Костадин Костадинов изнесе приветствена реч на форума БРИКС в Сочи, Русия
Иронията е, че 36 години след края на студената война Европа отново е разделена от желязна завеса, но този път свободният свят е на изток от нея, отбеляза лидерът на „Възраждане“
От 13 до 16 ноември в град Сочи се провежда форумът „БРИКС и сътрудничеството в Европа пред предизвикателства“. В официалната програма беше включена приветствена реч на Костадин Костадинов, която той произнесе пред всички присъстващи, съобщиха от презцентъра на „Възраждане“.
“Започна ли обратното броене за Европа? Съдейки по учебниците по география в моята страна България – да. Наскоро видях какво пише в учебника на дъщеря ми за Русия. Знаете ли какво пише? Нищо не пише. Най-голямата европейска държава, Русия, и най-големият европейски град, Москва, просто липсват, изтрити са от страниците на учебника. Че историята се фалшифицира, знаем отдавна. Че се води информационна война срещу Русия, също знаем. Че се разгаря изкуствено русофобска истерия сред европейските държави, също е отдавна банален факт.
Но това, че вече посегнаха и на географията, е нещо, което изненада дори и нас, обръгналите на всякаква пропаганда българи. Най-малкото защото географията не подлежи на коментар или тълкуване, тя е такава, каквото е, и промяната ѝ отнема милиони години.
Е, антируската пропаганда стопи тези милиони години до по-малко от десетилетие. Докъде ще ни доведе тази истерия, напомняща развихрянето на нацистката лудост в Германия и Европа преди Втората световна война? Всички знаем какво се случи през 1939 г., искаме ли това безумие да се повтори? Уверен съм, че тук присъстващите не искаме това.
Вярвам, че огромното мнозинство от европейските народи също не искат това.
Ето защо имаме исторически дълг пред нашите съвременници – не трябва да допускаме здравият разум да загуби войната за бъдещето на нашия континент и бъдещето на европейската цивилизация. Като представител на държава, която смело мога да заявя, че е почти напълно окупирана и управлявана от марионетен на Брюксел режим, знам, че е изключително трудно да се борим в неравна борба с враг, контролиращ цялото информационно пространство, налагащ цензура, фабрикуващ фалшиви новини, арестуващ инакомислещи, забраняващ партии, ограничаващ опозицията и разполагащ с почти неограничено финансиране.
Но също така знам, че историята няма да ни прости, ако се предадем, или още по-лошо, ако въобще не се борим. Защото не е срамно да загубиш битка срещу по-силен враг, срамно е да избягаш от битката. Защото в момента моята страна, част от голямата европейска цивилизация, умира бавно в задушаващата прегръдка на неоколониалните си господари.
Времето на нашия народ изтича буквално като пясък през пръстите на ръцете ни, а през това време пропагандата не спира да ни обяснява колко добре и колко богато живеем, как се развиваме изключително бързо. Упадъкът е наричан прогрес, деградацията – възход.
След 1989 г. България загуби една трета от своето население и продължава да намалява, но пропагандата ни успокоява – няма страшно, всички богати и успели държави са така, това е нормално. Убийството на един народ обаче не е нормално, а престъпление.
Нека всичко това не звучи като оплакване. Това е констатация. Затова днес искам да се обърна към представителите на свободния свят, нашите приятели от БРИКС, както и към нашите съмишленици, представителите на свободните европейци, присъстващи на този форум. Навремето, когато Франция падна под нацистката инвазия, един генерал, Шарл дьо Гол, не се уплаши, не се отчая, не се примири.
Той създаде движението Свободна Франция, което възроди изпод руините на старата френска държава новата френска република. Ето пример, който трябва да следваме. Защото иронията е, че 36 години след края на Студената война Европа отново е разделена от Желязна завеса, но този път свободният свят е на изток от нея.
Вярвам, че бъдещето на света е в мирното сътрудничество и пазарната конкуренция, вярвам, че традиционните общочовешки ценности са валидни за всички хора, раси и култури, вярвам, че няма цивилизовани и нецивилизовани държави, а просто държави.
В този ред на мисли напомням на нашите руски домакини да не забравят никога това, което вече неведнъж декларираха – че те нямат неприятелски народи, а неприятелски правителства. А правителствата, както е добре известно, не са вечни и могат да бъдат сменяни. Вечни диктатури няма, няма да е вечна и сегашната неолиберална диктатура в ЕС. Но ние не можем да стоим и да чакаме тя да рухне от само себе си. Трябва да се борим с нея и трябва да я пратим там, където ѝ е мястото – да прави компания на фашизма при боклука на историята”, каза Костадин Костадинов от “Възраждане” от сцената на престижния форум.
Източник: Епицентър
