От БСП и АБВ до Прогресивна България: 7 години във власт, задължения и милиони в поръчки за Павел Михаилов
Павел Михайлов влезе в кметския кабинет на община „Родопи“ през 2019 година с подкрепата на левицата, а почти седем години по-късно политическият му маршрут го отведе до председателското място в местната структура на „Прогресивна България“. Между тези две точки стоят два мандата, милиони в обществени поръчки, големи инфраструктурни проекти, повтарящи се имена на изпълнители, нови детски и образователни обекти, но и села с тежки проблеми с водата. Това е равносметка, в която има направено, има нерешено и има въпроси, които властта вече трудно може да заобикаля. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#ПавелМихайлов #ОбщинаРодопи #Родопи #БСП #ПрогресивнаБългария #ОбществениПоръчки #СтройАвто #Запрянови03 #Бойково #Дедево #Пловдив #МестнаВласт #ОбщинскиБюджет #Инфраструктура #МариновNEWS
НОИ отвори кранчето за майчинството, безработните чакат до 15 септември
Фактите за политическото начало на Михайлов са ясни. През 2019 година той стига до местните избори като кандидат, подкрепен от левицата, и печели община „Родопи“. През 2023 година получава втори мандат като кандидат на местна коалиция „БСП за България“. Това е важна подробност, защото политическият произход на един кмет не е просто ред от биографията му. Зад кандидатурата стоят партийни организации, местен актив, застъпници, кандидати за общински съветници, доброволци и избиратели, които са вложили политическото си доверие в конкретен човек и конкретна управленска посока.
Другият край на тази политическа траектория вече е факт. На 28 август 2026 година Павел Михайлов оглави новоучредената общинска организация на „Прогресивна България“ в „Родопи“. БНР съобщи, че той е получил подкрепата на около 60 учредители, а медията припомня, че настоящият му втори кметски мандат е спечелен с подкрепата на „Коалиция за България“ и още две леви формации. Самият Михайлов заяви, че приема новата позиция като отговорност. Това е фактът. Дали подобен политически завой е коректен спрямо хората, които са го подкрепяли досега, вече е политическа оценка.
ФАКТИТЕ СА ЕДНО. ПОЛИТИЧЕСКАТА ОЦЕНКА Е ДРУГО. А МЕЖДУ ТЯХ СТОЯТ ПАРИТЕ И ДОВЕРИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ.
Преди партийния завой обаче стои управленската сметка. Публичната база СИГМА показва 412 договора на община „Родопи“ за периода 2020–2026 година. Сред изпълнителите през различните години се появяват „Строй-Авто“, „Запрянови-03“, „Еко Традекс Груп“, К М Д, „Оазис Спорт-1“, ИСА 2000, „Енчевгруп“, „Илва-ХГ“, АСС-СИНКО, „Сатурн 9“, „Актив Билдинг Инк“, „ВИП Пропърти“, „Пловдивинвест“ и други дружества. Те са свързани със строителство, ремонти, ВиК, сметосъбиране, зимно поддържане и редица други общински дейности. Самото присъствие на фирма в този списък, разбира се, не означава нарушение на нито един закон.
Особено видимо име в достъпните регистри е „Строй-Авто“. Фирмата се появява многократно като изпълнител по строителни и ремонтни дейности на община „Родопи“, включително по обществени сгради, инфраструктура, текущи и аварийни ремонти. Друг голям изпълнител е „Запрянови-03“, за който публичната база показва 12 договора със свързана стойност около 8,5 млн. евро, като огромна част от сумата идва от реконструкцията на водопроводната мрежа на Белащица. Тези числа не доказват фаворизиране. Но при обществени средства концентрацията винаги заслужава прозрачност, защото данъкоплатецът има право да знае как е избран всеки изпълнител.
Затова въпросите към администрацията трябва да бъдат конкретни, а не конспиративни:
- Колко договора е получила всяка от водещите компании от 2019 година насам?
- Колко са финансирани със собствени средства на общината?
- При колко процедури е имало един кандидат и при колко реална конкуренция?
- Каква е първоначалната и окончателната цена?
- Има ли анекси?
- Какви гаранции са предвидени?
- Как е прието строителството и има ли последващи ремонти на вече ремонтираното?
Една публична таблица с тези данни би била по-силен отговор от десетки пресконференции и политически декларации.
