Една табела взриви културния мир: Китай напусна биеналето в Куанджу заради „Тайванския павилион“
На голям художествен форум в Южна Корея една дума се оказа достатъчна, за да превърне изложбената зала в дипломатическо бойно поле. Китайски художници обявиха бойкот на биеналето в Куанджу заради решението на организаторите да използват названието „Тайвански павилион“. Пекин видя в него политическо послание и нарушение на принципа за „един Китай“, докато тайванската страна настоя, че има право сама да определи името на своята изложба. Изкуството отстъпи пред голямата геополитика. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Китай #Тайван #ЮжнаКорея #Куанджу #биенале #ТайванскиПавилион #изкуство #култура #дипломация #геополитика #Пекин #Тайпе #единКитай #Азия #МариновNEWS
Южна Корея счупи тавана: чиповете за изкуствен интелект изстреляха страната към историята
Как спорът за две думи изгони китайските художници от изложбата
Associated Press съобщава, че група китайски художници бойкотира голямата изложба заради планираното използване на името „Taiwan Pavilion“ – „Тайвански павилион“. Китайският куратор Руан Юелай заявява, че е възникнала ситуация, при която „политически въпрос се прехвърля в сферата на изкуството“. По думите му китайският екип не може да приеме това и единодушно е решил да се оттегли. Така подготвяни произведения остават извън програмата заради спор не за съдържанието им, а за названието върху изложбеното пространство.
Информацията е потвърдена и допълнена от южнокорейското издание Korea JoongAng Daily. Според медията китайското посолство е поискало спорното наименование да бъде коригирано, а художниците са обявили оттеглянето си непосредствено преди откриването. Изданието проследява и объркания път на името: организаторите първоначално го променили от „Taiwan Pavilion“ на „NTMoFA Pavilion“, използвайки съкращението на Националния тайвански музей за изящни изкуства, но на 25 август върнали първоначалната формулировка след възражение от тайванската страна.
Точно тази промяна отключва конфликта. За Тайпе названието „Тайвански павилион“ представя ясно произхода и културната идентичност на участниците. За Пекин същите две думи внушават, че Тайван е отделна държава и се появява на форума наравно с Китай. Китайската държава разглежда самоуправляващия се остров като част от своята територия и обичайно настоява в международни прояви да бъдат използвани формулировки, които не подсказват независим държавен статут. Така обикновено организационно решение се превръща в тест за суверенитет, признание и политическа легитимност.
Китайското външно министерство обвини организаторите, че са се придържали към неправилна практика и са допуснали тайванско участие под обозначение, което според Пекин не съответства на статута на острова. Говорителят Го Цзякун призова южнокорейското правителство да демонстрира с конкретни действия своя ангажимент към принципа за „един Китай“. Позицията надхвърли границите на културното събитие: посланието беше насочено и към Сеул, който поддържа дипломатически отношения с Китай и не признава официално Тайван като отделна държава.
Организаторите на биеналето се оказаха притиснати от две страни. Те обясниха, че договорът за участие е сключен с Националния тайвански музей за изящни изкуства и затова първоначално са смятали за подходящо павилионът да носи съкратеното институционално име NTMoFA. Тайванският музей обаче настоял за връщането на „Taiwan Pavilion“. Фондацията, организираща форума, се извини за предизвиканите тревоги и объркване и призна, че между страните са възникнали различия по процедурата. Извинението не беше достатъчно, за да предотврати китайския бойкот.
Местните власти и фондацията на биеналето допълнително заявиха, че названието е художествено обозначение, предоставено на участниците, а не признаване на Тайван като държава. Те потвърдиха уважението си към южнокорейската позиция за „един Китай“ и се извиниха за процедурните пропуски. Министерството на външните работи в Сеул също подчерта, че решението е взето от неправителствена организация и не представлява действие на държавата. Южнокорейската дипломация изрази надежда спорът да не навреди на отношенията и практическото сътрудничество с Пекин.
