминават по отделни детайли, а по самата представа как трябва да изглежда сигурността след войната.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че втвърдяването на Кремъл не е сигнал за близък мир, а опит предварително да бъдат пренаписани границите на допустимия компромис. Путин залага, че времето, фронтовият натиск и умората на западните общества ще принудят Киев към отстъпление. Украйна разчита, че удари по руската икономика и нови санкции ще обърнат тази сметка. Между тези две стратегии дипломатическото пространство се свива опасно, а Донбас от предмет на преговори отново се превръща в кървава мярка за политическа воля.
Източник: Маринов NEWS
