Небето се превърна в кланица: Русия и Украйна хвърлиха стотици дронове в нова нощ на разрушение
Войната между Русия и Украйна навлезе в поредна опасна фаза, след като масирани въздушни атаки удариха Киев, Одеска област и цели дълбоко в руска територия. Украйна съобщи за най-малко 12 загинали и сериозни поражения върху железопътни, жилищни, енергийни и пристанищни обекти. Москва заяви, че атаките ѝ са насочени срещу военна инфраструктура, докато руските власти докладваха за стотици свалени украински дронове. Част от военните данни не могат да бъдат независимо потвърдени. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Русия #Украйна #Киев #Одеса #Москва #Дронове #Ракети #Война #Ескалация #ЧерноМоре #ПВО #Инфраструктура #ЦивилниЖертви #Геополитика #МариновNEWS
Киев под безмилостен въздушен натиск: 6-ти ден сирени, жертви и изтощена отбрана
Основната информация на Associated Press описва атаката като „шести пореден ден на руски удари“ срещу Киев и други украински области. Според украинските власти Русия е използвала балистични и крилати ракети, реактивни безпилотни апарати и други ударни средства. Съобщава се за най-малко 12 загинали, сред които деца и чужд гражданин, както и за повече от десет ранени. Руската страна заявява, че целите са били свързани с украинската военна инфраструктура, а не с цивилното население.
Информацията на Reuters потвърждава представената от Associated Press картина на широкомащабна атака, като добавя подробности за Одеска област. По данни на украинските власти са повредени пристанищна и енергийна инфраструктура, жилищна сграда и граничният пункт „Орловка“ край Румъния. Обработката на граждани и автомобили през пункта временно е преустановена. Президентът Володимир Зеленски твърди, че са били поразени съоръжения, свързани с украинския износ. Москва не е представила подробен публичен списък на всички поразени обекти.
Данните, публикувани от The Guardian, показват, че украинската противовъздушна отбрана твърди, че е унищожила пет балистични ракети „Искандер“, седем крилати ракети от различни типове и 187 от общо 218 дрона. Украинските военни съобщават за попадения на 28 места, предимно в Киев, Одеса и околните райони. Точният общ брой изстреляни ракети не е публикуван. Сред загиналите в Киев се съобщава за железопътни служители, поразени при удар върху депо в лявобрежната част на столицата.
Руската страна представя съвсем различна картина на въздушната война. Според съобщенията, обобщени от Associated Press, руската противовъздушна отбрана твърди, че е прехванала 516 украински дрона над 18 области, Крим и Черно море. При украинска атака е възникнал пожар в района на петролното пристанище Уст Луга. Тези данни са съобщени от руски официални институции и не могат да бъдат независимо проверени в пълен обем. Киев редовно определя руските петролни бази, рафинерии, военни складове и логистични центрове като легитимни цели.
Продължаващото нарастване на цивилните жертви беше поставено и пред Съвета за сигурност на ООН. Представители на организацията предупредиха през юли, че руските атаки показват модел на удари, засягащи украински градове и жизненоважна инфраструктура. Москва отхвърля обвиненията, че целенасочено атакува цивилни, и настоява, че провежда удари срещу военни и военно-промишлени обекти. Международното хуманитарно право обаче изисква страните да разграничават военните цели от цивилните, да предприемат предпазни мерки и да избягват нападения, при които очакваната вреда за населението е несъразмерна.
Особено тревожна е появата на по-голям брой реактивни ударни дронове. Те са по-бързи от масово използваните безпилотни апарати с витлово задвижване и оставят на противовъздушната отбрана значително по-малко време за откриване и прехващане. Комбинацията от различни типове дронове, крилати ракети и балистични средства има за цел да претовари радарите и наличните системи. Дори когато голяма част от целите бъде унищожена, отломките и отделните пробили боеприпаси могат да причинят пожари, разрушения и човешки жертви в гъсто населени райони.
Украйна изпитва сериозен недостиг на ракети за системите Patriot, които са сред малкото средства, способни ефективно да противодействат на високоскоростни балистични цели. Запасите на Съединените щати също са под натиск заради конфликта с Иран и необходимостта Вашингтон да защитава собствени сили и съюзници. Киев се опитва да осигури стотици допълнителни прехващачи преди зимата с европейско финансиране. Ако доставките се забавят, Русия може да получи по-широк прозорец за атаки срещу енергийни съоръжения, транспортни възли и промишлени предприятия.
Ударите срещу Одеска област имат значение, което надхвърля непосредствените разрушения. Черноморските и дунавските пристанища са жизненоважни за украинския износ на зърно, метали и други стоки. Повредата на терминали, електроснабдяване или гранични пунктове принуждава товарите да бъдат пренасочвани към железопътни линии и по-малки речни пристанища. Това увеличава цената на логистиката, забавя доставките и може да засегне международните пазари. Румънската граница превръща всяка атака в непосредствен риск до територията на НАТО, макар да няма данни за целенасочен руски удар срещу алианса.
Украинските атаки срещу руски петролни обекти преследват огледална икономическа цел — да затруднят производството, съхранението и износа на горива, които носят приходи на Москва и снабдяват руските въоръжени сили. Подобни удари вече принудиха руското правителство да ограничи износа на дизелово гориво, за да защити вътрешния пазар. Ефектът обаче не остава само в Русия. Намаленото предлагане на горива, увеличените застрахователни рискове и опасността за морския транспорт могат да повишат международните цени и да прехвърлят част от икономическата тежест върху държави, които не участват във войната.
Ескалацията показва, че фронтовата линия вече не определя реалните граници на конфликта. Дронове достигат Москва, Самарска област, петролни бази и морски терминали, докато руски ракети и безпилотни апарати атакуват Киев, Одеса и западните логистични маршрути на Украйна. Въздушната война позволява на двете страни да нанасят удари на стотици километри, без да постигат решителен пробив на земята. Така конфликтът се превръща в продължително състезание между производството на оръжия, способността на ПВО и икономическата издръжливост на обществата.
С всяка нова серия атаки расте и опасността от грешка, която може да разшири войната. Отклонена ракета, дрон над чужда територия или удар близо до границата на НАТО може да предизвика политическа и военна реакция, която никоя от страните не е планирала. Натрупването на все по-бързи и по-трудни за прехващане системи скъсява времето за решение. Когато командните центрове разполагат с минути, а понякога със секунди, вероятността от погрешна идентификация и непропорционален отговор се увеличава с всяка следваща нощ.
Цивилното население плаща най-тежката цена на тази стратегия на взаимно изтощение. За хората в Киев и Одеса сирените, укритията и прекъснатият транспорт се превръщат в ежедневие. В руските региони атаките срещу рафинерии, складове и пристанища също носят риск за работници и жители. Нито една официална формулировка за „военни цели“ не отменя задължението да бъде пазен човешкият живот. Военната необходимост не е разрешение за безразборна сила, а твърденията на всяка страна трябва да бъдат проверявани независимо и подлагани на еднакъв стандарт.
Анализът на „Маринов NEWS“ е категоричен: масовото хвърляне на ракети и дронове не приближава траен мир, а разширява географията на разрушението. Русия демонстрира способност да претоварва украинската ПВО, докато Украйна удря все по-дълбоко в руската икономическа инфраструктура. И двете стратегии нанасят сериозни щети, но не предлагат политически изход. Докато дипломатическите канали остават без резултат, цивилните ще продължат да броят жертвите, а Европа ще живее с опасността една техническа грешка да превърне регионалната война в много по-голяма катастрофа.
Източник: Маринов NEWS
