Учени изследват хора, които се наспиват само за четири часа: редки гени могат да обяснят необичайната способност
Повечето възрастни хора се нуждаят от поне седем часа сън, но малка група хора се чувстват добре и могат да функционират нормално дори след само четири до шест часа сън. Учените наричат това явление „естествено кратък сън“ и го свързват с редки наследствени генетични изменения. Изследванията показват, че тези хора не просто издържат на недоспиване, а вероятно имат по-малка биологична потребност от сън. Откритията могат да помогнат за разбирането на процесите, чрез които мозъкът се възстановява през нощта. Специалистите обаче предупреждават, че това не означава, че всеки може безопасно да намали часовете си за сън. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Сън #Здраве #Наука #Генетика #ЧетириЧасаСън #Недоспиване #Мозък #НаучниИзследвания #Биология #Неврология #КачествоНаСъня #ЗдравословенЖивот #ДНК #Медицина #МариновNEWS
Путин пробива дипломатическата блокада: Европа се разцепва, а Вашингтон пренарежда играта с Москва
Редки генетични изменения позволяват на някои хора да се събуждат отпочинали след много по-кратък сън
За повечето хора четири часа сън означават умора, по-слаба концентрация и затруднения през следващия ден. При малка група обаче картината е различна. Тези хора обикновено си лягат в нормален час, събуждат се рано без будилник и не изпитват постоянна сънливост. Особеността се проявява през целия им живот и често се среща при повече от един член на семейството.
Темата е разгледана в публикация на BBC Future от 29 октомври 2026 г. Според National Geographic изследователите са идентифицирали приблизително 50 семейства с генетични изменения, свързани с естествено краткия сън.
Един от изследваните хора е Брад Джонсън от американския щат Юта. Той разказва, че обикновено спи по четири или пет часа и въпреки това се чувства енергичен. Дори след продължително пътуване рядко има нужда от повече от шест часа. Джонсън и негови роднини участват в генетични изследвания, които установяват рядко изменение в гена ADRB1. То е свързано с механизмите, управляващи съня и бодърстването.
Сред водещите учени в областта е професор Ин-Хуей Фу от Калифорнийския университет в Сан Франциско. Нейният екип започва да изследва семейства с необичайни навици за сън преди повече от десетилетие. През 2009 г. учените откриват изменение в гена DEC2, свързано с естествено краткия сън. По-късно са установени и други гени, сред които NPSR1, GRM1 и ADRB1.
През май 2025 г. е публикувано още едно важно изследване. Учените откриват изменение в гена SIK3 при човек с естествено кратък сън. След това създават лабораторен модел с мишки, носещи съответното изменение. Животните също спят по-малко, което подкрепя заключението, че генът участва в регулирането на необходимото количество сън. Резултатите са публикувани в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Откритията обаче не означават, че учените вече знаят точно защо тези хора имат по-малка потребност от сън. Една от възможностите е мозъкът им да извършва определени възстановителни процеси по-ефективно. Друга е самите процеси да протичат по различен начин. За да бъде установен механизмът, са необходими допълнителни изследвания при хора.
Особено важно е разграничението между естествено краткия сън и обикновеното недоспиване. Човек, който спи по четири часа заради работа, стрес или лични ангажименти, не придобива автоматично генетичната особеност. Натрупаната липса на сън може да наруши вниманието, паметта и способността за вземане на решения. При продължително недоспиване се увеличават и рисковете за здравето.
Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ възрастните между 18 и 60 години трябва да спят поне седем часа за денонощие. За хората над 60 години препоръките също са приблизително седем до девет часа според възрастта. Достатъчният сън подпомага сърдечносъдовото здраве, обмяната на веществата, концентрацията и имунната система.
Генетичните изследвания на хората с естествено кратък сън могат да имат значение и за медицината. Разбирането на процесите, които определят необходимостта от сън, би могло да допринесе за разработването на нови подходи към определени нарушения на съня. Засега обаче няма доказан безопасен метод, чрез който хората без тази наследствена особеност да намалят съня си до четири часа, без да се изложат на риск.
Редакционният анализ на „Маринов NEWS“: Изследванията показват, че потребността от сън не е еднаква при всички хора и че наследствеността има важна роля. Естественият кратък сън обаче е рядка особеност, а не навик, който може лесно да бъде усвоен. Научният интерес към тези хора е свързан преди всичко с по-доброто разбиране на човешкия мозък. За огромното мнозинство от населението най-разумният подход остава достатъчният и редовен сън, а не опитите за изкуственото му ограничаване.
Източник: Маринов NEWS
