Ердоган поиска край на ветото в ООН, но Русия вече защити правото си
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган поиска премахване на правото на вето на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Призивът му поставя въпрос, който надхвърля поредния спор за отделна резолюция: кой може да спре решение, подкрепено от мнозинството в Съвета. Промяната обаче изисква поправка в Устава на ООН, а Русия вече заяви, че иска да запази ветото. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини
Между искането за реформа и правилата на ООН
Ердоган отправи призива си пред журналисти в Ню Йорк по време на седмицата на Общото събрание на ООН. Той настоя организацията да премине от модел, който според него защитава интересите на пет държави, към система, включваща всички членки. В Съвета за сигурност заседават 15 държави: пет постоянни и десет избирани за ограничен срок. Постоянните членки са САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания. Именно техният особен статут е предмет на турското искане.
В публикацията си Al Jazeera цитира краткия призив на Ердоган: „Let the veto mechanism be abolished“ — „Нека механизмът на ветото бъде премахнат“. Непосредствено след това независимият източник Reuters потвърждава, че турският президент настоява за отпадане на ветото, и допълва съществената новина за отговора: Кремъл подкрепя разширяване на постоянния състав на Съвета, но иска сегашното право на вето да остане. Така спорът вече има ясно заявени противоположни позиции.
Обяснението на турската страна е свързано с представителността и способността на ООН да действа при кризи. В речта си пред Общото събрание на 22 септември Ердоган заяви, че система, в която волята на повече от 190 държави зависи от пет, не вдъхва доверие. ООН потвърждава, че той е призовал за реформа на организацията, включително на Съвета за сигурност. Това е политическата оценка на президента за действащия ред; тя сама по себе си не променя правилата за гласуване.
Русия очерта границата на реформата, която би подкрепила. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва е за повече постоянни членове, но смята постоянния статут и ветото за важни елементи от устройството на ООН, съобщи Reuters. Разширяването и премахването на ветото са различни предложения с различни последствия. Повече места биха променили представителството. Отказът от вето би променил начина, по който Съветът взема решения по съществени въпроси. Руската позиция подкрепя първия разговор, но се противопоставя на втория.
Действащият механизъм позволява на една постоянна членка да блокира решение по съществен въпрос дори когато останалите държави в Съвета го подкрепят. Това обяснява защо ветото е едновременно източник на влияние за петте държави и обект на критика при тежки конфликти. Правилото не се отнася по същия начин до процедурните решения. Затова общото твърдение, че всяко действие на Съвета може да бъде спряно с вето, би било неточно. Дебатът за промяна трябва да започне от конкретния текст на Устава.
Тази правна пречка е записана в член 108 от Устава на ООН. Поправките трябва да бъдат приети с мнозинство от две трети в Общото събрание и ратифицирани от две трети от държавите членки, включително всичките пет постоянни членки на Съвета за сигурност. Следователно широка международна подкрепа за премахване на ветото няма да е достатъчна, ако дори една от тези пет държави не ратифицира промяната. Русия вече е заявила, че иска правото да се запази. Това прави пълното му премахване политически трудно при сегашните позиции.
Има разлика и между промяна на Устава и доброволно въздържане от използване на ветото. Постоянна членка може да реши да не блокира определено гласуване, без да губи правото си да го направи при следващ случай. Подобно поведение зависи от политически избор, докато искането на Ердоган цели трайна промяна в самите правила. Ако дебатът продължи, тази разлика ще бъде решаваща: ограниченията, които държавите приемат доброволно, не дават същата гаранция като поправка, която важи за всички бъдещи решения.
Непосредственото следствие от турския призив е нов натиск за разговор за представителството на Съвета, а не предстоящо гласуване, което само може да премахне ветото. Ердоган може да търси съюзници сред държавите, недоволни от сегашната структура, но за предложената от него промяна ще трябва да бъдат убедени и тези, които притежават правото. Позицията на Кремъл показва колко трудно ще бъде това. Въпросът пред ООН остава конкретен: дали държавите могат да договорят реформа, която едновременно разширява представителството и получава необходимото съгласие за влизане в сила.
Анализa на Маринов NEWS
Призивът на Ердоган посочва реално напрежение в устройството на ООН: пет държави имат възможност да спират съществени решения на Съвета. Правният път за премахване на тази възможност минава през съгласието на същите пет държави. Руското възражение показва, че подкрепата за „реформа“ не означава подкрепа за една и съща промяна. Затова най-вероятният непосредствен резултат е по-остър политически дебат за състава и правомощията на Съвета. Трайният резултат ще зависи от конкретно предложение и от готовността на постоянните членки да го ратифицират.
Източник: Маринов NEWS.
Може ли ООН да отнеме ветото на петте държави?
Реджеп Тайип Ердоган иска край на правото на вето в Съвета за сигурност на ООН. Русия вече отговори: подкрепя повече постоянни членове, но държи ветото да остане. Пречката е заложена и в Устава на организацията. За да бъде променен, поправката трябва да получи подкрепа и ратификация, включително от всяка от петте постоянни членки. Турският призив отваря важен дебат за това кой взема решенията при международни кризи и докъде държавите са готови да променят собствените си правомощия.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Ердоган #Турция #ООН #СъветЗаСигурност #ПравоНаВето #РеформаНаООН #Русия #МеждународнаПолитика #Дипломация
