Тръмп стои настрана от битката за Баб ел-Мандеб: хусите променят баланса в Червено море
Хусите вече контролират ключови позиции около Баб ел-Мандеб, а реакцията на Вашингтон поставя нов въпрос пред Саудитска Арабия и останалите американски партньори в Персийския залив: докъде всъщност се простира американската защита? Доналд Тръмп засега избягва пряко включване на САЩ в новата фаза на войната в Йемен, докато американски представители водят разговори с хусите. Междувременно една от най-важните морски артерии в света се превръща в нов център на напрежение, докато кризата около Ормуз продължава. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Йемен #Хуси #БабелМандеб #ДоналдТръмп #САЩ #СаудитскаАрабия #ЧервеноМоре #Иран #Ормуз #Петрол #Корабоплаване #Рияд #Вашингтон #БлизъкИзток #МариновNEWS
Сигналът на Велева за „Петрохан“: четири имена, тежки обвинения и въпроси без публичен отговор
Хусите затягат контрола около стратегическия морски маршрут
В коментар за Al Jazeera саудитският журналист и политически анализатор Сюлейман ал-Акили твърди, че поведението на Вашингтон показва промяна в традиционните отношения между САЩ и държавите от Персийския залив. Според неговия анализ американската защита става все по-зависима от конкретните интереси на Вашингтон. Авторът определя ситуацията като изпитание за дългогодишното неофициално разбиране, при което САЩ гарантират сигурността на региона и основните енергийни маршрути, а държавите от Залива осигуряват стабилни доставки на петрол.
Развитието на бойните действия дава сериозни основания за този дебат. Reuters съобщава, че бързото настъпление на хусите е поставило Баб ел-Мандеб под техен контрол и е превърнало движението от йеменска въоръжена сила в играч с много по-голямо регионално влияние. Това допълва картината, описана от Al Jazeera, но не доказва само по себе си тезата, че САЩ окончателно се оттеглят от защитата на своите партньори в региона.
Ситуацията стана още по-сериозна след превземането на стратегически позиции в Червено море. Associated Press съобщи, че хусите са завзели стратегически остров при южния вход на Червено море, докато Саудитска Арабия е била принудена да спре важен петролопровод след атака с дронове. Няколко дни по-късно хусите установяват контрол и върху допълнителни острови, което увеличи възможностите им да влияят върху корабоплаването в района.
Баб ел-Мандеб е особено важен, защото свързва Червено море с Аденския залив и Индийския океан. През него преминават търговски и енергийни доставки към Суецкия канал и Европа. Според данни, цитирани от Al Jazeera, маршрутът обслужва приблизително 12% от световната търговия, включително значителна част от морските доставки на петрол и втечнен природен газ. Хусите твърдят, че не възнамеряват да прекратяват свободното корабоплаване, но международните превозвачи остават предпазливи.
Най-интересният елемент в американската реакция обаче е дипломатическият канал. Reuters съобщи на 16 септември, че американски представители са се срещнали с представители на хусите в Оман. Петима източници, запознати с разговорите, са потвърдили срещата, проведена само дни след бързото настъпление на движението по крайбрежието на Червено море.
Това не означава автоматично, че Вашингтон е „предал“ Баб ел-Мандеб на хусите. Подобно твърдение би било политическа интерпретация, а не установен факт. По-ясно се вижда друго: САЩ засега избягват отварянето на още един мащабен военен фронт и паралелно използват дипломатически контакти, докато вниманието им остава съсредоточено върху конфликта с Иран и Ормуз.
Точно тук проблемът става глобален. Ормуз и Баб ел-Мандеб са два от най-важните маршрути за световната търговия с енергия. Ако движението през тях бъде едновременно сериозно ограничено, транспортните разходи и рискът за петролните доставки могат да нараснат значително. Катар вече предупреди, че загубата на свободен достъп през Баб ел-Мандеб при проблеми в Ормуз би имала тежки последствия за световната икономика.
За Саудитска Арабия това създава двоен проблем. От една страна са атаките срещу собствената ѝ енергийна инфраструктура. От друга е необходимостта да защитава морските маршрути, от които зависи част от износа ѝ. Затова Рияд търси по-широко регионално сътрудничество за морската сигурност, вместо да разчита единствено на американските военни възможности. Това не означава край на американско-саудитското партньорство, но показва стремеж към повече собствени и регионални механизми за защита.
Хусите също изпращат противоречиви сигнали. Техни представители твърдят, че нямат намерение да затварят Червено море за международното корабоплаване и че трафикът може да продължи. Реалният риск обаче не зависи единствено от официалните им заявления. Самото присъствие на въоръжена групировка около ключови острови и крайбрежни позиции увеличава несигурността за корабособствениците, застрахователите и държавите, зависими от маршрута.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че най-важната промяна не е доказан „край“ на американската защита в Персийския залив, а нарастващата несигурност докъде САЩ са готови да стигнат, когато партньорите им са заплашени. Баб ел-Мандеб показва проблема особено ясно: хусите увеличават военното си влияние, Саудитска Арабия търси допълнителни партньори, а Вашингтон засега предпочита комбинация от ограничено участие и преговори. Ако този модел се запази, държавите в региона вероятно ще продължат да изграждат собствени механизми за защита на морските маршрути.
Източник: Маринов NEWS