Това разграничение обаче трудно удовлетворява Китай. За Пекин начинът, по който Тайван е изписван върху карти, документи, самолетни билети, спортни програми и изложбени каталози, никога не е само техническа подробност. Китайските власти системно оспорват названия, които според тях представят острова като самостоятелна държава. По тази причина международни организации често използват компромисни формулировки. Тайван участва в олимпийските игри например под името „Китайско Тайпе“ – конструкция, която позволява участие, без да решава фундаменталния спор за политическия статут.
Тайванската гледна точка е противоположна. Островът има собствено демократично избрано управление, въоръжени сили, валута, закони и институции, но е официално признат само от ограничен брой държави. Правителството в Тайпе отхвърля претенцията, че Китайската народна република има право да представлява населението на Тайван. Затова всяко заличаване или изменение на името се възприема като резултат от китайски натиск. За тайванските институции обозначението „Тайван“ е въпрос на видимост и достойнство, а не непременно формално дипломатическо признаване от страна на домакина.
Самото биенале в Куанджу е сред разпознаваемите културни форуми в Азия. Неговият павилионен проект включва около 25 отделни национални и институционални изложбени пространства, разположени извън основната експозиция. Точно този модел прави названията особено чувствителни. Когато върху една и съща програма се появят „Китайски павилион“ и „Тайвански павилион“, визуалното подреждане може да бъде изтълкувано като равнопоставяне на две държави. За публиката това може да е обикновена ориентация, но за китайската дипломация носи неприемлива политическа символика.
Бойкотът поставя и неудобен въпрос пред самите китайски участници. Художниците и кураторите са вложили време и ресурси в подготовката на своето представяне, но в крайна сметка произведенията им се превръщат в инструмент на държавен протест. Китайският екип настоява, че именно организаторите са внесли политиката в изкуството чрез неправилното название. От другата страна може да бъде поставен обратният въпрос – дали оттеглянето на цяла изложба заради табела не политизира културната сцена още по-силно. И двете позиции претендират, че защитават изкуството от чужда намеса.
Южна Корея също попада в неприятна дипломатическа ситуация. Китай е ключов търговски партньор, огромен пазар и непосредствен регионален фактор. Едновременно с това Сеул поддържа неофициални икономически и културни отношения с Тайван. Ако правителството се намеси пряко в наименованието, може да бъде обвинено в политически натиск върху независима културна организация. Ако остане напълно пасивно, рискува Пекин да изтълкува това като пренебрегване на поет международен ангажимент. Една изложбена табела внезапно се превръща в изпит за деликатната южнокорейска дипломация.
Случаят показва колко трудно е международните форуми да останат извън конфликтите за идентичност и суверенитет. Музеи, фестивали, авиокомпании, университети и спортни федерации могат да се окажат принудени да заемат позиция само чрез избора на име. Дори когато организаторът няма намерение да прави геополитическо заявление, използваната формулировка поражда реални политически последици. В отношенията между Пекин и Тайпе езикът функционира като територия: всяка дума се защитава, всяка промяна се следи, а всеки международен афиш може да се превърне в нов фронт.
Спорът може да има отражение и върху бъдещи културни прояви. Организаторите вероятно ще бъдат много по-внимателни при договорите, рекламните материали и официалните списъци на участниците. Това обаче не премахва проблема, защото не съществува формулировка, която едновременно да удовлетворява напълно Китай и Тайван. Едната страна настоява островът да не бъде представян като отделна държава, а другата отказва културното ѝ присъствие да бъде сведено до административно продължение на Китай. Следователно следващият конфликт може да избухне на друг фестивал, конференция или спортно състезание.
Редакционният анализ на „Маринов NEWS“ е категоричен: Куанджу показа как геополитиката може да превърне две думи в причина за международен бойкот. Китай защитава последователно своята позиция за „един Китай“, Тайван настоява върху правото да използва собственото си име, а Южна Корея се опитва да ограничи дипломатическите щети. Най-големият губещ обаче остава изкуството. Вместо посетителите да обсъждат картини и идеи, светът говори за табели, протоколи и дипломатически предупреждения. Когато името засенчи произведението, културният форум вече е загубил част от предназначението си.
Източник: Маринов NEWS
