Тръмп и Ким отново отварят вратата: ядреният покер на Корейския полуостров се завръща
След години на замразени контакти, ракетни изпитания и взаимни заплахи се появиха първи сигнали, че Вашингтон и Пхенян отново опипват почвата за директен диалог. Южнокорейското разузнаване смята, че среща между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун може да бъде организирана при подходящи условия, въпреки че конкретни преговори още не са потвърдени. Зад внимателните дипломатически жестове стоят ядрени бойни глави, военни учения, санкции и тежкото наследство на провалената среща в Ханой. Мирът отново е на масата, но до него лежи зареден револвер. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#СевернаКорея #САЩ #КимЧенУн #ДоналдТръмп #ЮжнаКорея #ЯдрениОръжия #Пхенян #Вашингтон #КорейскиПолуостров #Денуклеаризация #ВоенниУчения #Дипломация #Азия #Геополитика #МариновNEWS
Пекин размаха заплахата над Тихия океан: Тайван превърна срещата в Палау в геополитическо бойно поле
Според Reuters южнокорейският депутат Юн Кун-йон е съобщил след брифинг на Националната разузнавателна служба, че Северна Корея и Съединените щати показват признаци на възможно завръщане към диалога. Разузнавателната оценка не съдържа потвърждение за конкретни контакти, канали или договорена дата. „Среща може да се проведе по всяко време“, заявява депутатът. Тръмп вече обяви желание да се срещне с Ким по-късно през годината и разпореди ограничаване на част от съвместните американско-южнокорейски учения.
Korea Times потвърждава, че оценката идва от южнокорейската разузнавателна служба и че Сеул вижда реална възможност за американско-севернокорейска среща. Изданието обаче подчертава липсата на потвърдени преки контакти между Пхенян и Вашингтон. Това разграничение е решаващо: политическият сигнал не е започнал преговорен процес. Разузнавателните служби анализират публични изявления, кадрови движения и промени във военната активност, но дори точната оценка на намеренията не гарантира, че двете страни ще стигнат до обща маса.
Al Jazeera съобщи по-рано, че Тръмп е определил реакцията на Ким към американските сондажи като „много положителна“. Американският президент отново изтъкна личните си отношения със севернокорейския лидер и представи разговорите като начин да бъде намален рискът за Южна Корея. Тази дипломация се опира силно на личностите, а не на траен институционален механизъм. Предишните срещи произведоха исторически снимки и гръмки декларации, но не създадоха проверим график за ограничаване на ядрената програма или устойчив режим на сигурност.
Xinhua припомня ключовото условие, поставено от Ким Чен Ун: диалог със САЩ е възможен, ако Вашингтон се откаже от предварителното настояване Северна Корея да се денуклеаризира. Пхенян вече третира ядрения си арсенал като необратим елемент от държавния суверенитет и сигурността. Това превръща бъдещите разговори в преговори между две коренно различни цели. САЩ искат поне ограничаване на оръжията, докато Северна Корея търси признаване като ядрена държава, премахване на санкциите и гаранции, че режимът няма да бъде атакуван.
Council on Foreign Relations показва, че преговорите за севернокорейската ядрена програма се движат в повтарящ се цикъл: ескалация, санкции, обещания, временна отстъпка и ново ускоряване на въоръжаването. Десетилетия дипломатически усилия не успяха да спрат развитието на ракетите и бойните глави на Пхенян. Всеки нов процес започва от по-лоша стратегическа позиция, защото Северна Корея използва времето между срещите, за да усъвършенства възможностите си. Тръмп може да възстанови канала за комуникация, но не може да изтрие натрупаното недоверие с лична химия и няколко срещи.
Най-голямото препятствие остава денуклеаризацията. Вашингтон традиционно настоява за пълно, проверимо и необратимо премахване на севернокорейските ядрени способности. Пхенян възприема подобно искане като покана за беззащитност и припомня съдбата на режими, отказали се от стратегическите си програми. За Ким ядреното оръжие не е само военно средство, а гаранция за оцеляване и основен източник на международно влияние. Без него Северна Корея би останала бедна и изолирана държава. С него тя принуждава американски президенти, китайски лидери и регионални сили да я третират като неизбежен фактор.
