Русия засилва натиска по 3-те направления: Украйна, в битка за Славянск, Краматорск и Черно море
Войната в Украйна навлиза в края на септември с едновременно засилване на въздушните удари, натиск по ключовите направления в Донбас и нови атаки срещу морската логистика в Одеска област. На 25 и 26 септември Москва съобщи за поражения по транспортна и комуникационна инфраструктура, докато руските операции продължават по подстъпите към украинския укрепен пояс Славянск–Краматорск–Дружковка. Паралелно с това Черно море отново се превръща в отделен фронт, след като Русия заяви удари по пристанищни обекти и търговски кораби, определени от нея като част от украинската военна логистика. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини
Удари, Донбас и Черно море оформят трите линии на руския натиск
Първата линия е мащабната руска въздушна кампания. На 26 септември „Интерфакс“ цитира Министерството на отбраната на Русия, според което авиация, ударни безпилотни апарати, ракетни войски и артилерия са нанесли поражения по „объектам транспортной инфраструктуры, используемым в интересах ВСУ“. Москва съобщи още за удари по предприятия и складове за дронове и компоненти, както и по украински подразделения в 152 района. Това е официалната руска версия за избора на целите и не означава независимо потвърждение, че всички засегнати обекти са били използвани за военни цели.
Независимата картина потвърждава самия мащаб на въздушните атаки, но показва и последствия извън обявените от Москва цели. Reuters съобщи, че руските удари на 25 септември са причинили смъртта на седем души в Киев, сред които 14-годишно момче, и са ранили десетки. Агенцията посочва и спирането на производството в най-големия украински стоманодобивен завод в Кривой Рог. Украинските ВВС от своя страна заявиха, че през нощта срещу 26 септември Русия е използвала 173 безпилотни апарата от различни типове, като 134 са били свалени или потиснати.
Москва съобщи и за удар по центъра за данни „Космонова“ в Киев, който според руското военно ведомство е поддържал мобилен интернет и системи за сателитна комуникация Starlink, използвани от украинските сили. Ден по-рано руското МО заяви за поражение на друг център за данни и логистичен обект в Киевска област. Тези операции се вписват в по-широка тенденция, която Reuters описва като засилен натиск върху украинската икономическа и логистична инфраструктура. Според агенцията сред атакуваните през последните месеци сектори са железниците, пристанищата, металургията и складовата инфраструктура, докато Киев също продължава удари по руски обекти.
Втората линия е Донбас и по-конкретно оста Славянск–Краматорск. Двата града остават част от ключовия украински укрепен пояс в северната част на Донецка област. Руският натиск се развива по няколко направления, но наличните независими данни не потвърждават начало на непосредствен щурм срещу Славянск или Краматорск. Институтът за изследване на войната оцени на 25 септември, че руските сили продължават операции с цел придвижване към Славянск, Краматорск и Дружковка от изток, докато други руски части действат към Константиновка и Дружковка от юг. За 24 и 25 септември анализаторите не отчитат потвърдено руско придвижване по Константиновското направление.
Значението на тази зона обаче е много по-голямо от движението на фронтовата линия за едно денонощие. Москва разглежда украинския укрепен пояс като ключова преграда пред установяването на контрол над останалата част от Донецка област. Руското Министерство на отбраната свърза последните си действия около Доброполие с натиск върху украинските снабдителни маршрути и потенциална заплаха за района на Славянск, Краматорск и Дружковка. Независимият анализ е по-предпазлив: украинските сили запазват позиции източно от Славянск, а продължаващите боеве показват, че между текущите руски позиции и непосредствена битка за двата големи града остава сложна отбранителна зона.
Самите градове вече са под постоянната заплаха на далекобойни удари. Украинската Национална полиция съобщи, че при руски атаки срещу Краматорск на 23 септември са загинали двама цивилни и са били ранени десет души, като са повредени жилищни сгради и автомобили. Славянск също е бил сред атакуваните населени места. Тези данни не доказват начало на сухопътна операция срещу агломерацията, но показват нарастващото значение на района в руската кампания. Ако натискът от изток, юг и югозапад продължи, снабдителните линии и украинската способност да задържа укрепения пояс ще останат решаващи за развитието на боевете в Донбас.
Третата линия е Одеска област и Черно море. На 25 септември руското МО заяви, че дронове „Герань-4 Сикер“ са поразили пет сухотоварни кораба в пристанището на Одеса и в акваторията на Черно море. Москва твърди, че плавателните съдове са превозвали товари с военно предназначение за украинските сили. На следващия ден руската страна съобщи за удар по пристанищния пункт във Вилково, който според нея е използван за доставка на европейско оръжие и боеприпаси, както и по автомобилния мост при Маяки и логистични обекти в Одеса. Независима проверка на всички заявени военни товари не е публично налична.
Черноморското направление има значение далеч извън непосредствените военни операции. Украинските пристанища са критични за износа на земеделска продукция и функционирането на икономиката, а засилването на атаките срещу кораби и терминали вече влияе върху търговското корабоплаване. Reuters съобщи през лятото, че част от корабособствениците са преустановявали посещения в украински черноморски пристанища заради риска от удари, а Украйна е загубила част от капацитета си за износ на зърно през Черно море. В същото време Киев атакува руски кораби, нефтена инфраструктура и пристанищни обекти, превръщайки морската зона в пространство на двустранна ескалация.
Трите направления се свързват от една обща логика: натиск върху способността на противника да снабдява фронта, да поддържа комуникации и да използва транспортни коридори. Във вътрешността на Украйна това означава атаки срещу логистика, комуникации и промишлени обекти; в Донбас – продължителна борба за подстъпите към укрепения пояс около Славянск и Краматорск; по Черноморието – удари срещу пристанищна инфраструктура и кораби. Но фронтовите съобщения на Москва и Киев остават част от информационната война и не всяко заявено поражение, военна цел или териториално придвижване може да бъде независимо установено в реално време.
Анализa на Маринов NEWS
Последните събития показват, че войната не може да бъде разглеждана само през промените на картата на Донбас. Въздушните удари, натискът към Славянск и Краматорск и операциите около украинските черноморски пристанища са различни части от една по-широка борба за логистика, комуникации и устойчивост. Русия демонстрира способност да атакува едновременно цели дълбоко в Украйна, фронтовата зона и морските маршрути, но това само по себе си не доказва предстоящ пробив към Славянск и Краматорск. Именно развитието около укрепения пояс и устойчивостта на черноморската логистика ще покажат дали сегашният натиск ще доведе до по-съществена промяна на оперативната обстановка.
Източник: Маринов NEWS.
Три фронта на натиск: небето над Украйна, Донбас и Черно море
Русия засилва операциите по три стратегически направления едновременно. Масирани въздушни атаки поставят под натиск украинската транспортна и комуникационна инфраструктура, Славянск и Краматорск остават в центъра на битката за Донбас, а Одеска област и черноморските пристанища отново са обект на удари. Москва говори за военни и логистични цели, докато украинските данни показват и цивилни жертви. Трите линии очертават все по-ясно къде се концентрира военният натиск в края на септември.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Украйна #Русия #Славянск #Краматорск #Одеса #ЧерноМоре #Донбас #ВоенниНовини #МариновNEWS
