Бангладеш избира президент на първите оспорвани избори от 35 години
Бангладеш провежда първите си оспорвани президентски избори от 35 години насам, като кандидатът на управляващата Националистическа партия на Бангладеш (BNP) Мирза Фахрул Ислам Аламгир се изправя срещу бившия армейски офицер Оли Ахмад, номиниран от 11-партийната опозиционна коалиция, ръководена от Джамаат-е-Ислами. Вотът има предимно символично значение, но се провежда на фона на дълбоко политическо преустройство след падането на дългогодишния премиер Шейх Хасина. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Американската морска крепост стана капан: екипажът на „Ейбрахам Линкълн“ рухва зад стоманените стени
Гласуването се провежда в парламента между 08:00 и 11:00 часа по Гринуич, като резултатът се очаква няколко часа по-късно. Право на глас имат общо 349 депутати, според избирателната комисия на страната.
Изборите бяха предизвикани от оставката на президента Мохамед Шахабудин, който през 2023 г. беше избран без конкуренция като кандидат, подкрепен от партията Авами Лийг на сваления премиер Шейх Хасина. Шахабудин напусна поста по средата на петгодишния си мандат, след като остана на президентската длъжност по време на отстраняването на Хасина през август 2024 г., последвалото временно управление на Мухамад Юнус и завръщането на BNP на власт през февруари.
Последният път, когато президентските избори в Бангладеш са били оспорвани, е през октомври 1991 г. Тогава кандидатът на BNP Абдур Рахман Бисвас побеждава номинирания от Авами Лийг Бадрул Хайдер Чоудхури със 172 срещу 92 гласа. Оттогава всички президентски избори са били без реална конкуренция.
Въпреки историческия характер на вота, изходът изглежда практически предрешен. От 349-те депутати с право на глас 247 са представители на BNP, докато 90 принадлежат към опозиционния съюз, воден от Джамаат-е-Ислами. Това дава на Аламгир убедително мнозинство.
Въпреки това изборите имат важно символично значение за държава, която се опитва да възстанови и промени институциите си две години след въстанието от 2024 г., довело до края на 15-годишното управление на Шейх Хасина.
Аламгир, на 78 години, е един от най-известните лидери на BNP. Той става изпълняващ длъжността генерален секретар на партията през 2011 г., а през 2016 г. официално поема поста. В продължение на години той е сред основните публични лица на партията, докато тя се намира в опозиция.
След победата на BNP на парламентарните избори тази година Аламгир става министър на местното управление, развитието на селските райони и кооперациите. В сряда той благодари на премиера Тарик Рахман за номинацията и заяви, че няма да прави компромиси с независимостта и суверенитета на Бангладеш.
Неговият съперник е 85-годишният пенсиониран полковник Оли Ахмад. Той е ветеран от Освободителната война на Бангладеш през 1971 г., председател на Либералдемократическата партия и шесткратен депутат.
Ахмад някога е бил близък съратник на бившия президент Зиаур Рахман, баща на настоящия премиер Тарик Рахман. След като напуска армията през 1979 г., Ахмад се присъединява към BNP през 1980 г. По-късно става министър на комуникациите в правителството на бившия премиер Халеда Зия, а през 2006 г. основава собствената си партия.
Номинацията му е политически любопитна, тъй като основният му поддръжник – Джамаат-е-Ислами – се е противопоставял на независимостта на Бангладеш през 1971 г. и е подкрепял Пакистан по време на войната. Самият Ахмад обаче е воювал за освобождението на страната.
„Хората, независимо от раса или религия, изпитват огромна привързаност към него. Неговата почтеност е рядкост сред политиците в Бангладеш“, заяви пред Al Jazeera бившият служител на Bangladesh Bank Анварул Ислам, който подкрепя Аламгир.
Други граждани обаче предпочитат Ахмад. Според строителен мениджър от столицата Дакa пенсионираният полковник е по-опитен политик, докато BNP не е изпълнила обещанията си за държавни реформи.
Макар президентът да е държавен глава, конституцията предоставя на институцията ограничени изпълнителни правомощия. Съгласно член 48(3) президентът трябва да действа по съвет на премиера, с някои изключения, включително при назначаването на министър-председателя и главния съдия.
Политологът Али Риаз, участвал в Националната комисия за консенсус по реформите, заяви пред Al Jazeera, че връщането на оспорван президентски вот е положително развитие, но значението му не трябва да бъде преувеличавано. По думите му ограничените правомощия на президента правят изборите по-скоро символични.
Дебатът за ролята на президента е свързан и с реформите след въстанието през 2024 г. Националната харта за реформи предлага държавният глава да бъде избиран от двете камари на парламента. Идеята за горна камара обаче все още не е реализирана.
Съществуват и въпроси относно свободата на депутатите при гласуването. Член 70 от конституцията може да доведе до загуба на депутатско място, ако парламентарист гласува срещу собствената си партия. Това поражда въпроса дали депутатите действително имат възможност да избират независимо своя кандидат за президент.
За семействата на над 1400 души, загинали при действията на силите за сигурност по време на въстанието през 2024 г., смяната на президента е закъсняла, но важна стъпка. Санджида Хан Дийпти, майка на 17-годишен младеж, загинал по време на протестите, заяви пред Al Jazeera, че децата им са дали живота си за демокрацията.
Така, въпреки че резултатът изглежда предрешен заради численото превъзходство на BNP, изборите бележат рядък момент в политическата история на Бангладеш. За първи път от повече от три десетилетия депутатите имат два кандидата за президентския пост, което дава символичен знак за промяната в страната след драматичните политически събития от последните години.
„Маринов NEWS“ ще продължи да следи политическите промени в Бангладеш и развитието на реформите в страната.
Източник: Маринов NEWS