Решението на Тръмп да ограничи част от съвместните учения със Южна Корея може да бъде представено като жест към Пхенян, но носи политическа цена. Северът отдавна определя маневрите като подготовка за нападение, докато Сеул и Вашингтон ги смятат за необходима защита срещу реална военна заплаха. Намаляването им може да създаде пространство за дипломация, но също да породи съмнения в американската решимост. Ако жестът остане без севернокорейски отговор, Тръмп ще бъде обвинен, че е предоставил отстъпка без компенсация и е отслабил готовността на съюза.
Пхенян междувременно продължава да обвинява Съединените щати във враждебна политика и обещава да укрепва ядрения си потенциал. Севернокорейските власти посочват американските оръжейни доставки за Южна Корея, ученията с Япония и критиките за човешките права като доказателства, че Вашингтон не е променил стратегическите си намерения. Това двойно послание — готовност за разговор и едновременно ускоряване на въоръжаването — не е противоречие, а добре отработена тактика. Ким влиза в диалог от позиция на сила и постоянно повишава цената, която противникът трябва да плати за ограничено сътрудничество.
Сеул има жизнен интерес разговорите да започнат, но и основателен страх да не бъде заобиколен. При предишната дипломация между Тръмп и Ким решения за ученията и регионалната сигурност понякога изглеждаха като лична договорка между двама лидери, докато Южна Корея носеше непосредствения риск. Президентът Ли Дже-мьон подкрепя намаляването на напрежението и търси възстановяване на междукорейските канали. Но всяка сделка, която признава Северна Корея като постоянна ядрена сила без надеждни ограничения, ще предизвика тежък дебат дали Сеул също трябва да придобие собствено ядрено оръжие.
Китай наблюдава процеса с двойствен интерес. Пекин не желае война или внезапен срив на севернокорейския режим, който би могъл да изпрати бежанци към границата и американски сили по-близо до китайска територия. Същевременно Китай не иска напълно независима и непредвидима ядрена Северна Корея. Диалогът между Вашингтон и Пхенян може да стабилизира региона, но може и да намали влиянието на Пекин върху Ким. Русия също разшири отношенията си със Северна Корея, предоставяйки на режима допълнителни дипломатически и икономически възможности извън китайския контрол.
Япония ще настоява в евентуалните разговори да бъдат включени ракетните заплахи и въпросът за японските граждани, отвлечени от севернокорейски агенти. Токио се опасява, че Вашингтон може да се концентрира върху междуконтиненталните ракети, способни да достигнат САЩ, и да остави без решение по-късите системи, насочени към Япония и Южна Корея. Подобна сделка би защитила американската територия, но би разклатила доверието в съюзническите гаранции. Истинската регионална сигурност изисква договореност, която ограничава целия опасен арсенал, а не само оръжията, тревожещи Белия дом.
Предишните срещи на Тръмп и Ким в Сингапур, Ханой и демилитаризираната зона доказаха, че двамата могат да създадат политически спектакъл от световен мащаб. Провалът в Ханой обаче показа границите на личната дипломация. Северна Корея поиска значително облекчаване на санкциите срещу частични ядрени стъпки, а американската страна прецени предложението като недостатъчно. Без предварително договорени технически параметри нова среща рискува да повтори същата сцена. Усмивките и ръкостисканията могат да намалят напрежението, но центрофугите и ракетните установки не се демонтират с телевизионен кадър.
Анализът на „Маринов NEWS“ е трезвен: сигналите за диалог са добра новина, но все още са само сигнали. Тръмп търси голям дипломатически успех, а Ким иска признание, санкционни облекчения и фактическо приемане на Северна Корея като ядрена сила. Именно тук се крие опасността — срещата може да намали риска от война, но и да узакони резултата от години ядрено изнудване. Истински пробив ще има само при проверими ограничения, постоянни комуникационни канали и участие на регионалните съюзници, а не при поредната размяна на комплименти.
Източник: Маринов NEWS
