Пуканки и анимационни филми: Кино в Газа предоставя възможност за кратко бягство от войната
Всяка седмица група разселени момичета в Газа получава възможност за няколко часа да забрави за войната и да се потопи в свят на филми, игри и разговори. В импровизирано кино в Дейр ел-Балах телевизор заменя големия екран, пластмасови столове – киносалона, а пуканките допълват усещането за нормален живот. Инициативата предоставя на момичета между 11 и 16 години безопасно пространство за общуване, сам изразяване и психологическа подкрепа. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Франция пред политически трус: Меланшон се изстрелва към балотаж срещу Льо Пен
За 14-годишната Натали ал-Хатум всеки четвъртък е специален ден. Тя се приготвя рано, сбогува се с майка си и тръгва към центъра, където се провежда седмичната прожекция. За нея това не е просто гледане на филм, а възможност за временно откъсване от реалността.
„Много харесвам киното, защото ни дава промяна на обстановката. Кара те да се чувстваш така, сякаш не живееш във войната и не преживяваш тези трудни дни“, разказва Натали.
Историята е публикувана от Al Jazeera, откъдето са данните за инициативата и разказите на момичетата и организаторите.
Натали е родом от квартал Ремал в град Газа, но след разрушаването на дома ѝ тя живее със семейството си в една наета стая в централната част на анклава. Семейството ѝ едва е оцеляло при атаката, а по време на войната момичето губи своя дядо, баба и братовчед.
„Тези случки ми повлияха много психологически. Бях в шок. Винаги си спомням моментите, които имах с братовчед ми, и ставам много тъжна“, споделя тя.
Въпреки продължаващите трудности Натали намира моменти на спокойствие в училището и в центъра, организиран с участието на Union of Medical Care and Relief Organizations-USA. Там тя може да общува с други момичета и за кратко да се откъсне от ежедневието.
„Всеки път, когато идвам в центъра, се чувствам спокойна. Чувствам се щастлива“, казва Натали.
Прожекциите са предназначени за момичета на възраст между 11 и 16 години. Целта не е само да бъде показан филм, а да се пресъздаде цялостното усещане от посещение на кино. Има импровизиран билетен пункт, пуканки, игри и допълнителни занимания.
Сесиите продължават между един и два часа. Първоначално са участвали около 15–20 момичета, но интересът постепенно се увеличава. В момента една прожекция може да събере между 35 и 40 участнички, като много от тях водят свои приятелки.
15-годишната Рама Абу Мохамед описва влизането в центъра като попадане в „друг свят“. За нея това е място, където може да се откъсне от постоянния натиск на войната.
„Чувствам, че се откъсвам от напрежението на войната и от всичко, през което преминаваме навън. Това е много безопасно място за нас“, казва Рама.
Центърът дава на момичетата възможност да говорят за преживяванията си, без да се чувстват неудобно или засрамени. Разговорите след филмите са част от психологическата подкрепа. Организаторите обсъждат героите, техните решения и емоции и насърчават участничките да споделят собствените си чувства.
Филмите се подбират така, че да засягат теми, близки до ежедневието на момичетата. Сред тях са управлението на емоциите, личната грижа, безопасността и начините за справяне с трудни ситуации.
Психосоциалният фасилитатор Джехан Абу Зануна, която помага за организирането на инициативата, обяснява, че киното е част от по-широка програма за психологическа подкрепа на децата.
„Децата в Газа преживяха много трудни неща във време, което би трябвало да бъде тяхното детство“, казва тя.
Според нея целта е децата временно да бъдат откъснати от палатките, жегата, насекомите и суровите условия, с които се сблъскват ежедневно. След прожекциите разговорите продължават, като момичетата получават възможност да обсъждат емоциите си и посланията на филма.
Особено внимание се отделя на личните граници, безопасността и разпознаването на неподходящо поведение. Организаторите посочват, че животът в палатки често означава почти никакво лично пространство, докато родителите са изцяло погълнати от ежедневната борба за оцеляване.
За Рама тези разговори са също толкова важни, колкото и самите филми. Тя смята, че момичетата трябва да знаят как да реагират в различни ситуации и да разбират собствените си граници.
Според Захра Абу Мохамед, представител на организацията, разселените семейства са под огромен психологически натиск. Затова децата се нуждаят от място, където да говорят, играят и общуват с връстници.
„Избрахме киното, защото то не е само за забавление“, обяснява тя. Филмите позволяват на организаторите да разговарят за емоциите по естествен начин, без децата да усещат заниманията като традиционен урок.
За Натали и Рама този кратък престой в импровизираното кино има значение именно заради живота, към който трябва да се върнат след това. Рама казва, че след всяка среща се чувства така, сякаш е „презаредила енергията си“, преди отново да се изправи пред трудностите.
Натали също се прибира в претъпканата стая, където живее със семейството си, но с различно настроение. Тя се чувства по-лека и позитивна и с нетърпение очаква да разкаже на приятелите и майка си какво е гледала и научила.
„Иска ми се тази дейност да бъде всеки ден. Иска ми се никога да не свършва“, казва тя.
За тези момичета импровизираното кино не е просто място за филми. То е кратко пространство на сигурност, приятелство и надежда – възможност за няколко часа да бъдат просто деца, далеч от страха и тежестта на войната.
Източник: Маринов NEWS
