Европейската комисия започва да използва изкуствен интелект при подготовката на закони
Европейската комисия използва инструменти с изкуствен интелект, за да подпомага подготовката на нови законодателни предложения и да открива ненужни или противоречиви изисквания в действащите европейски правила. Новият подход е представен в годишния доклад за опростяване на законодателството, публикуван на 4 ноември 2026 г. Целта е служителите да обработват по-бързо големи количества правна информация и да установяват разпоредби, които могат да бъдат изяснени или променени. Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола обаче предупреждава, че изкуственият интелект не трябва да взема решения вместо избраните представители. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#ЕвропейскиСъюз #ИзкуственИнтелект #ЕвропейскаКомисия #ЕвропейскиПарламент #РобертаМецола #Законодателство #Брюксел #ЕвропейскиЗакони #Технологии #Дигитализация #ПравнаСигурност #Прозрачност #Регулации #Администрация #МариновNEWS
Иран приветства загубата на Тръмп на изборите в САЩ, но предупреди, че войната няма да приключи
Изкуственият интелект ще помага за откриване на дублиращи се закони, но решенията остават в ръцете на хората
На 4 ноември Европейската комисия представя годишния си преглед на действията за опростяване на европейското законодателство. Сред новите инструменти се откроява използването на изкуствен интелект при анализа на действащи нормативни актове и подготовката на бъдещи предложения.
За използването на изкуствен интелект при подготовката на европейските закони съобщава POLITICO Europe. Допълнителна информация е публикувана от AI Affairs, а Европейският парламент потвърждава, че използването на изкуствен интелект при законодателната работа е предмет на специализирани проучвания и обсъждания.
Основната цел е системите да сравняват големи количества законови текстове. Така служителите могат по-лесно да установяват кога различни разпоредби повтарят едно и също изискване, противоречат си или създават ненужни административни задължения.
Подобни проверки традиционно изискват работа на юристи и експерти, които трябва да сравняват множество документи. Изкуственият интелект може да подпомага този процес чрез търсене, подреждане и анализиране на информацията.
Това не означава, че системите получават право самостоятелно да приемат закони. Европейската комисия разполага с правомощие да предлага законодателни актове в повечето области на европейската политика. Окончателното им приемане обикновено изисква съгласие между Европейския парламент и Съвета на ЕС.
Новите технологии се вписват в по-широката програма на Комисията за намаляване на административните изисквания. Европейските институции от години обсъждат как да ограничат ненужните задължения за предприятията, особено за малките и средните фирми.
В документ на Европейската комисия от април 2026 г. е предвидено по-широко използване на цифрови инструменти за управление на европейските правила, проверка на тяхното прилагане и откриване на проблеми при въвеждането им в националните законодателства.
Опростяването обаче не се свежда до съкращаване на текстове. Всяка промяна трябва да бъде преценена и спрямо целите на съответния закон. Например премахването на административно изискване може да облекчи даден бизнес, но същевременно да засегне начина, по който се осъществява контролът върху безопасността или защитата на потребителите.
Годишният доклад разглежда и работата по прилагането на европейското законодателство. Според данните, цитирани от POLITICO, между август 2025 г. и юли 2026 г. Комисията започва 874 процедури срещу държави членки за предполагаемо неправилно прилагане на европейски правила. Това е най-високият брой за последното десетилетие.
Друг проблем е добавянето на национални изисквания, които надхвърлят необходимото за прилагането на европейски закон. Практиката понякога се нарича „надрегулиране“. Комисията обсъжда мерки за ограничаване на тази практика, така че предприятията да не се сблъскват с различни административни изисквания в отделните държави членки на ЕС.
На 4 ноември председателят на Европейския парламент Роберта Мецола отправя отделно предупреждение за рисковете от прекомерно доверие в изкуствения интелект. По думите ѝ използването на технологията за правни проучвания не може да замени критичното мислене и политическия дебат между избраните представители.
Мецола настоява гражданите да знаят кога изкуственият интелект участва в подготовката на документи. Тя подчертава, че отговорността за окончателните решения трябва да остане при избраните от гражданите представители.
Подобни опасения не са само теоретични. Генералният секретар на Европейския парламент Алесандро Киокети посочва случаи, при които системи с изкуствен интелект са предоставяли неточна правна информация или са посочвали несъществуващи разпоредби.
Европейският парламент подготвя допълнителни указания за използването на технологията. Сред основните принципи са проверка на резултатите, защита на чувствителните документи и ясно обозначаване на случаите, в които е използван изкуствен интелект.
Редакционният анализ на „Маринов NEWS“: Изкуственият интелект може да помогне на европейските институции да откриват грешки, повторения и противоречия в законодателството. Това би могло да направи работата на администрацията по-бърза и правилата по-разбираеми. Но автоматизираният анализ не гарантира правилен резултат, особено при сложни правни въпроси. Затова използването на технологията трябва да бъде придружено от задължителна проверка от специалисти и ясна отговорност за взетите решения. Законите трябва да останат резултат от открит политически дебат и установените демократични процедури.
Източник: Маринов NEWS