Тук трябва да бъде направено и едно задължително разграничение. Не всеки договор на община „Родопи“ означава пари, взети директно от собствените ѝ приходи. Част от големите инфраструктурни обекти получават държавно или европейско финансиране, а при други общината участва със съфинансиране. Затова механичното събиране на всички договори и представянето им като „парите на Михайлов“ би било журналистически некоректно. Истинската проверка трябва да раздели собствен бюджет, държавни трансфери, европейски средства и други източници. Едва тогава ще стане ясно кои изпълнители действително получават най-голям дял от местния финансов ресурс.
СЕДЕМ ГОДИНИ УПРАВЛЕНИЕ НЕ СЕ МЕРЯТ С ПЪРВИ КОПКИ. МЕРЯТ СЕ С КРАЙНИЯ РЕЗУЛТАТ.
И точно тук позитивният отчет на администрацията се сблъсква с ежедневието на хората. Според bTV, в Бойково проблемите с водоснабдяването продължават -. През юли 2026 година например авария на спирателен кран отново доведе до нарушено водоподаване. Жители на селото описват проблема като значително по-голям и твърдят, че събрани за една година периодите с липсващо или сериозно нарушено водоснабдяване могат да достигнат приблизително три месеца – почти една четвърт от годината. Тази конкретна сметка трябва да бъде проверена по официалните аварийни дневници на ВиК, но самият проблем с прекъсванията е реален.
Ако твърдението на местните за приблизително три месеца бъде потвърдено от официалната статистика, това би означавало нещо трудно приемливо за XXI век – населено място само на няколко километри от Пловдив да прекарва около една четвърт от годината с нарушено нормално водоснабдяване. Тук вече няма значение колко първи копки са направени другаде. За човека, който отваря крана и не потича вода, презентацията на капиталовата програма не решава нищо. След седем години управление въпросът е какво трайно решение е намерено за подобни населени места, а не колко аварии са били временно отстранени.
А ако в Бойково въпросът е има ли вода, през това лято в Дедево той стана още по-тежък – може ли водата изобщо да се пие. През юли 2026 година лабораторният контрол на РЗИ – Пловдив установи Escherichia coli и колиформи във водата от централното водоснабдяване на селото. Пробата отчита 17 CFU/100 ml E. coli при нормативно изискване за нулева стойност, както и 29 CFU/100 ml колиформи. РЗИ препоръча водата да не се използва за пиене и готвене до нормализиране на показателите. БНР/Радио Пловдив от 15 юли 2026 г. потвърждава, че след лабораторни анализи РЗИ е установила E. coli и колиформи и е препоръчала водата да се използва само за хигиенни нужди, а не за пиене и готвене.
Още по-тревожно е друго. Кметският наместник на Дедево Атанас Сталев заявява публично, че това не е първият подобен случай, а проблем, който се повтаря през летните месеци. По думите му от години се настоява за цялостно обследване на водоизточника, за да бъде установено откъде идва замърсяването. Това вече променя мащаба на въпроса. Еднократна лоша проба може да бъде аварийна ситуация. Повтарящ се сезонен проблем изисква установяване на причината. Ако всяко лято хората очакват следващото предупреждение, временното хлориране трудно може да се нарече окончателно решение.
Коректността изисква да бъде казана и добрата новина. На 27 юли РЗИ информира Павел Михайлов, кметския наместник и ВиК, че новите проби вече са с нулеви стойности на проблемните бактерии и водата отново е безопасна за консумация. Ограничението е отменено. Това е важен факт. Но добрата проба не отговаря на по-големия въпрос – защо проблемът възниква и защо местната власт говори за неговото ежегодно повторение. Ако причината не бъде намерена, положителният лабораторен резултат през юли може да се окаже само пауза до следващия сезон. Имаме усещането, че местните знаят от къде идва проблема, но изпитваха страх да го кажат пред нас.
Тук неизбежно се появява и темата за вилните зони, туристическите обекти и отпадъчните води в планинския район. Официалната страница на община „Родопи“ посочва цели десет вилни зони в радиус от три до пет километра около Дедево, включително района на Равнища. Сред местни жители съществуват подозрения, че обекти без адекватно пречистване на отпадъчните води могат да допринасят за проблема. Към момента обаче няма представено публично лабораторно заключение, което да доказва, че конкретен туристически обект е източникът на установената E. coli. Това разграничение е важно.
Но липсата на доказана връзка не е основание въпросът да бъде заметен. Напротив – тя е основание за проверка:
- Колко туристически, почивни и вилни обекти в потенциалния водосборен район имат изградени пречиствателни съоръжения?
- Колко действително работят?
