Бързият кредит поскъпва до двойно: кабинетът отвори врата, парламента обеща да я затвори
Правителственият проект за нов Закон за потребителския кредит предизвика остър сблъсък още преди да стигне до пленарната зала. Кабинетът предлага отделен режим за малките заеми, при който общите разходи могат да достигнат размера на отпуснатата главница. Управляващите признават, че текстовете се нуждаят от ремонт, но защитават общата посока на реформата. Залогът не е технически: става дума за цената, която най-уязвимите граждани могат да платят за пари, получени за минути. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#БързиКредити #ПотребителскиКредит #Закон #РуменРадев #Правителство #ПрогресивнаБългария #ЗащитаНаПотребителите #ГПР #Лихви #Заеми #Финанси #Икономика #Парламент #МинистерскиСъвет #Кредитори #Длъжници #НебанковоКредитиране #Потребители #Хазарт #ЦентраленКредитенРегистър #ФинансовКонтрол #България #МариновNEWS #Новини #Анализ
Ерата „фон дер Лайен“: Европа плаща за седем години глупост и грешки, а бунта вече започна
Между обещаната защита и цената на заема
Новият законопроект въвежда изключение за кредити до три минимални работни заплати. Вместо действащия таван, обвързан с годишния процент на разходите, за тях се предлага „общ размер на разходите по кредита“. Лимитът е 20% от главницата при срок до един месец, 30% при срок между един и три месеца и 100% при по-дълъг период. Така заем от 1860 евро може да доведе до общо задължение от 3720 евро, ако договорът е за четири или повече месеца.
В първоначалната публикация Mediapool определя промяната като „сериозно отстъпление от досегашната потребителска защита“. Официалният Портал за обществени консултации на Министерския съвет потвърждава, че с Решение №674 от 1 септември 2026 г. кабинетът е одобрил законопроекта. Документът е внесен от заместник министър-председателя и министър на икономиката, инвестициите и индустрията, но правителственото решение само открива парламентарната процедура — текстовете още могат да бъдат променяни от депутатите.
Официалната позиция на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията поставя различен акцент. Ведомството представя проекта като актуализиране на кредитната рамка и средство за по-висока защита на клиентите, по-добра оценка на кредитоспособността и ограничаване на нелоялните практики. БТА също съобщи при одобряването му, че заявената цел е засилване на потребителската защита. Така се очертава ключовото противоречие: целта е защита, но конкретният режим допуска чувствително оскъпяване.
Проектът не е само сбор от спорни тавани. Той предвижда по-подробна оценка на кредитоспособността и задължителна проверка в Централния кредитен регистър преди отпускането на заем. Кредиторите ще трябва да поддържат точни и актуални данни за просрочените задължения, а посредниците ще попаднат под регистрационен режим и контрол. Ограничават се някои практики със записи на заповед. Това са реални защитни механизми, но тяхната ефективност ще зависи от надзора, скоростта на обмен на информация и санкциите при нарушение.
Променят се и правилата за рекламата. Посланията няма да могат да внушават, че кредитът автоматично подобрява финансовото състояние на клиента, нито да прикриват истинската му цена зад обещания за лекота и незабавно одобрение. Предвижда се предупреждение, че вземането на кредит струва пари. Това е важна корекция срещу агресивния маркетинг, но надписът сам по себе си не защитава човек, който няма достатъчно време, знания или алтернатива, за да оцени последиците от договора.
Най-сериозният въпрос остава пределната цена на малките заеми. При действащия режим ГПР включва лихви, такси, комисиони и други разходи и служи като общ измерител за стойността на кредита. Новото изключение заменя тази годишна рамка със стъпаловиден лимит според срока. Именно тук проектът рискува да превърне краткия заем в извънредно скъп финансов продукт. Разрешеното удвояване на задължението не е прогноза за всеки договор, но е законова граница, до която кредиторът би могъл да достигне.
Председателят на парламентарната бюджетна комисия Константин Проданов заяви, че законопроектът не трябва да се приема като окончателен вариант. Според изложената от него позиция сегашният таван на ГПР често се заобикаля чрез допълнителни услуги, анекси и такси, а много клиенти не стигат до съд. Управляващите твърдят, че новият модел ще прекрати практики, при които малък заем нараства многократно. Те обаче вече обещават прецизиране на ценовия таван — признание, че внесената формула не дава достатъчно убедителен отговор.
„Прогресивна България“ обяви и серия парламентарни поправки: ограничаване на тегленето на бързи кредити през нощта, забрана осъждани за умишлени престъпления да работят във фирмите от сектора, прекратяване на франчайз модели и по-високи капиталови изисквания. Политическото послание е, че натискът, сплашването и работата на ръба на закона трябва да бъдат извадени от този бизнес. Намерението е категорично, но резултатът ще се измерва по окончателните текстове, контрола и възможността нарушителите действително да бъдат отстранени.
Отделна червена лампа е връзката между лесния кредит и хазарта. Браншова организация е поискала кредиторите да получат достъп до регистъра на хазартно уязвимите лица, за да отчитат този риск при оценката на клиентите. Икономическото ведомство не е включило предложението, позовавайки се на приложимата европейска директива. Управляващите сега говорят за ограничаване на нощното кредитиране като алтернативна бариера. Подобна забрана би намалила импулсивните решения, но не решава въпроса как законно и пропорционално да бъде разпознаван високият риск.
Важна е и съдебната страна на проблема. При спор за прекомерни такси или неустойки потребителят често трябва сам да потърси защита, да намери адвокат и да понесе продължителна процедура. Съдът може да отстрани неравноправна клауза, но съдебният контрол идва след подписването на договора и след възникването на дълга. Ако законът изрично разреши високо оскъпяване, възможността за успешна защита се стеснява. Затова ясните ограничения предварително са по-важни от надеждата, че всеки ощетен клиент ще заведе дело.
Правителството защитава реформата с необходимостта да бъде въведена европейската рамка за потребителското кредитиране. Европейските изисквания обаче не отменят отговорността на националния законодател да избере работеща степен на защита. Българският пазар има собствени слабости: ниска финансова грамотност, клиенти без достъп до банков заем, натрупване на няколко задължения и договори, които рядко се четат докрай. Когато рискът е концентриран при хора с ниски доходи, законовият максимум не е абстрактна цифра, а възможна сметка за оцеляване.
Парламентът получава проект с полезни контролни механизми и едновременно с това с опасно широко поле за оскъпяване. Депутатите могат да намалят лимитите, да възстановят изричната защита при просрочие и да определят по-строги условия за малките заеми. Те трябва да решат и кой ще следи сектора, колко бързо ще реагира надзорът и как потребителят ще получава обезщетение без продължителен съдебен спор. Ако тези въпроси останат извън закона, обещанията за прочистване на пазара ще звучат по-силно от самите гаранции.
Анализa на Маринов NEWS
Проектът на кабинета „Радев“ съдържа необходима модернизация, но поставя защитата на потребителя върху противоречива основа. По-строгата проверка на кредитоспособността, контролът върху посредниците и ограниченията за рекламата са разумни стъпки. Разрешаването на разходи до 100% от главницата при малък заем обаче създава прекалено висок законов таван. Последвалите обещания на управляващите за поправки показват, че проблемът е видян навреме. Истинският тест ще бъде дали парламентът ще намали цената на риска, преди рискът да бъде прехвърлен изцяло върху длъжника.
Източник: Маринов NEWS
