Европа готви собствен механизъм за сигурност: фон дер Лайен иска общ отговор срещу дронове, саботажи и кибератаки
Европейският съюз се готви за нов етап в общата си сигурност. Урсула фон дер Лайен предложи механизъм, чрез който държавите членки да могат бързо да се консултират и координират при дронови инциденти, саботажи, кибератаки и други хибридни заплахи, които не достигат прага на открита военна агресия. Идеята беше представена в годишната реч на Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент в Страсбург и показва стремежа на Брюксел да реагира по-организирано на рискове, които все по-трудно могат да бъдат определени като чисто военни или граждански. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#ЕвропейскиСъюз #УрсулаФонДерЛайен #ЕС #Сигурност #ЕвропейскаОтбрана #Дронове #Кибератаки #Саботаж #Русия #Украйна #НАТО #Европа #Страсбург #Геополитика #МариновNEWS
Доха задейства спешна дипломация: Катар, Турция и ОАЕ търсят изход от регионалната спирала
Брюксел търси общ отговор срещу кибератаки, саботажи и дронове
Associated Press съобщава, че фон дер Лайен призовава за европейски механизъм, наподобяващ логиката на консултациите в НАТО, когато една държава смята сигурността си за застрашена. Председателят на Комисията говори за необходимостта от общ набор от действия срещу хибридните заплахи. Идеята не означава създаване на европейски еквивалент на колективната отбрана на НАТО, а по-бърза политическа и институционална координация при кризи.
Причината е промяната в характера на заплахите. Кибератака срещу енергийна система, повреда на подводен кабел, неизвестен дрон над стратегически обект или саботаж на транспортна инфраструктура могат да нанесат сериозни щети, без формално да започне война. Съвместният изследователски център на Европейската комисия посочва, че хибридните кампании могат да включват саботаж, кибератаки, намеса в избори, дезинформация и използване на миграционния натиск като инструмент.
Фон дер Лайен постави темата и в контекста на поредица от европейски обвинения към Русия за предполагаемо участие в дронови инциденти, наблюдение и саботаж. Москва отхвърля редица западни обвинения за хибридни действия. Именно проблемът с установяването на извършителя е сред най-трудните части на подобна стратегия: при кибератака или саботаж отговорността невинаги може да бъде доказана толкова бързо и категорично, колкото при конвенционална военна атака.
Идеята не приключва с кризисния механизъм. Фон дер Лайен заговори и за създаването на Европейски съвет за сигурност. Според представената рамка в подобен формат могат да бъдат включени не само държави от ЕС, но и ключови партньори като Великобритания, Канада, Норвегия и Украйна. Засега обаче това е само предложение, което тепърва трябва да бъде обсъдено и конкретизирано.
Тук се появява и важният въпрос за отношенията с НАТО. ЕС няма собствена колективна отбрана, сравнима с тази на Алианса, а повечето държави от Съюза са и членове на НАТО. Затова новият механизъм ще трябва да допълва, а не да дублира съществуващите структури. Разликата е, че ЕС разполага с инструменти в области като енергетика, телекомуникации, транспорт, санкции, цифрово регулиране и защита на критичната инфраструктура, които могат да бъдат използвани при хибридна криза.
Именно там предложението може да има практическо значение. Представете си едновременно прекъсване на телекомуникационни кабели, кибератака срещу електроразпределителна система и неизвестни дронове около военна база. Нито един от тези случаи сам по себе си непременно не представлява военно нападение. Събрани заедно обаче, те могат да бъдат част от координирана операция. Брюксел иска държавите да могат по-бързо да обменят информация, да оценят дали отделните инциденти са свързани и да решат какъв общ отговор е необходим.
Но най-трудната част предстои. Националната сигурност остава област, в която правителствата внимателно пазят собствените си правомощия и разузнавателна информация. За да работи подобен механизъм, държавите ще трябва да споделят чувствителни данни достатъчно бързо и да имат доверие в оценките на партньорите си. Не е ясно и какво ще се случва, когато страните не са съгласни кой стои зад конкретна атака.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че предложението показва промяна в начина, по който Брюксел определя сигурността. ЕС вече не може да чака класическа военна атака, за да започне координация. Кибератаките, дроновете и саботажите могат да нанесат стратегически щети много преди да бъде премината границата към открит конфликт. Големият въпрос е дали 27 държави ще успеят да реагират достатъчно бързо, когато следващата криза не да изглежда като традиционна война.
Източник: Маринов NEWS
