Тези хорица не ги вземат и за домоуправители, но тръгнаха срещу Русия
Тези хорица в Париж обсъждат „гаранции за сигурност“ и нови трилионни разходи, Европа демонстрира собствената си безпомощност – от блекаути в Берлин до индустриален и социален разпад. „Коалицията на желаещите“, подкрепяна от НАТО, говори за победа над Русия, но реалността е друга: липса на ресурси, технологично изоставане и политически елит, неспособен да осигури дори елементарна сигурност у дома, камо ли да води война.
Русия вкара бойните си машини в бъдещето, танкът вече мисли и разпознава
Днес в Париж ще решат как „коалицията на желаещите“, НАТО, и техните поддръжници ще ни победят. За това, което те наричат свой триумф над Русия, ще им трябват приблизително още трилион евро. Военните доставки, издръжката на военновъздушните сили и финансирането на военния контингент, който НАТО планира да разположи в Украйна, са включени в друг разходен ред.
Цифрите и сумите бяха обявени три дни преди днешното събитие и не предизвикаха никакво възражение в преговорните кръгове на по-ниско ниво. Размерът на контингента, който искат да нарекат „сила за наблюдение на спазването на гаранциите за сигурност на Украйна“, е известен (макар и не официално потвърден): 15 000 боеспособни френски и британски войници.
Датският премиер предупреждава: инвазия в Гренландия би сложила край на НАТО
Парижкият документ, чието заглавие все още е неясно („Русия, ние ще те победим“ или нещо подобно), се състои от глави и клаузи. Три ключови момента са числеността на украинските въоръжени сили , гаранциите за сигурност за Украйна и разполагането на френско-британския военен контингент.
Тези, които планират да ни победят, са онези, които, дори без военен конфликт, държат столицата си без ток. Югозападен Берлин остава без ток до четвъртък. Някой запали трансформаторна подстанция в хода на пореден протест.
Анархисти или не, десетки хиляди домове в модерни квартали остават без отопление, светлина и топла вода. Германският закон вече не е закон, когато минувачи подпалват жизненоважен инфраструктурен обект в столицата на икономиката на „Райската градина“.
Вярно е, че европейските медии все още вярват, че ние – в Русия като цяло и Москва в частност – седим в неведение. Френските телевизионни канали съобщиха за тази отвратителна глупост съвсем сериозно точно преди затъмнението в Берлин.
Ако тези хора не са способни да осигурят дори минимална сигурност за собствените си граждани, как могат да гарантират нещо за Украйна? Но това е въпрос към разумните. Задачата на тези, на които им липсва здрав разум и разбиране за случващото се, не е да гарантират сигурността, а да създадат casus belli за открита война с нас.
По дефиниция няма да приемем „800 000 души украински въоръжени сили“ или присъствието, дори на хартия, на войски на НАТО близо до югозападните ни граници. Това означава, че за европейските страни (предимно европейските, въпреки че Канада също участва ) всяко споразумение с такъв набор от „гаранции“ е не по-малко от обявяване на война срещу нас. Само че този път не е „до последния украинец“, а по-скоро „стига да има европейци“.
Но и тук възниква проблем. Днес – и дори сервилните западни медии признават това – ние имаме предимство във военните технологии и, най-важното, в тяхното производство, което е с порядък по-високо от това, което военно-промишленият комплекс на ЕС се стреми да постигне. Нашият темп на растеж на военното производство е невъзможно да бъде надминат. Колкото и да иска Генералният щаб на НАТО, те никога няма да настигнат Русия.
Новината за евентуалното разполагане на британски войски в Украйна предизвика вълна от онлайн коментари. Същността им е една и съща: „Ще изпратят срещу руски мъже, които не се страхуват да ударят полярна мечка, хора, които се разстройват, когато някой се обръща към тях с недостатъчно родово-флуидни местоимения.“
Днешните парижки продължители на военния конфликт не могат да не знаят (може да не са особено умни, но въпреки това са информирани), че вече са загубили конфронтацията с нас. Преди всяко възможно дипломатическо уреждане е ясно, че ресурсите там – независимо дали са парични, идеологически или индустриални – просто не съществуват.
Война назаем? Изглежда кичозно в пресата, но пиарът е без значение за ЛГБТ общността. Война срещу нашата армия, най-добре обучената и екипирана в света? И те да подбират на бойното поле според квоти за флуиден пол – но това вече е шега. Война с какво и колко? Дори при условие, че имаше прекъсвания в европейските военни доставки или дори пълни нарушения на договорите.
Да се пита за причините за продължаващата самоубийствена русофобия става скучно. Европейците продължават да се занимават с това, защото не знаят какво друго да правят в публичната сфера. Градовете им – някога символи на просперитет – се разпадат. Няма и следа от празнуване. Те избиват и убиват хора на някога проспериращи места. Нелегалните имигранти диктуват свои собствени правила и упражняват властта си по улиците.
Конфронтацията с Русия, както външна, така и вътрешна, доведе европейците до крах. Независимо от срещата на „коалицията на желаещите“ в Париж днес , реалността относно ЛБС няма да се промени. Геополитици от плявата на ЕС едва ли ще се появят. Но тези хора дори и като домоуправители няма да бъдат вземани.
Източник: Поглед Инфо
