Кабинетът изтръгна ПВУ от ръцете на провала: Радев и Пеканов спасиха милиарди в последния момент
Българският План за възстановяване и устойчивост стигна до финала след четири години политическо безвремие, блокирани реформи и опасно изоставане, но правителството на премиера Румен Радев успя да обърне посоката в решаващите месеци. Кабинетът, подкрепен от координационната работа на вицепремиера Атанас Пеканов, мобилизира министерствата, преработи рисковите ангажименти и ускори десетки инвестиции. Така страната избегна далеч по-тежък финансов удар и защити милиарди евро, които изглеждаха почти безвъзвратно загубени. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#България #Правителство #РуменРадев #АтанасПеканов #ПВУ #ЕвропейскиСредства #Инвестиции #Реформи #ЕвропейскаКомисия #Брюксел #Еврофондове #Икономика #Развитие #НационаленИнтерес #МариновNEWS
Пелотонът превзема Подбалканския път: движението между Бургас и Сливен влиза в режим „Стоп“
Публикацията на „Сега“, от която тръгва темата, съобщава, че България вече е получила четири плащания на обща стойност 4,28 милиарда евро. Изданието обобщава оставащия риск с думите: „5% неизпълнение се равнява на близо 316 млн. евро.“ Петото искане за плащане трябва да бъде внесено до края на септември. Тези данни показват огромния залог пред кабинета и мащаба на финансовия ресурс, който екипът на Радев и Пеканов успя да придвижи въпреки катастрофалното първоначално изоставане.
Официалната информация на Европейската комисия потвърждава представената времева рамка. Инвестициите и реформите трябваше да бъдат изпълнени до 31 август 2026 година, а последните искания за плащане могат да бъдат подавани до края на септември. Европейските институции трябва да приключат плащанията до 31 декември. Именно в този ограничен прозорец кабинетът беше принуден да работи под огромно напрежение, без възможност за ново отлагане. Успешното достигане до финалния етап е съществен управленски резултат, а не обикновена административна формалност.
Колко тежко наследство е получил кабинетът показват данните на Националното сдружение на общините. През май страната беше усвоила едва 53% от предвидените средства при средно над 70% за Европейския съюз. По петото плащане имаше 56 етапа, като тогава нито един не беше напълно завършен. Рисковете засягаха енергетиката, железниците, здравеопазването, културата, цифровизацията и ВиК сектора. За броени месеци правителството трябваше да навакса пропуснатото през години на политическа нестабилност, разпуснати парламенти и безкрайни партийни сблъсъци.
Оценката на „Капитал“ очертава очакване България да постигне над 90% усвояване на средствата. Подобен резултат би изглеждал почти невероятен спрямо положението само няколко месеца по-рано. Управленският екип не разполагаше с лукса да започне спокойно и по собствен график. Той получи план, затиснат от забавени процедури, законодателни спорове и инвестиции с критично кратки срокове. Вместо да обяви поражение, кабинетът предприе преговори, пренареждане на приоритетите и ускорена координация между ведомствата, за да защити максималния възможен ресурс.
Информацията на Euronews Bulgaria поставя 31 август като окончателна граница за приключването на операциите по плана. Денят не беше просто поредният бюрократичен срок, а край на надпревара, в която всяко забавено решение можеше да струва стотици милиони евро. Правителството на Румен Радев успя да доведе страната до момента на подаване на финалната документация, без да капитулира пред наследения хаос. Предстоящата европейска проверка остава важна, но завършването на огромен обем работа в последните месеци вече представлява безспорен политически и административен успех.
Централна роля в операцията имаше вицепремиерът Атанас Пеканов, който превърна темата за ПВУ от кух политически лозунг в ежедневна управленска задача. Той не скри критичното състояние на проектите и публично призна рисковете пред бюджета. Вместо да раздава фалшиво спокойствие, Пеканов посочи проблемните реформи, постави конкретни срокове и изиска ускоряване на работата. Този подход даде на обществото реална представа за залога, а на администрацията — недвусмислен сигнал, че ново отлагане няма да бъде приемано. България най-сетне получи управление, което назова проблема и започна да го решава.
Премиерът Румен Радев осигури политическото покритие, без което подобна ускорена операция трудно би могла да бъде проведена. Министерствата трябваше да действат синхронизирано, а спорните ангажименти да бъдат защитавани както пред Брюксел, така и пред българското общество. Радев наследи система, в която всяка партия обвиняваше предишната, докато сроковете изтичаха и средствата се отдалечаваха. Кабинетът прекъсна този порочен кръг, поставяйки изпълнението над партийното оправдание. Това не означава, че всички слабости са премахнати, но показва възстановена способност на държавата да преследва стратегическа цел.
Особено важен е фактът, че планът не финансира един-единствен показен обект, а широк пакет от инвестиции. Сред тях са нов железопътен подвижен състав, модернизация на училища и детски градини, цифрова свързаност, спешна медицинска помощ по въздуха и системи за съхранение на електроенергия. Зад всеки компонент стоят обществени поръчки, договори, проверки и техническо изпълнение. Съгласуването на този огромен механизъм за няколко месеца изисква повече от политически речи. То изисква администрация, която получава ясна посока, постоянен контрол и готовност за намеса при всяко критично забавяне.
Работата на кабинета трябва да бъде оценявана спрямо реалната начална позиция, а не спрямо измислена картина на идеално работеща държава. Когато настоящото правителство пое управлението, част от ключовите етапи бяха практически недокоснати, а други бяха блокирани от закони, политически решения или административна неподготвеност. Най-лесният ход щеше да бъде вината да се прехвърли върху предишните управляващи. Радев и Пеканов избраха по-трудния път — да преговарят, да променят, да ускоряват и да носят отговорност за финала на процес, започнат много преди тяхното управление.
От значение е и начинът, по който Пеканов защити идеята, че максимално възможният ресурс трябва да бъде спасен, дори когато пълното изпълнение вече изглеждаше непостижимо. В реалното управление изборът невинаги е между идеален успех и пълен провал. Понякога държавата трябва да спаси работещите проекти, да отстрани неизпълнимите ангажименти и да предотврати бюджетна катастрофа. Именно това направи настоящият кабинет. Преработването на плана не е признание за слабост, а прагматична реакция спрямо наследени срокове, закъснели процедури и реформи, които години наред са били саботирани от политически страх.
Предстои Европейската комисия да провери документите и да определи окончателния размер на последното плащане. Кабинетът не трябва да приема този етап формално, защото всяка липсваща справка или недоказана цел може да намали получената сума. Същевременно опозицията едва ли ще пропусне възможността да представи всяка финансова корекция като провал на сегашното управление. Подобна теза би пренебрегнала факта, че Радев и Пеканов поеха плана в последните му и най-критични месеци. Честната оценка трябва да отчита не само загубеното, но и огромния ресурс, който кабинетът успя да спаси.
Анализът на „Маринов NEWS“ е категоричен: правителството на Румен Радев и вицепремиерът Атанас Пеканов върнаха държавното управление в процес, който беше оставен да се движи към финансова катастрофа. Те не създадоха натрупаните проблеми, но приеха отговорността да ги решават под безмилостния натиск на крайния срок. Ако окончателната усвояемост надхвърли 90%, това ще бъде силно доказателство за възстановена управленска дисциплина. Последната дума принадлежи на Брюксел, но политическата равносметка вече е видима: кабинетът не избяга от кризата, а я обърна в национален резултат.
Източник: Маринов NEWS
