Пловдив, Стария град – древен и вечен или защо е толкова красив
Представяме на внимание ви всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всички, но ще се опитаме да посочим и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения в коментарите.
Решихме да разкажем за Пловдив, където споменът за различни цивилизации, епохи и етапи от развитието на света сякаш броди из всяка уличка. Градът, който от съществуването си до ден днешен е свидетел както на най-силните етапи от развитието на българските земи, така и на най-тъмните и мрачни времена. Любимият ни Пловдив, който свързваме с една от най-пълноводните река в България, с прекрасната Тракийска низина, с автентичния римски театър, че даже и с най-големия стадион в страната.
Ще се постараем да ви представим това прекрасно място, като ви разкажем малка част от богатата му история, придружена от много факти и информация за забележителностите му. Ще може да разгледате и снимки от най-емблематичните места на Града под тепетата. Надяваме се да успеем да ви покажем нещо, което не знаете, колкото и да е трудно това и да станем една от причините да си стегнете багажа за няколко дни в прекрасния ни град.
Колко всъщност е древен Пловдив, ще дадем прост пример – той е основан преди градове като Рим, Атина и Константинопол. Някои казват, че е съвременник на Троя и Микена. Както виждате, трудно можем да назовем точна дата на основаването му, тъй като няма твърдо становище по въпроса. Най-старите следи от селище в днешен Пловдив са от неолита, т. е. от близо 6000 г. пр. Хр., а първото цивилизовано селище Евмолпия е основано от траките около 1200 г. пр. Хр. Те са и най-древното население, за което са намерени писмени източници на Балканския полуостров. Първото сериозно развитие на града се осъществява по времето на Римската и Византийската империя.
Пловдив от създаването на Българската държава
Ще се концентрираме върху развитието на града, свързано с българската история. Интересен факт е, че градът става част територията на България по време на управлението на малолетния Маламир през 836 г. Макар Крум да го завладява през 812 г., официално Пловдив е български град именно след военните акции на Омуртаговия наследник и неговия регент – кавхан Исбул.
Градът често се оказва разменна монета между България и Византия, като Симеон, Петър и Самуил успяват да го върнат след честите опити за слагане на ръка върху него от страна на ромеите. Следващите години се свързват с покоряването на България от Константинопол и византийското владичество, което продължава близо 150 г. Непосредствено след отхвърлянето му Пловдив попада в ръцете на латинците, което е променено от цар Калоян през 1205 г.
В следващите години обаче градът отново е разменна монета – този път между България и Латинската империя. За кратко време е Филипополско херцогство под владението на Жан дьо Бриен, като това продължава до края на 30-те години на XII век. До падането на България под османско иго градът за дълго е в териториите на възстановената Византия, но нерядко български владетели като Георги II Тертер и Иван Александър успяват да си го върнат. Завладян е от османците през 1364 г., 30 години преди окончателното падане на българските земи.
Това вероятно се дължи на факта, че градът се намира южно от столиците на българските държави по това време и съвсем близо до завладените от султана земи. По време на османското иго не се развива по-различно от останалите български селища. Една от най-интересните му забележителности от това време е Часовниковата кула. Тя е от XVI век и се счита за първата подобна кула в Османската империя.
По време на Възраждането градът е люпилня на възрожденци и борци за свободата на България. Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от воините на Предния отряд от състава на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Владимиривич Гурко. След Освобождението според Берлинския договор се оказва извън пределите на Княжество България и се превръща в столица на Източна Румелия, васална на Османската империя. Пловдив се превръща в център на Съединението и в крайна сметка на 6 септември 1885 г. става официална част от България.
Пловдив и неговото развитие през ХХ век
От началото на ХХ век Пловдив започва да се превръща в голям промишлен и търговски център със силно развита промишленост. В града навлизат множество чужди капитали, благодарение на които се развива търговия и банково дело. Превръща се в център на тютюневата промишленост, като в тази сфера работят няколко десетки хиляди пловдивчани. По време на социалистическия строй градът търпи сериозна индустриализация, като Комбинатът за цветни метали, тютюневият и текстилният са само част от десетките предприятията, издигнати през този период. През 60-те се разгръща мащабно строителство и се появяват много от познатите днес жилищни квартали. Развива се и археологията, като през 70-те е завършена една от емблемите на Пловдив – Старият град.
Със сигурност всеки българин свързва Пловдив със Старият град и античните сгради. Това е съвсем разбираемо, тъй като именно под тепетата се намират едни от най-добре запазените постройки от римско време. Може би най-емблематичната от тях е Античният театър. Той е един от най-добре запазените театри от подобен тип в световен мащаб. Построен е през II век по времето на император Траян и е побирал около 3500 души. Интересно е да се спомене, че Античният театър често е наричан „Амфитеатъра“, което е погрешно, тъй като това представлява съвсем друг вид страда.
Често се провеждат и културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал. Друга от добре запазените постройки от римско време е Античният стадион Филипопол. Той също е построен в началото на II век и е побирал близо 30 000 зрители. Седалките са изработени от монолитни мраморни блокове, украсени със стилизирана лъвска лапа, това го прави единствения толкова добре запазен стадион от римско време в България. Не трябва да пропускаме и Римския форум, Римския Одеон и археологическия комплекс „Ейрене“, които създават онова магическо усещане за друга епоха у хората, разхождащи се из Пловдив.
Пловдив се гордее и със Старият град, невероятно красив, който съхранява историята на Българското възраждане. В края на XVII век хората тук се замогват все повече и това им позволява да разгърнат мащабна строителна дейност. Така се появява и един специален вид постройка, типичен само за този регион – „пловдивската къща“. Типични за нея са многоцветно изписаните стени отвън и отвътре, като някои от стенописите имат висока художествена стойност. Дърворезбата на много от тях също е силно впечатляваща и допълва запомнящия се образ на тези постройки. Може би най-красивата къща от този тип е Балабановата.
Международен фестивал Пловдив, снимка: visitplovdiv
Пловдивските тепета
Гостите могат да се радват чисто географски дадености, които често ги оставят без дъх. Ще говорим за пловдивските тепета. Те представляват добре изразени в равнинния релеф на Тракийската низина геоморфоложки образувания, изградени от магмени скали, застинали дълбоко в земните недра преди повече от 70 млн. г. Надморската им височина е между 160 и 270 метра и понастоящем са в градска среда, въпреки че допреди няколко десетилетия са били извън града. Някои от тях като Младежкият хълм, Дановият хълм и Хълмът на освободителите са обявени за природни забележителности в началото на 1996 г. Гледката от тях, е невероятна.
Други интересни места в града са Гребният канал и стадион „Пловдив“, който, макар и неизползваем от нито един професионален футболен отбор, е най-големият в България. Капацитетът му е 55 000 места и е единственият на два етажа. Докога ще бъде оставен на произвола на съдбата, е тема, която е много дълга и най-вероятно няма място тук.
Гостите на Пловдив могат да се насладят и на многобройни църкви, музеи и галерии. Един от най-впечатляващите музеи е регионалният етнографски, Културни мероприятия като Античния фестивал, редица музикални прояви, Седмица на занаятите, Дефиле на младото вино, Нощта на галериите и редица други завършват облика на Пловдив и го превръщат в най-магнетичния и красив град в България.
Източник: Българска история