- Как се управляват отпадъчните води?
- Кога РИОСВ и Басейнова дирекция са извършвали проверки?
- Има ли обекти, за които документите сочат едно, а физическото положение на терен е друго?
- Ако някъде бъде установена декларирана, но фактически несъществуваща или неработеща пречиствателна система, това вече би било проблем, изискващ намесата на контролните органи?
Въпроси на които няма отговори а хората са длъжни да го получат.
И тук не е коректно цялата институционална вина автоматично да бъде хвърлена върху Павел Михайлов. Кметът не управлява еднолично ВиК – Пловдив, не извършва лабораторния контрол на питейната вода и няма всички правомощия на РЗИ, РИОСВ или Басейнова дирекция. Това е фактът. Политическата оценка обаче е друга. След почти седем години управление кметът е човекът, от когото жителите очакват да настоява пред тези институции, да изисква проверки, да търси финансиране и публично да назовава кой орган не изпълнява задълженията си, когато един проблем се повтаря.
Защото в един момент институционалният пинг-понг престава да интересува хората. Жителят на Бойково не се интересува коя институция държи конкретния водопровод в баланса си, когато няма вода. Семейството в Дедево не се интересува кой член от коя наредба определя кой трябва да вземе следващата проба, когато здравните власти казват да не се готви с водата от чешмата. Гражданинът плаща данъци и сметки и очаква системата да работи. Именно затова водата е може би най-жестокият тест за всяко местно управление – там пиарът свършва при завъртането на крана.
И ВСЕ ПАК – ДА СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ ЗА СЕДЕМ ГОДИНИ НИЩО НЕ Е НАПРАВЕНО, СЪЩО БИ БИЛО НЕВЯРНО.
При управлението на Михайлов има реални инфраструктурни и социални инвестиции. Работи се по детски градини, училищна инфраструктура, улици, ВиК мрежи, обществени пространства и спортни обекти. Нов корпус на детска градина в Първенец, обновяване на детска инфраструктура в Брестовица и проектите за образователната база в Марково са част от положителната страна на управленската равносметка. Има населени места, в които инвестициите са видими. Критичният журналистически материал не трябва да ги крие. Ако премълчим направеното само защото търсим отрицателна теза, журналистиката престава да бъде проверка на властта и се превръща в политическа листовка.
Самият Михайлов има и сериозен аргумент за необходимостта от още инвестиции. „Родопи“ е община под огромен демографски и строителен натиск заради близостта си до Пловдив. Села като Марково, Белащица, Брестник и Първенец се разрастват, а старата инфраструктура трябва да обслужва все повече жители. Това означава нови улици, канализация, водопроводи, училища и детски градини. Кметът защитава необходимостта от значително дългово финансиране именно с тезата, че без собствено участие общината може да пропусне или загуби възможността да реализира вече осигурени проекти. Аргументът заслужава да бъде чут.
Но точно големите финансови намерения правят отчетността още по-необходима. Ако община Родопи ще поема дълг, от близо 12 млн., гражданите имат право да получат не общо уверение, че парите ще бъдат инвестирани разумно, а пълна картина на досегашното управление на ресурса:
- Кои компании са получили най-много?
- Каква част от договорите са минали при повече от един кандидат?
- Колко от обектите са завършени навреме?
- Има ли корекции?
- Колко струва поддръжката след това?
- Какъв дял от бъдещите приходи ще отива за обслужване на дълга?
Това са въпросите, които отличават инвестицията от финансовото приключение.
А ПОСЛЕ ИДВА ВЪПРОСЪТ, КОЙТО НЕ Е ЗА АСФАЛТ И ВОДОПРОВОДИ, А ЗА ПОЛИТИЧЕСКА ЛОЯЛНОСТ.
Павел Михайлов има пълното демократично право да промени политическите си убеждения. Нито един кмет не принадлежи на партията, която го е издигнала. Ако той вече не споделя политиката на БСП, има право да напусне и да се присъедини към друга формация. Това е фактът. Политическата оценка започва от начина и момента на тази промяна. Защото мандатът не се печели във вакуум. Зад него стоят партийни структури, активисти, застъпници, кандидати за общински съветници и хора, които години наред са убеждавали други граждани да гласуват именно за този кандидат.
