Путин отрича планове за война с Европа, но оставя преговорите с Украйна под въпрос
Владимир Путин заяви, че Русия не се готви за военни действия срещу Европа. В същия разговор с журналисти в Санкт Петербург той не посочи дата за възобновяване на преговорите с Украйна и обвини Киев, че е атакувал руска територия по време на парламентарните избори. Двете послания прозвучаха заедно: Москва отрича намерение за сблъсък с европейските държави, но запазва свободата си да реши дали и кога да се върне на масата за разговори. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини
Путин остави преговорите с Украйна отворени, но постави ново условие пред тях
Какво каза руският президент
Изявленията са направени на 25 септември в кулоарите на форум в Санкт Петербург. Запитан за възможно подновяване на преговорите между Русия, Украйна и САЩ, Путин каза, че Москва е била готова за нов контакт след изборите за Държавната дума. След това обвини украинските сили за удари срещу Москва и избирателни обекти и заяви, че Русия ще прецени отговора си. Той не обяви отказ от преговори. Не представи и договорено място, дата или състав за следващ кръг. Практическият резултат от думите му е, че разговорите остават възможност без определен график.
В публикацията на Meduza позицията му е предадена с думите „Russia is not preparing for military action against Europe“. Руската агенция „Интерфакс“ независимо потвърждава, че Путин е отрекъл подготовка за военни действия с Европа, и допълва неговото обяснение: според него Москва няма нито план, нито мотив за такова изостряне. Това потвърждава съдържанието на публичното изявление, а не доказва какви са действителните бъдещи намерения на руското ръководство. Те не могат да бъдат установени единствено от думите на президента.
По въпроса за Украйна Reuters независимо съобщава, че Путин е оставил предложенията за уреждане на войната на масата, но е поставил евентуалното възобновяване на преговорите в зависимост от руските интереси. Според агенцията той е обвинил Киев за удари по време на изборите и е говорил за продължаване на руския отговор. Твърденията му за поразени избирателни обекти и за причините, поради които разговорите не са подновени, са позиция на Москва. От тях не следва, че има постигнато съгласие между страните как да започнат нови преговори.
Украинският президент Володимир Зеленски представя ударите по цели в Русия като отговор на руските атаки срещу украински цивилни и инфраструктура, посочва Reuters. Киев настоява и за разговори за прекратяване на войната. Това е различно обяснение за същата ескалация: Москва сочи украинските удари като причина да обмисля следващата си стъпка, докато Украйна свързва собствените си действия с продължаващите руски атаки. Двете страни не са обявили общо решение за спиране на ударите. Затова готовността за разговори, заявявана публично, все още не означава договорено примирие.
Отричането на планове за война с Европа идва на фона на предупреждения от европейски държави за рискове за тяхната сигурност. Путин нарече тези опасения необосновани и обвини европейски политици, че засилват напрежението. Европейските тревоги не се изчерпват с въпроса дали ще има открито военно нападение: те включват и сигурността на държавите, които подкрепят Украйна. Различните оценки не могат да се разрешат с едно изявление. За европейските правителства значение ще имат и действията на Русия, развитието на войната и възможността за проверими договорености, ако разговорите бъдат възобновени.
Контекстът на думите на Путин са изборите за руския парламент и продължаващият обмен на удари между Русия и Украйна. Според Reuters Москва е увеличила въздушните атаки срещу украински градове, а Киев атакува обекти на руска територия, включително свързани с енергийния сектор. Този натиск се пренася и върху дипломатическия процес: всяка страна настоява другата да промени поведението си, докато военните действия продължават. Изявлението в Санкт Петербург не промени това положение. То уточни публичната позиция на Кремъл, но не създаде механизъм, по който двете страни да договорят спиране на огъня.
Следващият проверим знак за дипломатическо движение би бил съобщение за конкретен контакт, дневен ред или договорена среща. Такова не последва от отговорите на Путин пред журналистите. Дотогава за Украйна остават въпросите за защитата от удари и условията за преговори, а за европейските държави — как да оценяват риска на фона на войната. Руското уверение, че няма планове за нападение срещу Европа, е важна официална позиция. То не е гаранция за край на напрежението, както и липсата на дата за разговори сама по себе си не означава окончателен отказ от тях.
Анализa на Маринов NEWS
Путин отправи успокоително послание към Европа и предпазливо послание към Украйна. Първото е категорично като формулировка; второто оставя решението за преговорите изцяло отворено. Фактите, изложени дотук, позволяват по-тесен извод от политическите оценки на страните: Москва публично отрича план за война с европейските държави, но не е поела конкретен ангажимент за нов кръг преговори или примирие с Киев. Дали думите ще намалят напрежението, ще зависи от последващите действия, а не от силата на самото уверение.
Източник: Маринов NEWS.
Путин говори за Европа и оставя Киев да чака отговор
Руският президент заяви, че страната му не подготвя военни действия срещу Европа. По въпроса за Украйна обаче не обяви кога Москва би подновила преговорите. Путин обвини Киев за удари по време на руските парламентарни избори и каза, че бъдещите решения ще се вземат според интересите на Русия. Украйна представя своите удари като отговор на руските атаки. Засега няма обявена нова среща и няма договорено спиране на огъня. Какво означават тези две послания за сигурността и дипломацията?
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Путин #Русия #Украйна #Европа #Преговори #ВойнаВУкрайна #Сигурност #Дипломация #МариновNEWS
