Фабрика за омраза: Нетаняху мобилизира крайната десница, докато светът обръща гръб на Израел
Докато международната подкрепа за Израел се пропуква под тежестта на войната в Газа, кабинетът на Бенямин Нетаняху все по-открито търси политическо спасение в съюз с европейската крайна десница и в послания, представящи мюсюлманските общности като заплаха за западните общества. Журналистически публикации, изследвания на общественото мнение и анализи на координирани онлайн кампании очертават тревожна картина: страхът, религиозното противопоставяне и дигиталните манипулации се превръщат в инструменти на международна политическа битка, чиито последици далеч надхвърлят границите на Близкия изток. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#МариновNEWS #Израел #Нетаняху #Газа #Палестина #Ислямофобия #Пропаганда #Дезинформация #КрайнаДесница #Европа #САЩ #Канада #БлизъкИзток #МеждународнаПолитика #ОбществениНагласи
Тръмп взриви съюза с Канада: Отава отвръща с митнически удар за 20 милиарда долара
В публикация на сайта Al Jazeera бившият служител на американския Държавен департамент Джош Пол посочва, че в началото на 2026 година израелското правителство е организирало конференция срещу антисемитизма с участието на представители на европейски националистически формации. Сред споменатите политически сили са испанската „Вокс“, унгарската ФИДЕС и френският „Национален сбор“. Авторът цитира предупреждението на Нетаняху за „нашествието на радикалния ислям“ и описва политическо сближаване между израелските управляващи и западни партии, известни с агресивна реторика срещу мигрантите и мюсюлманските общности.
Израелският сайт The Times of Israel потвърждава провеждането на конференцията и публикува позицията на министъра по въпросите на диаспората Амихай Шикли. Според него националистическите партии трябва да бъдат разглеждани като партньори срещу радикалния ислямизъм, който той определя като основна заплаха за еврейските общности. Изданието отбелязва също, че поканите към крайнодесни представители са предизвикали остра реакция сред еврейски организации и обществени лидери. Така самата израелска преса очертава конфликт между правителствената стратегия и позициите на част от международната еврейска общност.
Полският аналитичен център OSW също разглежда конференцията от 26 и 27 януари като етап от продължителното сближаване между управлението на Нетаняху и европейската националистическа десница. Според анализа форумът е събрал политически представители от Европа, Америка и Австралия, а посланията му са подчертавали противопоставянето срещу критиците на израелската политика. Парадоксът е очевиден: борбата срещу антисемитизма се превръща в сцена за формации, чието историческо наследство и отношение към малцинствата пораждат сериозни възражения, включително сред представители на самите еврейски общности.
Зад политическото прегрупиране стоят числа, които трудно могат да бъдат заглушени с гръмки речи и рекламни кампании. Изследване на Pew Research Center показва, че медианният дял на хората с неблагоприятно мнение за Израел достига 67 процента в 36 изследвани държави. Положително отношение изразяват едва 25 процента. В редица европейски страни негативните оценки доминират категорично, като по-младите поколения често са значително по-критични. Тези резултати показват, че репутационният срив не е ограничен до отделни активистки групи, а обхваща широки обществени слоеве.
Особено чувствителна за израелските управляващи е промяната в Съединените щати, които остават ключов политически и военен съюзник. Проучване на Gallup установява, че 41 процента от американците симпатизират повече на палестинците, срещу 36 процента, които заявяват по-голяма симпатия към израелците. Разликата не е статистически значима, но бележи драматично разместване спрямо десетилетията, през които Израел поддържаше ясно предимство. Още по-показателно е, че 57 процента подкрепят създаването на независима палестинска държава.
Докато доверието ерозира, дигиталното пространство се превръща в бойно поле, където емоциите се експлоатират чрез мрежи от съмнителни профили. Лабораторията DFRLab към Атлантическия съвет документира кампания около страницата United Citizens for Canada, насочена към канадска аудитория. Изследователите установяват най-малко 50 профила във Facebook, 18 в Instagram и над 100 в социалната мрежа X, които разпространяват антимюсюлмански послания. Част от профилите използват изображения, генерирани чрез изкуствен интелект, повтарящи се коментари и координирани публикации, предназначени да създадат привидност за масово обществено недоволство.