Точно тук трябва да бъде прецизирано и най-тежкото обвинение, което може да прозвучи в подобен спор. Не може без доказателства да бъде заявено като факт, че Михайлов е „работил за Прогресивна България с актива на БСП“, докато формално е бил част от политическия живот на левицата. За такова заключение са необходими документи, свидетелства или други надеждни данни за конкретна организационна дейност. Но може и трябва да бъде зададен друг, напълно легитимен въпрос:
- Кога започва фактическото му политическо дистанциране от БСП и кога започва подготовката на преминаването му към „Прогресивна България“?
Този въпрос става особено чувствителен заради парламентарните кампании. Ако Михайлов е участвал в тях като местен партиен ръководител, организатор или публично лице на БСП, трябва да бъде установен точният период и характерът на тази дейност. След това той самият може да даде прост отговор: кога е взел решение, че политическото му бъдеще вече е другаде? Ако решението е дошло след приключването на тези ангажименти, картината е една. Ако е било взето по-рано и двата процеса са се припокривали, политическата оценка би била съвсем друга. Хронологията тук е решаваща.
Има и морален въпрос, който не изисква наказателно доказване. Ако разминаването му с БСП е било дълбоко още през миналата година, защо не е последвало своевременно публично разграничаване? Можеше да заяви, че повече не споделя курса на партията. Можеше и да завърши мандата, а на следващите местни избори да се яви с новата си политическа принадлежност и да поиска ново доверие. Тогава избирателите щяха да решат дали Павел Михайлов притежава собствен политически капитал, независим от организациите и хората, които преди това са работили за неговия избор.
Вместо това промяната идва по време на действащ мандат. Законно ли е? Да. Политически безспорно ли е? Не. Законът казва какво може да направи един кмет. Политическата коректност задава друг въпрос – какво дължи той на хората, благодарение на които е стигнал до властта. Особено на редовите активисти, които не получават постове, но обикалят населени места, убеждават избиратели, пазят секции и застават с имената си зад кандидатите. Те имат право поне да научат кога политическият проект, за който са работили, е престанал да бъде и проектът на техния кмет.
От другата страна има аргумент, който също заслужава място. Михайлов може да заяви, че кметският мандат принадлежи преди всичко на избирателите, а не на партийна централа. Може да твърди, че е преизбран заради собствената си работа и доверието на жителите, а промяната на партийното му членство не променя задължението да изпълни мандата. Това е легитимна политическа позиция. Но ако тя е неговата, най-добрият начин да бъде защитена е с открит отговор – кога отношенията му с БСП са приключили, защо и кога е започнал разговорът за „Прогресивна България“.
Така истинският портрет на Павел Михайлов се оказва далеч по-сложен от удобната черно-бяла версия. От едната страна стои активен кмет с два спечелени мандата, инфраструктурни инвестиции, нови образователни обекти и амбиция да осигури още средства за една бързо растяща община. От другата стоят тежки инфраструктурни дефицити, водни проблеми в Бойково, лабораторно доказан проблем с питейната вода в Дедево, голям обем обществени поръчки с повтарящи се изпълнители и политическа трансформация, за която бившите му съпартийци имат основание да поискат обяснение.
Анализът на „Маринов NEWS“ е категоричен в едно: най-слабата атака срещу Павел Михайлов би била да му бъдат приписвани нарушения или зависимости без доказателства. Най-силната критика е самата документируема реалност и въпросите, които тя поражда. Покажете договорите. Покажете конкуренцията. Покажете източника на всеки милион. Проверете водосборите, туристическите обекти и пречистването около Дедево. Публикувайте статистиката за авариите в Бойково. И нека Михайлов даде точната политическа хронология на раздялата си с БСП. Тогава няма нужда някой да измисля присъда – гражданите могат да направят своята оценка сами.
След почти седем години управление Павел Михайлов има какво да покаже, но има и какво да обяснява. Направеното не трябва да бъде отричано. Нерешеното не трябва да бъде прикривано. А политическият завой не трябва да бъде представян нито като престъпление, нито като незначителна подробност. Защото властта се измерва едновременно в асфалт, вода, училища, договори и доверие. И ако за милионите могат да бъдат публикувани счетоводни отчети, за доверието има само една сметка – тази, която гражданите правят, когато отворят крана, погледнат улицата си и накрая застанат пред избирателната урна.
Източник: Маринов NEWS
Право на отговор: Редакцията на „Маринов NEWS“ предоставя право на отговор на кмета на община „Родопи“ Павел Михайлов по всички факти, въпроси и политически оценки, засегнати в настоящия материал. Готови сме да публикуваме неговата позиция в пълен и коректен вид, включително уточнения, документи или данни, които допълват или оспорват изложената информация.
