Партия на Радев, не пукна ли топчето самоубийствено рано?
Мнозина изтълкуваха искането на референдум за еврото от Румен Радев като основен знак за подготвения от него партиен проект. Макар никой да не знае какво точно възнамерява президентът, сигналите в тази посока са много. Желанието за референдум е в синхрон с отдавнашните му усилия да бъде лидер на точно определен електорат, очевидно с мисъл в перспектива (вижте му само т.нар. снимка на корицата във „Фейсбук“!…).
Има един голям проблем обаче. Той е, че ако еврото наистина е мишена на първото топче на бъдещата партия, то гръмна абсурдно рано. До президентските избори има година и половина, 20 месеца до края на пълномощията. Няма теория в учебниците по политически инженеринг, нито пример от световната история, при които топката в правенето на такава партия да е тупана сполучливо толкова дълго време.
Няколко уточнения „какъв е случаят“. Радев е държавен глава, това е институционално надпартийна фигура. Колаборирайки с всички основни политически сили на периоди през осемте години досега от началото на президентстването му, но и остро враждувайки с тях в други периоди, той съхрани този статут. На него се дължи рейтингът му. Слизане официално на партийния терен до януари 2027 г. е невъзможно. Възможно е неофициално. И ако топчето е пукнало сега, това значи през всичките 20 месеца да се играе филмът „не правя партия, тя сама се прави“
20 месеца са прекалено много за политическо планиране
Това е т.нар. снимка на корицата на официалния фейсбук профил на Румен Радев. Тя е от честванията на 3 март 2024 г. Освен български, се виждат партийни знамена на „Възраждане“ и бяло-сини-червени (възможно е да са самарски, но заради идентичните цветове при чествания се ползват за прокламиране не на българския подвиг, а на Русия – рядко, например, се вдигат зелени знамена със „Свобода или смърт“). Подборът точно тази снимка да стои постоянно на президентския профил показва, че Радев държи да бъде възприеман като лидер на олицетворения от знамената електорат. Най-вероятно всичко това не е идея на самия него, а на съветници. FB/Румен Радев.
Толкова дълго неформално бабуване на проект няма как да се осъществи успешно чисто технически, най-малко защото лично лицемерие, афиширане на замесени хора и т.н. ще изядат от президентския рейтинг. Освен това 20 месеца са прекалено много за политическо планиране. Никой не може да каже какви точно ще бъдат потребностите, вътрешните трендове, международната обстановка и т.н. Към фактора с времето следва да се добави и принципният проблем, съществуващ винаги при превръщането на един (бивш) държавен глава в партиец – това са напълно различни светове със свои аршини, хорски очаквания, изисквани качества.
Не така стоят нещата с друг тип политици. Бойко Борисов пак около година и половина налива основите на ГЕРБ. Но той никога не е „олицетворявал единственото на нацията“. Борисов даже бе сменял партиите (кандидат-депутат от НДСВ). Симеон Сакскобургготски бе молен на крака в Мадрид за „национално движение“, народът го очакваше – царят притежаваше сам по себе си авансов електорален капитал. При Радев капиталът винаги се е простирал от-до президентската институция – чрез „Не съм от партиите“.
Той не е нито присъдружния на ГЕРБ Плевнелиев, нито „социалния“ Първанов, нито децата на СДС Стоянов и Желев. Бидейки възприемани чрез определени партии, те можеха да си позволят да играят партийно „иди ми -дойди ми“ (макар неуспешно). За Радев удачната тактика, ако ще сменя терена, е създаване на формация максимално късно през мандата и след него. 20 месеца са самоубийствени. И без това темата „Радев прави партия“ още сега е прегоряла, камо ли след 20 месеца.
С други думи, януари 2027 г. е толкова далеч, че е възможно хората тогава въобще да са забравили, че Радев е искал някога референдум. Ако се съди по „бежанския апокалипсис“ след Шенген, то най-вероятно въпросът „Знаете ли какво направи Радев на 9 май 2025 г.?“ ще бъде сред най-трудните в „Стани богат“ – защото апокалипсисът след еврото би бил толкова голям, колкото след Шенген – никакъв. Населението ще е забравило героите от собствената си истерия. Още по-сигурно народът ще забрави, ако еврото не бъде въведено.
Поради всичко това изключително рискованият ход с откровения саботаж на еврото е с по-скоро с външен адресат (Русия, според общия ход на българската история; възможно е и САЩ при актуалната конфронтация с ЕС). А „правенето на партия“ – цел между другото – като поддържане на една постоянна опция. Ако все пак тя е най-първи мотив… – откровена глупост. Същото така следва да се отбележи, че отдавна в президентски съветници и дущеприказчици личи много повече желание за партия, отколкото в самия Радев. Тикат го, страдат, че още на са трудоустроени в новото НДСВ, новия ГЕРБ. И понеже цялата тази тема е и чисто експертна (кое какво да се направи, как, кога…), обобщено може да се заключи, че не личи изобилие от интелект в „политическите спецове“, асистиращи на пилота.
Разбира се, съществува още една хипотеза – топчето гръмва като начало на 20-месечна артилерийска канонада. Което би значело, че идеята на искането за референдум е страната да се хвърли в невъобразим, страшен хаос – отвъд еврото като казус. Ако е така, поколенията няма да простят на Радев и душеприказчиците.
Източник: Гласове