Същото разследване описва и методите, чрез които страховете се превръщат в политически продукт. Според DFRLab мрежата е разпространявала внушения, че канадските мюсюлмани представляват опасност за обществото, а пропалестинските демонстрации прикриват намерения за налагане на религиозни правила. Компанията Meta потвърждава пред изследователите, че е предприела действия срещу идентифицирани профили след вътрешна проверка. Подобна операция не просто атакува конкретна общност, а подкопава способността на обществото да различава реален граждански дебат от изкуствено организирана информационна мобилизация, захранвана от алгоритми и фалшива идентичност.
Канадската агенция The Canadian Press, цитирана от сайта Lethbridge News Now, представя и позицията на израелските власти: правителството отхвърля твърденията, че стои зад въпросната операция. Публикацията посочва, че обвинения за израелска връзка са отразени от The New York Times и израелския вестник Haaretz, докато изследователи описват съдържание, представящо канадските мюсюлмани като заплаха. Разграничението е съществено: съществуването на координирана кампания е документирано, но пряката отговорност на израелското правителство остава предмет на обвинения, които то отрича.
Междувременно политическата цена на войната продължава да расте и в отношенията с традиционни партньори. Агенция Reuters съобщава, че Полша е привикала израелския посланик, след като Израел е прекратил наказателно разследване за удар по хуманитарен конвой в Газа през 2024 година. При атаката загиват седем служители на World Central Kitchen, включително полски гражданин. Австралия също реагира дипломатически заради смъртта на свой гражданин. Случаят показва, че натискът срещу израелските власти идва и от държави, които настояват за отговорност при гибелта на хуманитарни работници.
Когато дискусията за действията в Газа бъде подменена с внушението, че всяка критика представлява подкрепа за екстремизъм, публичният дебат неизбежно се изкривява. Подобна логика заличава границата между терористичните организации, цивилното палестинско население и милионите мюсюлмани, живеещи в Европа и Северна Америка. Едновременно с това тя поставя под натиск и еврейски организации, които отхвърлят съюзите с крайната десница. Резултатът е политическа среда, в която реалните въпроси за сигурността, международното право и защитата на цивилните отстъпват пред удобното производство на вътрешни врагове.
Данните на Pew Research Center разкриват и още едно неудобно обстоятелство: отношението към Израел все по-силно зависи от политическата принадлежност. В Съединените щати 83 процента от хората с либерални възгледи имат неблагоприятно мнение за страната, срещу 37 процента сред консервативните избиратели. Подобни разлики се наблюдават във Франция, Германия, Испания, Канада и Австралия. Това означава, че залагането на националистически партии може временно да укрепи подкрепата в определен политически лагер, но същевременно ускорява загубата на доверие сред млади хора, умерени избиратели и широки граждански общности.
Сближаването между кабинета на Нетаняху и европейската крайна десница поставя и болезнен въпрос за начина, по който историческата памет се използва в съвременната политика. Когато конференция срещу антисемитизма се превръща в площадка за партии, критикувани за ксенофобия и враждебност към малцинствата, моралното послание неизбежно се размива. Борбата срещу омразата не може убедително да се води чрез подхранване на друга омраза. Именно тази вътрешна противоречивост обяснява защо критиките срещу подобни форуми идват не само от палестински организации, но и от представители на еврейската диаспора.
Анализът на „Маринов NEWS“ показва, че политическата стратегия, основана върху страх от мюсюлманите и сделки с крайната десница, може да произведе шумни заглавия, но трудно ще възстанови международното доверие. Докато обществените проучвания отчитат нарастващо неодобрение, а дипломатически скандали и разследвания поддържат вниманието върху Газа, пропагандната мобилизация рискува да задълбочи изолацията на израелското управление. Истинската сигурност не се изгражда чрез демонизиране на цели религиозни общности. Тя изисква политическа отговорност, защита на цивилните, прозрачност и отказ от опасната практика общественото недоволство да бъде пренасочвано към удобен враг.
Източник: Маринов NEWS
